17 Ноември 2024неделя00:28 ч.

Калин Катев:

Не очаквам български медали от Сочи

Хората не са свикнали да плащат за радио или телевизия, а журналистите не трябва да показват пристрастия, твърди известният спортен коментатор

/ брой: 26

автор:Георги Аргиров

visibility 6580

КАЛИН КАТЕВ е роден на 11 декември 1950 г. в София. Завършил е бившия ВИФ "Георги Димитров" през 1974 г. - педагогически профил и треньор по водни ски. Веднага след това е започнал работа в БНР и оттогава неизменно е там вече 40 години. Той е първият носител на наградата за спортен журналист на името на Николай Колев - Мичмана. В момента втори мандат е член на Управителния съвет на БНР. Трикратен шампион на България по водни ски (1972-1974), а сега - активен състезател по голф. Баща е на син и две дъщери, от които има 3 внуци.  


"Без държавното финансиране обществената медия не може да си върши работата. Само за последните години бюджетът на радиото бе съкратен с близо 17 млн. лв."



- Г-н Катев, след броени дни започва зимната Олимпиада в Сочи. Как БНР ще отразява Олимпийските игри?
- Правата за излъчване се държат от агенция, която не е в България. Тя ни поиска огромна сума за отразяването на Олимпийските игри. Тази сума е непосилна за нас. Затова няма да изпращаме наши представители в Сочи. Но колегите от БНТ ще работят и за БНР. Ще използваме всякакви източници на информация, така че нашите слушатели ще бъдат своевременно информирани. Генералният директор на БНР Радослав Янкулов води преговори с известен спортист, който да бъде гост-коментатор. Не искам засега да издавам неговото име, защото все още не е подписан договор.
- Какви са вашите очаквания от нашите спортисти? България ще има ли медал от Сочи?
- Не! Българите трябва да са доволни от това, което нашите спортисти са постигнали до момента. Естествено, много ще се радвам, ако в Сочи се чуе българският химн, но се съмнявам.
- Какви са футболните пристрастия на спортния журналист Калин Катев?
- Много хора са ми казвали, че съм едновременно от "Локомотив" Сф, "Славия", "Академик", ЦСКА или "Левски". Роден съм в квартал "Надежда", където някога беше район на "Локо" Сф. Най-добрите си години изкарах в "Академик", бил съм на най-добрите мачове на "Левски" и ЦСКА. Никога няма да си позволя пред микрофон или на публично място да покажа своите футболни пристрастия. Ако един спортен журналист си позволи нещо подобно - да се назове, че е от "Левски" или ЦСКА, той веднага губи половината си слушатели, зрители, читатели.
- Предаването "Спорт и музика" наскоро чества 50 години от своето създаване и получи голямата награда "Сирак Скитник" в чест на 79-ата годишнина от създаването на радиото. Какво си спомняте за вашето участие в това легендарно предаване?
- Началото е поставено през далечната 1963 г. от Петър Симеонов Петров, основател на Спортната редакция на БНР, тогава Радио София, и от Петър Милушев. Двамата поставят основите на "Спорт и музика". В началото то се е водило от говорителите в радиото. Тогава партийната повеля е диктувала до микрофон да се допускат само проверени хора. След време Петър Петров - Старото Петре, и Петър Милушев започнали и да излизат на микрофон. Аз се включих в предаването през 1974 г. Още тогава ми дадоха възможността да бъда чирак, калфа - помощник в "Спорт и музика". Тогава то се водеше от старо студио в старата сграда на БНР. Имахме 7-8 телефона, чрез които се свързвахме с различните стадиони. От всеки телефон се следеше развоя на даден мач. Тази информация аз я получавах, давах я на Станка, която беше машинописка в радиото и пишеше на една стара "Ерика". Аз късах листчето с резултата, имената на голмайстора или голмайсторите и минутите, в които са вкарали гола, и го носех на водещите. Така на практика станах редактор. Но и аз се научих да пиша на машина, на същата "Ерика". Впоследствие направихме някои технически нововъведения, вкарахме нова апаратура, започнахме с "Б" група, така лека-полека покривахме всички стадиони. Освен към футбола, вече се разпростирахме и към всички останали спортове.
Няма да забравя първите си репортажи по водна топка, кану-каяк, волейбол за младежи. "Спорт и музика" остана емблематично предаване, което е на 50, вече гони 51 години. То е най-старото предаване в сегашния ефир. Сега момчетата работят сериозно, върнахме си лиценза за предаване в радиоефира на мачовете от българското първенство и за Купата на България. В процес сме на договорка и за следващия футболен шампионат.
- Малко или много са 79-те години на българското радио?
- Лично за мен това е началото. За БНР тепърва предстои безкраят. То никога няма да свърши. Ефирът на Българското национално радио с неговите 11 програми и близо 90 000 часа програма годишно никога няма да спре. Ние сме призвани да бъдем силата в информацията, в образованието, във веселбата дори. Това са неща, които хората ги изискват. Днес хората казват: "79 години! Звучи изключително впечатляващо!" Да, не са малко! Няма друга медия в страната, която може да се похвали с толкова дълъг живот. Не са малко и от гледна точка на факта, че съм прекарал в БНР половината от тях. Започнах работа на 28 септември 1974 г. До ден-днешен отстоявам позицията на Българското национално радио - преди като спортен журналист, сега като член на Управителния съвет.
- При езиковеди и литературоведи, а и в печатните издания се води спор изяде ли мишката книжката. Как е в електронните медии? Няма ли новите технологии и интернетът да изместят радиото?
- Новите технологии са при нас! С идването преди шест месеца на новия ръководен екип направихме доста промени в структурата на радиото и вече имаме нова мултимедийна програма, която включва радио "България" - бившето радио за чужбина, сайта на Българското национално радио и най-малкото отроче, детето на БНР - интернет радиото "Бинар".
- Вие сте втори мандат член на УС на БНР. С какво ново искате да бъдете запомнени и какво смятате да промените във втория си мандат?
- Ние от Управителния съвет на радиото сме с една специфична функция, която ни е отредена от Закона за радиото и телевизията, и по никакъв начин не можем да избягаме от това си амплоа. Когато влизах в първия си мандат, поканен от г-н Валерий Тодоров, предишния генерален директор на БНР, признавам, че имах известно притеснение. Спецификата на тази работа не ми беше присъща. Така или иначе съм радиоработник, но когато си бил пред микрофона 36 години и не си имал петък, събота и неделя като почивни дни, и изведнъж да слагаш подписа си под едно или друго решение, които правят и подпомагат развитието на националното радио, признавам, че бях малко уплашен. Сега, ако мога да се броя за човек с опит в това отношение, разбирам колко високо отговорна е тази работа и колко много неща зависят от нас. През нас като ръководство минават хиляди документи - трябва да се съобразяваме с много неща, които са в нормативните документи. За мое голямо удоволствие не сме правили глупости. Радвам се, че сме сподвижници на развитието на БНР. Без подписите на членовете на Управителния съвет не може да се направи крачка напред. В това отношение сме отворени и всяко разумно предложение от колегите среща разбиране от наша страна.
- Съществува мнението, че медиите, финансирани от държавата, малко или много са ограничени. Как бихте отговорили на подобни упреци?
- Ако ми кажете конкретен повод или човек, който да нарушава някакъв баланс, ще говоря по темата. Ние сме обществена медия, която е длъжна да работи по определени правила. Убеден съм, че го правим по най-добрия възможен начин. Аз съм 36 години на микрофона и никой не може да ме упрекне, че съм бил пристрастен в едно или друго отношение. Естествено, има обстоятелства, които са ни направили неконкурентоспособни спрямо възникналите безброй частни радиостанции и други електронни издания. Всички трябва да разбират, че без държавното финансиране обществената медия не може да си върши работата. Няма друга институция в България като БНР. Освен информационни, образователни и занимателни, имаме и други функции. Продуценти сме на много инициативи, медийни партньори сме на повечето културни прояви в страната. Няма такива като нас! Заслужаваме си бюджета. И ако някой гледа в нашата паничка, нека първо да дойде и да види колко и как си вършим работата! Дейността ни включва 11 на брой 24-часови програми, близо 90 000 ч. годишно радиопрограма; поддържаме 6 оркестъра на световно равнище. Ако се разпредели всичко това във времето и във финансов аспект, ще видите как стоят нещата. Не се оправдавам, но само за последните години бюджетът на радиото бе съкратен с близо 17 млн. лв. Но всички в БНР вършат своята работа с огромна любов! Бих опонирал много сериозно на всеки, който засегне подобна тема.
- Достатъчно ли е финансирането само от страна на държавата? Трябва ли българинът да плаща такси, за да гледа телевизия и да слуша радио?
- В Закона за радиото и телевизията има подобна възможност, но засега не е проработила. Българинът все още не е склонен на подобен разход. Нашият бюджет е от държавата и ние работим спрямо неговите параметри. Как се оправяме с него - разказах накратко, но имаме възможности за допълнително финансиране.
- Има ли млади хора в една институция, която е на 79 години, г-н Катев?
- Да, има млади хора, както и нови технологии. За мен е огромно удоволствие, когато имам възможност да назнача на стаж или на постоянна работа млад човек. Аз самият започнах като сътрудник документация, което е чиста секретарска длъжност. Направи ми впечатление, че има млади хора в БНР, които са зад микрофон от над 10 години. Радвам се на младите колеги, които вече са приобщени към нас.
- А как стои въпросът с възможността за допълнителна работа на служителите на БНР?
- Те могат да работят и на други места, но подобна възможност е строго фиксирана. Например журналист не може да работи и за друга медия, която е пряка конкуренция на БНР. Например не може колега журналист да работи едновременно в БНР и в друго радио. Това се отнася за всички служители в радиото - журналисти, технически екип, музиканти, певци и т.н. Но, да кажем, млад журналист, който има заложби в писането, може да работи и във вестник например. Инженерите или музикантите също могат да се изявяват на друго място, стига да имат разрешението на преките си ръководители и да не работят в конкурентни на БНР медии.
- Наскоро БНР раздаде наградите за радиожурналистика "Сирак Скитник".
- Доколкото си спомням, колегата Божана Димитрова беше подхвърлила идеята за подобни награди преди 15-16 години. До 1989 г. за Сирак Скитник не се знаеше и говореше много. Такива са били времената. Чак след промените мнозина разбраха, че Сирак Скитник е бил голям ерудит. Радвам се, че толкова години поддържаме една традиция.
- Споменахте името на Божана Димитрова. Както винаги, малко или много, темата за досиетата е актуална. Какво е вашето лично мнение по темата досиета и комисията, която ги разсекретява?
- Мога да говоря единствено за себе си. Шегувал съм се с мои приятели, които са ме питали дали нямам досие. Аз съм им отговарял: "На генерал досие може ли да има?" Всеки отговаря сам за себе си. Смятам, че тази тема е доста разтеглена във времето. Тя трябваше да се реши веднага след 1989 г., за да се знае кой, кога, как и защо.
- Как се справяте с лоялната и нелоялна конкуренция в ефира?
- Конкуренцията сме ние самите на себе си. Когато покриваш 93-94% от територията на България, няма кой да ти е конкурент. Можеш да бъдеш сам на себе си, ако правиш глупости, не даваш навреме и стабилна информация. Тогава може да се провалиш, но ще бъдеш сам виновник. Иначе не.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ