40 000 българи са се върнали от чужбина, 13 000 са емигрирали
Все повече хора идват да живеят в София, но всеки пети отива да живее на село
/ брой: 228
Над 40 000 са българите, които през миналата година са се върнали от чужбина у нас, а 13 000 са напуснали страната. Това показват данни на НСИ.
Повечето от хората, които са променили обичайното си местоживеене от чужбина в България са мъже. 14 на сто са деца до 14 години, а 10 на сто са над 65 години. Най-висок е делът на завърналите се българи от Турция, Германия и Сирия.
ДУМА припомня, че преди дни стана известно, че общо 314 285 са българските граждани, които са се завърнали в страната за периода 1980-2021 г.
Интересен факт е, че през миналата година сред 13 175 емигранти, доста голям дял имат възрастните хора над 65 години - всеки четвърти напуснал страната е над тази възраст. Хората най-често отиват да живеят и работят в Германия, Турция и Обединеното кралство.
Движение на хора има и в страната. Над 100 000 са се преселили в друго населено място през миналата година. Най-често те са отишли от един град в друг, всеки четвърти се е преместил от село в град, но почти същият дял е предпочел да смени местоживеенето си от града на село.
Потокът основно е насочен към София, като преселниците в столицата са 17 000, които идват най-вече от област Благоевград, а най-малко от по-отдалечените Разград, Силистра и Търговище.
Крайно неравномерното стопанско развитие на страната води и до съществени разлики в благосъстоянието на населението по места и голямата разлика между столицата и всички останали областни градове в България в разпределението на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението. За София той е 45 000 лева и това е единственият център, чийто относителен БВП е над средната за страната стойност от 20 200 лева на човек. По този показател добре е и Стара Загора, София - област и Варна.
От НСИ препоръчват намаляване на регионалните диспропорции чрез децентрализация, възраждане на селските райони с алтернативна заетост на основата на природните ресурси, туризма, местните услуги, както и подобряване на достъпа за работа в близките градове, което да задържи населението в селските райони.