Под вечно димящия Етна

Още докато самолетът се приземяваше на летището в Катания, погледа ми привлече обгърнатия с гъст бял дим връх на Етна и облака, образуван от него, ми стана вечен спътник през цялото ми пребиваване в Сицилия. Първо стигнах до  селището Торре Фаро (Кулата на фара). То е кацнало на самия връх на Сицилия, който разделя Тиренско от Йонийско море. Свързва ги Месинският проток, който в най-тясната си част е само 3 км. Дотам и обратно през 40 мин. пътуват фериботи, които превозват хора и автомобили. Иначе краят не е богат. Почвата е глинеста и камениста, обрасла с храсталаци и кактуси, сред които се извисяват кипариси, пинии и безплодни палми. Като цяло тези места не са особено привлекателни за туристите. Плажовете са малки, изобилстват от камъни и едър пясък, по който трудно се ходи бос. Но пък какво вино правят местните хора! То е нещо като полумалага и полукаберне. При пиене приятно гъделичка езика, небцето и гърлото, а после се разлива по цялото тяло. Най-върви с печена риба, но по-възрастните хора казват, че много подходящо е и заешкото месо.
 
Градът феникс Месина

Заселен  през 9 в. пр.н.е., той многократно е завладяван от елини, готи, араби, нормани, французи и испанци. Населението му обаче непрекъснато се бори за независимост. Апогей в тази перманентна битка е Сицилиянската вечерня през 1268 г. срещу владичеството на принц Анжу. Тогава мъже и жени хващат оръжието и се сражават срещу добре обучената и въоръжена войска. За увековечаване на събитията е построена 73-метрова кула към катедралата Дева Мария, на която с движещи се позлатени фигури се пресъздават епизоди от далечните времена. Последният катаклизъм, сполетял града, е опустошителното земетресение през 1908 г. Съборени са почти всички сгради, а 80 хил. от общо 140 хил. обитатели са погребани под развалините. Първоначалният замисъл е градът да бъде изоставен завинаги, но впоследствие надделява мнението той да бъде възстановен. Сега Месина представлява смесица от архитектурни стилове. За Дева Мария е отредено скромно място на обграденото като със сърп пристанище, където се издига нейната позлатена статуя. На легендарния основател на града - Орион, е издигнат неголям паметник до катедралата с фонтан и скулптури. Месина живее повече със славата от миналото. През 18 в. е била втора столица на Сицилия, заедно с Палермо и тогава правителството е пребивавало по 6 месеца в годината в двата града. Но, както са казали древните римляни, Sio transit Gloria (Така отминава славата).
Посъветваха ме да посетя по-малки селища в планината
Вслушах се в съвета. От Месина се отправих с автобус за Савока (на сицилиански Саука). Савона е превзета от норманите през 13 в. и в нея те са построили 2 черкви и 3 замъка. Само една от черквите е напълно запазена, а замъците са в руини. Но не това привлича туристите. Тук режисьорът Копола заснима сцени от филма си "Кръсникът", по-точно в бар Вителли, където Майкъл Корлеоне (Ал Пачино) иска разрешение от бащата на Аполония да се ожени за нея, уличката, на която я е срещнал, черквата, в която двамата се женят.
Но ми казаха, че в Таормина има много повече забележителности, затова отидох там. Отново пътуване по тесни, криволичести пътища с остри завои. Автобусът въобще не стига до селището. Пътят за него спира в подножието му и хората ползват асансьори, за да се доберат до източния площад, като, разбира се, затова се плаща. От него започва дълга 8 км търговска улица, която за щастие е пешеходна зона. По нея се предлагат предимно сувенири - еднообразни и без висока естетическа стойност, при това доста скъпи. Високи са цените в многобройните заведения, както и нощувките в хотелите. Свои магазини имат известни фирми с престижни марки, но цените в тях са направо смайващи. Продават се дънки за 1300 евро, обувки да 1900 евро, перлени огърлици с 6 зърна за 7500 евро. Но пък истинско удоволствие доставя посещението в парка в западния край на градчето. Той е построен от лейди Саймън, която се забърква в любовна авантюра с член на кралското семейство и е принудена да напусне Рим. Затова отива в Таормина и там омайва кмета, за когото се омъжва. В парка има много сгради в азиатски стил и растителни видове от всички краища на света. В един от краищата му се намира тераса, от която се открива впечатляваща гледка към Йонийско море и планината Монте Тауро. За хората с ограничени средства има възможност да пренощуват в палатков лагер за 5 евро на вечер.

Столицата  Палермо

Това е град с над 1 млн. население. Въпреки че и през него са минали различни завоеватели, те не са рушили завареното, а са увеличавали архитектурното наследство, значителна част от което е съхранено и до днес. Главната градска катедрала, посветена на закрилницата на Палермо - Св. Розалия, е започната да се строи още през 8 в., след това дълги години се достроява и сега е с впечатляващи размери и внушителност както в интериора, така и в екстериора. Норманската цитадела от 12 в. е напълно запазена и в нея сега се помещава автономното правителство и парламента на Сицилия. Друг шедьовър на архитектурното изкуство е театър "Масимо", който е разположен на обширен площад, сполучливо съчетан със скулптурни композиции, представляващи митологични сцени. В града има десетки паметници на крале, пълководци, висши духовници, представители на изкуството и културата. Голяма част от сградите са строени преди 200, 300 и повече години, но и до днес са напълно запазени. Преобладават 4-етажните сгради, като първият етаж обикновено е с търговско предназначение - магазини, кафенета и заведения за хранене. Фасадите на голяма част от къщите са пищно украсени със скулптури, барелефи и орнаменти. Няколкото парка и градини с палми и друга растителност подходящо допълват облика на града. Ако тръгнеш да го обикаляш, за да стигнеш до по-голямата част от местните забележителности, са необходими поне 3 дни. Това обаче може да стане доста по-бързо, ако си наемеш файтон, тарифата на който за 6 ч. е 40 евро (след пазарлък с кочияша).

Черешката на тортата

Вулканът беше спокоен. От кратера му, който се издига на 3430 м, излизаше само тънък стълб гъст, бял дим и образуваше облак, скриващ върха му. Аз чувствах обаче, че земята леко потреперва под краката ми и се оказа, че впечатлението ми не е лъжовно. Впоследствие узнах, че дори когато вулканът е видимо най-спокоен, в основата му магмата клокочи и предизвиква земетресения от около 2,3-3 степен по скалата на Рихтер.  В този момент ми се прииска подземната стихия да се разрази и да видя как потичат реки от лава. Но  това не зависеше от моето желание. На филм видях голямото изригване през септември-октомври 2004 г., когато в три реки огнената лавина се спуска до 70 км от кратера и превръща всичко в мъртвило от черни скали и камъни.
След два дни бях на летището в Катания, за да отпътувам за София. Етна все тъй кротко пускаше бял дим. Когато самолетът набра височина и се отправи на изток, инстинктивно почувствах, че от кратера се понесе облак, достигна ме и през илюминатора ми прошепна: "Върни се пак, има още много неща, които не си видял и можеш да разкажеш за тях".
 

Туристи в подножието на вулкана Етна

Градът феникс Месина