Необичайни оръжия, или арсенал отвъд стандартите

Най-общо казано, оръжие е средство за убиване или нанасяне на вреди на хора и животни, използвано е и за унищожаване, разрушаване или причиняване на материални щети на военни цели и стратегически обекти. Най-старите свидетелства за употребата на оръжия са пещерните рисунки. През неолита на почит е арсеналът от дебели прътове и неоформени камъни. Предполага се, че хората боравят с оръжие от поне 2 млн. години. Оттогава досега то служи както за защитно, така и за нападателно средство, а в някои случаи играе ролята само на заплаха. Може да бъде използвано не само в период на война, но и в мирно време - на лов или в някои спортни дисциплини.

Наред с обичайните, познати на всички прашки, ножове, пистолети и автомати, светът не спира да произвежда и много сложни балистични ракети и атомни бомби. Но отвъд стандартните средства за отбрана и нападение съществуват и доста странни видове оръжия. Някои от тях получават баснословни суми за разработката им, други претърпяват пълно фиаско още в зародиш, а трети са просто забравени.
Когато към дребни бозайници с криле се закрепят 28 г напалм и часовников механизъм, ще се получи... взривоопасен прилеп! Тази идея хрумва на неизвестен дотогава стоматолог, наблюдавал струпванията на съвършените радари от животинския свят в пещерите на Карлови Вари. Абсурдната на пръв поглед мисъл обаче се харесва на президента Рузвелт и на екип харвардски учени, разработил напалма. Създават се поне стотина такива живи запалки, които се приспиват и се слагат в специален контейнер с безброй отделения, който се закача към парашут. Когато полети в небето, прилепите се събуждат, намират си удобно местенце по тавани на обитавани къщи и... тогава идва ред на таймера. За програмата, прочула се като "експериментът на Адамс", биват отпуснати 2 млн. бюджетни долара. Но по време на реалните изпитания става ясно, че прилепите не се събуждат във въздуха, както се е очаквало, а парашутите са прекалено малки, за да издържат тежките контейнери. Годината е 1944-та и са нужни още няколко месеца изпитания за завършването на проекта. Авторитетни умове обаче решават, че по-добре е усилията да се съсредоточат върху атомната бомба. Така идеята на д-р Адамс постепенно се забравя, но по този начин се запазва животът на хиляди невинни хора, а и на прилепи, разбира се.
Бомбата на любовта - така наричат химическото оръжие, за което се смята, че би могло веднъж завинаги да спре всички войни по света. Но идеологът на това средство за отбрана и нападение иска за разработката си 7,5 млн. долара. Цялата философия се свежда до това, че под въздействието на създадения наркотик бойците на армията спират всякаква агресия и се заобичват помежду си - в буквалния смисъл на думата, тоест преминават към интимни хомосексуални отношения. Проектът не получава нито цент, впрочем както и доста други подобни експерименти с бомби, в които най-важната роля се отделя на сексуално превъзбудените, затова и доста досадните "комари" и "бръмбари". Всъщност се доказа, че Амур и Марс имат различни пътища, затова и финансирането им по никакъв начин не е обвързано.
Лорд Луис Маунтбатън разработва идеята за плаващи ледени късове, способни да блокират истински кораби, по примера на трагично сблъскалия се с огромен айсберг "Титаник". Уинстън Чърчил харесва хрумката, разпорежда се незабавно да се отпуснат нужните средства и да се започнат мащабните експерименти. Дръзките опити водят до прозрението, че ако във водата преди замразяването й се добави дървесна маса, ще се получи доста здрав материал, наречен от учените-милитаристи "пикрет". В състава на свръхздравия лед са 14% стърготини и 86 на сто - Н2О. Сред главните му достойнства е фактът, че бавно се топи и според свойствата си се доближава до бетона. Когато се стига до изпитания, фукайки се с изобретението си, лорд Маунтбатън стреля от пистолета си в парче "пикрет". В резултат на рикошет куршумът за малко да види сметката на важен генерал от ВВС, който имал намерение да създаде гигантско плаващо летище. Разчетите обаче показват, че за да спре торпедото, корпусът на кораба трябва да е дебел не по-малко от 10 метра. Огромното експериментално плавателно средство, направено от супер леда на лорда, се спуска във водата на канадското езеро Патрисия, където остава цяло лято. Опитите продължават, но войната свършва и "пикрет" е забравен за близо половин век. След това интерес към експеримента проявяват различни специалисти, но леденото оръжие така и не успява да реализира първоначалния замисъл на автора си.
Подскачащата бомба може само да изглежда като виц, но всъщност е напълно реална разработка. Идеята й е да избегне торпедата, като се отблъсква от водното огледало. Скоростта на пусканата от самолет бомба и часът на нейното взривяване предварително и много точно се изчисляват от експерти. Изобретателят на този впечатляващ вид оръжие е британският инженер Барнс Уелис, чието творение, наречено "Апкип", се използва по време на операцията "Наказание" на 16 май 1943 г. Тогава англичаните решават да взривят германските язовирни стени край хидроелектроцентралите, разположени на Едерзее и Мьоса. Разрушаването им води до колосално наводнение в долината на Рур. Затова подскачащите бомби повече никога не се използват, а когато срокът им на годност изтича, всички екземпляри освен предназначения за музеен експонат биват изхвърлени в Северно море
Хората сме доста странни същества - можем с еднаква сила да обичаме и да желаем смъртта на себеподобните. И се стремим да създадем оръжие, което само с вида си да накара противника да се страхува. Но описаният арсенал за щастие не успява да причини съществени вреди, а по-скоро предизвиква усмивка.

Военната ароматерапия

Най-миризливото оръжие в историята е военната ароматерапия "Ху Ми". Отбранително-настъпателният арсенал е измислен в родината на най-добрите познавачи на миризми и първоначално се доставя на бойците от френската Съпротива във вид на спрей. Веществото, съдържащо органична сяра, всъщност създава усещането, че някой е произвел най-вонящите фекалии в света. Предназначението на зловонното оръжие се е свеждало до напръскването на германски войски, завладели Париж.
Изваждането от строя на изтънченото ръководство на армията било равнозначно на победа. Но се оказа, че употребата на "Ху Ми" като оръжие винаги завършва с това, че нападателят мирише също толкова гадно, както и жертвата. Само две седмици са нужни, за да се откаже антихитлеристката коалиция от използването на ароматната мина.