Житие, страдание и безсмъртие на Исус

В 30-та година от царуването на Октавиан, който пръв е удостоен с титлата Август, Юдея е римска провинция. Един ден преди разсъмване на Мария от Назарет се явява ангел и домът й се озарява от небесна светлина. Ангелът й съобщава, че е определена от Бога да роди негов син, който ще стане спасител на човечеството. "Но аз съм девица", отговаря му Мария. Ангелът й казва, че тя вече е зачената от Божия дух.
Девет месеца след това по решение на римските власти всички жители трябва да се явят на определени пунктове и да се регистрират, защото се извършва преброяване. Със своя спътник в живота - дърводелеца Йосиф, Мария отива във Витлееем и там ги отбелязват в списъците. В града са пристигнали много хора от околностите, поради което Мария и Йосиф не могат да си намерят място за пренощуване. Йосиф качва Мария на магарето и тръгват да търсят убежище в околността. Срещат овчари, които ги прислоняват в яслите - постройка за домашни животни. Там точно в полунощ се ражда и младенецът.
В това време керван с камили минава наблизо и хората от кервана виждат една звезда да озарява небето и да се спуска към земята. Това е знак за чудо и те се запътват към мястото, където според тях е паднала. Стигат до яслите и там виждат майката с новороденото, огряни от небесна светлина, въпреки че навън е непрогледен мрак. Керванджиите коленичат пред тях и им поднасят щедри дарове. След това разнасят вестта, че се е родил Божи син-месия - Исус.
И ето, че възниква един от спорните моменти - кога точно е станало това. Общоприето е да се смята, че събитието се е случило на 25 декември, когато след години, а и до днес, се чества Рождество Христово. Само че този факт не е документиран никъде. За тази дата се появяват сведения от последователи на Христос за първи път през 81 г. на I век от н. е. и те се приемат за достоверни. Оттогава са и първите случаи на честване на Рождество Христово.
През III и IV в. християнски свещеници се позовават на думите на Йоан Предтеча, според които той се е родил 3 месеца преди Божия син, а това е станало през юни. Така че според тях следва, че Христос се е родил през септември. Поради това от повечето от християнските общини до V-VI в. Рождество Христово се отбелязва на 14 септември. Но след като християнската религия става официална в по-голямата част от Европа, отново се приема датата 25 декември.
След раждането на Христос нищо необичайно не се случва в неговия живот. Той живее като всички деца на подобна възраст. Малко изключение е  станалото с него, когато бил на 6 г. С родителите си Мария и Йосиф отива на пазар в Галилея и там се загубва. Търсят го три дни и накрая го намират в храма. На въпроса какво прави там, отговаря, че къде другаде да бъде освен в дома на своя отец. А през тези три дни той е разговарял със свещениците, които останали удивени от въпросите му, свързани със сложни духовни и църковни дела.
Но това е само случаен епизод. Младият Исус усвоява от баща си дърводелския занаят и така се прехранва. Тогава Бог не му дава никакви сигнали. Едва когато навършва 30 г., му се явява на сън с повеление, че трябва да отиде при Йоан Кръстител, който извършва обреди в река Йордан.

Кръщението

То става на 6 януари, когато Исус е на 30 г. Тогава той пристига от Галилея при река Йордан. Кръщението е извършено от Йоан. За да покаже, че го одобрява, Бог провожда своя Дух да слезе като гълъб и да се спусне на рамото на Христос. В същото време се чува глас от небето, който казва: "Това е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Поради това, че на този ден Бог се явява с дух и глас, празникът на Кръщението Христово се нарича още и Богоявление.

Припознаването

Тези божествени знаци се смятат за безспорни, че Бог обявява своя син за наместник на земята, като му възлага основната мисия - да убеждава човечеството в единствената истинска вяра. За да го изпита дали е готов за това, го изпраща за 40 дни в пустинята, където дяволът през цялото време го изкушава, но той не се поддава на съблазанта. Преживява това изпитание и се връща отново сред хората.
Той с усърдие започва да проповядва Божието слово. Но то често се оказва недостатъчно, защото людете вярват повече на дела, отколкото на думи. Затова Бог му провожда послание, че в негово име може да прави чудеса. Първото се случва, когато Христос присъства на сватба в Кана. Понеже са дошли много повече от очакваните гости, виното бързо свършва. Тогава Христос нарежда празните делви да се налеят с вода и я превръща във вино. Всички се надпреварват да му благодарят, а той казва: "Не на мен, а на нашия Бог дължим благодетелността си!"
След това Исус извършва още много чудеса -  изцерява обявени за неизлечимо болни, дори възвръща към живот умрелия Лазар. С 2 хляба и 5 риби нахранва 5000 души. Преминава пеша през морето, като върви по вълните...

Апостолите

Понеже Бог-отец му е предсказал, че неговите земни дни са преброени, Исус подготвя сподвижници,  за да продължат делото му. За целта определя избрани от него 12 души, които назовава апостоли. До последния миг от земния си живот ги поучава как да продължат святото просвещение за утвърждаването на божията истина. Събира ги на прощална вечеря и съгласно приетия обичай се целува с всеки един от тях. След като вече са седнали на масата, обявява, че един от тях ще го предаде за пари. Знае кой е, но не го назовава. Когато се целува с него, му прошепва: "Ти ще си, затова те отлъчвам от стадото, а наказанието сам ще си избереш".

От "Осана" до "Разпни го"

В края на април Христос влиза в Йерусалим на бяло магаре. Многолюдна тълпа го посреща, размахвайки палмови клонки, и с възгласи "Осана", т. е. словославие. Куци, слепи, прокажени и страдащи от други болести се стремят да се доберат до него и да измолят изцеление. Този празник по-късно е наречен Цветница.
Но Юда вече е решил да извърши своето пъклено дело. Той е издал, че в Гетсиманската градина Христос ще има среща с апостолите. По искане на юдейските свещеници Христос трябва да бъде заловен и изправен пред съд. За целта е изпратен отряд от римски войници. Но понеже те не познават Христос, Юда трябва да им даде знак, като го целуне. Това е прочутата целувка на Юда, която впоследствие се превръща в символ на най-долно предателство.
Христос е заловен и изправен на съд, който се води от управителя на Юдея Пилат Понтийски. Пилат не го интересуват верските въпроси, но юдейските свещеници са му казали, че Христос се обявява за юдейски цар. Затова Пилат го пита: "Ти ли си царят на Юдея?", а Христос му отговаря: "Ти го каза". Въпреки това Пилат е склонен да го оправдае, но юдейските свещеници и първенци настояват той да бъде осъден на най-тежкото наказание - смърт, и управителят се съгласява. В същото време той има право да отмени една смъртна присъда, а тогава са издадени още 3 смъртни присъди срещу разбойници, обвинени в тежки престъпления.

Пилат има намерение да оправдае Христос

Кастата на свещениците и старейшините обаче е твърдо за разпъването на Христос. Те подстрекават тълпата, която неистово крещи: "Разпни го!" Под нейния натиск Пилат оправдава разбойника Варава, а  Христос трябва да понесе кръста си към Голгота. Това става в буквалния смисъл. Заедно с другите двама осъдени, той е принуден да премине 8 км до лобното място, носейки на раменете си кръст, тежащ 65 кг. След това приковават с пирони ръцете и краката му и изправят 3,5-метровия кръст. На голия хълм, под изгарящите лъчи на слънцето, след 6-часови мъки Христос умира. Жадната за зрелища тълпа се е разотишла. Останали са само шестима римски войници, майка му Мария и Магдалина - блудницата, която е спасил от пребиване с камъни.
Историята с Мария е станала преди 2 г. Тогава  Христос-проповедникът я среща, вече осъдена и очакваща да изтърпи наказанието си. Но понеже през това време се ползва с авторитет, осъдилите я го питат какво да направят. След кратко мълчание Христос казва:
"Нека този, който се смята за безгрешен, първи да хвърли камък". Явно няма безгрешен и всички се разотиват...
Когато Мария усеща, че синът й е мъртъв, тя моли войниците да й предадат тялото му за погребение, но те отказват, защото им е заповядано да го пазят прикован. Денят е петък, наречен по-късно Разпети. Едва на другия ден по обяд Йосиф и Матея, ученик на Христос, измолват от Пилат тялото да бъде свалено от кръста и да бъде предадено за погребение. Полагат го в една каменна хралупа и затварят входа с голям камък.
 
Възкресението

На втория ден (в неделя) след смъртта на Христос, Мария, Магдалина и Йосиф отиват при гроба, за да запалят свещи, да сложат храна и да прочетат молитви. Те виждат, че камъкът е отместен, а в гробницата заварват млад мъж, облечен в бяло. Тялото на Христос обаче го няма. Младежът, който си пасял козите наблизо, им казва, че когато стигнал до каменната хралупа, преграждащата входа скала се отместила и той от любопитство влязъл вътре. Открил само една плащеница, която била сдиплена върху дървената поставка на пода. Мария и Магдалина я познават, защото с нея те са покрили мъртвото тяло на Христос.
Двете жени стоят до гроба и плачат, този път, защото мислят, че тялото е похитено от юдеите. Но тогава се явяват два ангела, които сядат - единият при главата, а другият при нозете, където е било тялото Исусово и тогава той им се явява, но те не го познават, защото го мислят за градинаря, та го питат къде е пренесъл тялото. А той им отвръща: "Аз съм този, когото търсите, но не се допирайте до мене, защото още не съм възлязъл при баща си".
Мария Магдалина отива и съобщава на учениците какво е чула. Някои повярват, други - не. Но вечерта на същия ден той отива в дома, в който са се събрали, и им казва "Мир вам", а после им показва ръцете и краката си с дупки от пироните, с които е бил прикован към кръста, и те повярват в неговото възкресение. Тома, който не е сред тях, но му разказват, не вярва. Затова Христос се явява и пред него и му казва да сложи пръст в раните и тогава той възкликва: "Жив си, Господ мой и Бог мой!" А Христос му отвръща: "Тома, ти повярва, защото ме видя, блажени, които не са видели, но са повярвали". За вярващите Възкресението Христово се превръща в най-светъл празник, честван като Великден.

Премеждия и митарства до Възнесението

Бог отец още не е решил да приеме възлюбения си син в небесните покои. Затова той е само възкръснал човек, но още не е Бог. От това са породени многобройни митове и легенди за неговото появяване в различни краища на света.
Първата легенда, което е отбелязано и в евангелията, е за случилото се при Тивериадско море. Смята се, че това е днешното Червено море, където са избягали, за да се укрият от преследванията на юдеите едни от първите ученици на Исус - Симеон Петър, Тома Близнак и Натанаил. Те се опитват да ловят риба, но при всяко хвърляне вадят празна мрежа. Исус се явява при тях, но те не го познават. Пита ги имат ли нещо за ядене, а те му отговорят, че не са уловили нито една риба. Исус казва на Петър да хвърли пак мрежата, а сам той наклажда огън и приготвя 12 одялани върбови пръчки. След малко Петър вади пълна мрежа, в която има над 100 едри риби и всички ядат до насита!
В много предания, притчи и сказания се споменава за явяването на Христос на различни места. Според едно от тях римска галера, плаваща в близост до тунизийския бряг, е връхлетяна от силна буря. По-голяма част от гребците са приели Христовата вяра и затова са наказани да бъдат приковани към пейките. Понеже става ясно, че големите вълни ще потопят галерата, капитанът нарежда намиращите се на нея римляни да се спасяват с лодки и те я напускат, като изоставят прикованите гребци. И тогава на галерата се появява човек в бяло облекло, който разпростира ръцете си над морето, то мигом се успокоява, като по чудо веригите от ръцете и краката на гребците се разкъсват. На носа на галерата се появява кръст и тя започва да се движи без весла!
Следващият удивителен случай е голямото наводнение в Индия, която тогава още е непозната за европейците, като за европейци по това време се смятат римляните. Реките излизат от коритата си и заливат огромни площи. Там, след дълго странстване, се е добрал един от учениците на Христос - Михаил. За да се спаси от потопа, бяга високо в планината и обитава каменна хралупа, която наподобява Христовия гроб. Прави свещ от дървесна смола с фитил от конец на дрехата си. Когато успява да я запали, отправя молитва към своя учител. Явява му се сияние и чува глас. Още на другия ден дъждовете спират и водите се оттеглят!
Това е канонизираната истина за богочовека Христос, която е изградена въз основа на евангелията, написани от негови ученици (най-известните са тези на Матей, Марко, Лука и Йоан). Наред с написаното в тях обаче представители на ортодоксалните църкви, както и провъзгласили се за изследователи на живота и делото на Христос, оспорват и интерпретират фактите. Така се появяват

Версиите

В основни линии според тях животът на Исус е протекъл по доста друг начин. Още 15-16-годишен напуска Юдея и се отправя на изток. Обикаля главно Персия и Индия. Там се запознава с местните религии и черпи идеи от тях. Завръща се, когато е на 30 г. и започва да проповядва Божието слово.
Приема се фактът, че е разпънат на кръста, но не е умрял. По нареждане на Пилат е свален след третия час и е предаден на близките му. След като е излекуван от раните, пак с помощта на Пилат е изведен от Юдея, за да бъде спасен от преследването на фарисеите.
С римски кораб Христос и Магдалина са превозени до Южна Франция. Двамата, които според ортодоксалната версия са женени, обикалят Галия и покръстват в християнство хора от местното население. Христос доживява до 86-годишна възраст, а Магдалина го надживява. Имат двама сина и две дъщери. Така косвено се отрича Възкресението и Възнесението на Христос, а пряко се отричат и редица моменти от неговия живот, които са описани в евангелията. Излиза, че дори Великден не съществува...
В същото време дори мюсюлманите признават съществуването на Христос, неговите дела, смъртта му на кръста, Възкресението и Възнесението. Сред тях той е известен като Исая и през ХVI-ХVII в. има много негови последователи. Християнски общности и досега съществуват в Сирия (маронити), в Египет (копти), в Йордания (друти), а в Етиопия официалната религия е източноправославна.
В Йерусалим, където има джамии, синагоги, католически и източноправославни черкви, всички признават, че там е автентичният Божи гроб, от който е възкръснал Христос. С това са съгласни и македонците, които иначе смятат, че всичко е произлязло, случило се е и е свършило на тяхна земя. Но понеже няма как да пренесат Божи гроб някъде около Вардар, наскоро прочетох за поредното им "откритие". В района на град Струга се намира село Витлемово и според тях там всъщност се е родил Христос. Вероятно ще бъде направен изводът, че поради това Исус Христос е... македонец и ще му издигнат паметник...


Той е принуден да измине 8 км с 65-килограмов кръст на раменете


И нека децата дойдат при мен

Исус влиза тържествено в Йерусалим

Свети Йоан Кръстител кръщава Христос

О, чудо - Исус ходи по водата

Учителят в небесните покои