17 Ноември 2024неделя01:38 ч.

"Квадрига"*- петно върху образа на OSTPOLITIK

Как се допълват интересите на Германия и Русия - носещата европейска ос в зараждащия се многополюсен свят

/ брой: 168

автор:Петър Бочуков

visibility 3671

Германската награда "Квадрига" се дава всяка година за принос за свободата и демократичните промени. Миналата седмица обаче в Берлин обявиха, че тази година тя няма да бъде присъдена на никого. Официално обявената причина е една - възможните последици от протестите заради планираното удостояване с нея на руския премиер Владимир Путин. Бившият чешки дисидент - последен президент на Чехословакия и първи президент на Чехия, е един от принудилите Германия да направи крачка назад. Вацлав Хавел размаха кадифен юмрук срещу своя архи-враг - руския премиер, обявявайки, че ако Путин бъде награден, той ще върне своята "Квадрига", която получи през 2009 г. Асоциацията Werkstatt Deutschland анулира решението си "с голямо съжаление вземайки предвид нарастващия непоносим натиск". Очевидно е, че "непоносимият натиск" е не само от страна на болнавия Хавел, който между другото нарече проекта Северен поток "провокация", с която са се захванали хора, "които нищо не знаят за съвременната история или за случващото се днес". Очевидно не е случаен и фактът, че целият този театър се разигра два дни преди посещението на руския президент Дмитрий Медведев в Хановер, където миналата сряда в делова и прагматична атмосфера се състояха редовните руско-германски правителствени консултации.
Москва остави гафа в графата недоразумения.  Прессекретарят на Путин - Дмитрий Песков, заяви, че това няма да повлияе на двустранните връзки. Което е напълно логично. Защото ако днес има нещо сигурно и стабилно в отношенията между европейския Изток и Запад, то това са руско-германските отношения, които са над конюнктурата и са обусловени от взаимния интерес, независимо от това кой управлява в Берлин и в Москва. "Файненшъл таймс" на свой ред писа, че високопоставени представители на управляващите християндемократи на Меркел са изразили възмущението си от решението на журито. А Медведев окачестви обидната за Русия стъпка с думите: "страхливост и непоследователност".
Инцидентът, според европейски анализатори, може да бъде тълкуван само по един начин - развитието на отношенията между Германия и Русия безпокои онези, които твърдят, че Москва използва природните си ресурси за получаване не само на търговски печалби, но и на политически дивиденти. Западът не скрива предпочитанията си за това, кому принадлежи приятното лице на бъдещия руски президент. В беседа с журналисти Медведев отказа да отговори на въпроса дали ще се кандидатира за най-високия държавен пост на следващите избори през март. Но Ангела Меркел използва различните наименования на първата академична степен в Германия и в Русия, за да покаже предпочитанията си. В Германия на руското "кандидат на науките" съответства титлата "доктор". Канцлерът, намеквайки за своя избор, заявила шеговито: "Кандидат е интересно и нелошо обръщение". Подтекстът е ясен. Но още по-ясно е, че изборът на руския президент, независимо от желанията на един или друг западен лидер, става не другаде, а в Русия.
Германският журналист Александър Рар - директор на Центъра Бертолд Байц при Германския съвет за външна политика, смята, че Русия е заслужавала наградата заради блестящо функциониращите руско-германски отношения и на първо място икономическите. "Не можем да построим европейска архитектура без Русия или противно на желанието й, а само с нея", заключава той. На въпроса как скандалната ситуация около наградата "Квадрига" може да повлияе на Петербургския диалог (Германско-руския дискусионен форум - създаден на 8 април 2001 г. за сближаване на гражданските общества на двете страни), Рар отговаря: "Уважението към родината им винаги е имало за руснаците много голямо значение. Путин поощрява това чувство и по време на предизборнната кампания ще се възползва от националистическите настроения"...
Консултациите в Хановер се състояха непосредствено след решението на Германия до 2020 г. да се откаже от атомните електроцентрали. Това разкрива пред руските износители на газ и петрол и преди всичко пред Газпром нови уникални възможности, от които той не може да не се възползва и да се укрепи още по-стабилно на пазарите на Стария континент. Ханс-Улрих Клозе, активен деец на Социалдемократическата партия, признава очевидното, заявявайки, че Германия не може да реши енергийните си проблемми без Русия. 
Десният печат тези дни отново напомни, как през ноември 2010 г. "суровият" Путин йезуитски говорил на делови форум в берлинския хотел "Адлон", напомняйки на присъстващите, че откаже ли се от ядрената енергия Германия, която получава 40 процента от газовите си доставки от Русия, няма към кого другиго да се обърне освен към Русия. "Иначе как ще затоплите домовете си? - казал той с насмешка. Дори за дърва е нужно да се отправите към Сибир". Думите му били приети като обида.
В духа на казаното от Путин е и публикуваната миналата седмица в "Ханделсблат" статия на Клаус Манголд, който доскоро бе председател на Източния комитет на германската икономика. Между другото той пише, че енергийната стратегия на федералното правителство, основа на която, от една страна, е отказът от атомна енергия, а от друга - развитието на възобновяеми източници, "води до задълбочаване на нашите икономически отношения с Русия". На първо място това се отнася до енергийния сектор. Планираното сътрудничество между Газпром и RWE, твърди той, е свидетелство за това, че сме на прага на нова фаза в отношенията си в енергийната сфера. Германия ще бъде принудена все повече и повече да залага на работещите на природен газ електроцентрали. Всички прогнози сочат, че потреблението на газ в Германия през следващите 20 години ще се увеличи с 30 процента. В последно преме, смята Манголд, се води една твърде отдалечена от реалността дискусия за съкращаване зависимостта от вноса на енергоносители от Русия. "Тя трябва да бъде прекратена в най-близко време и заменена с обсъждане на активното партньорство с Русия" - заключава той. Берлинският "Тагесшпигел" на свой ред пита: "Защо американците са по-загрижени от нас за енергийната зависимост от Русия? Ние не виждаме зависимост, а по-скоро взаимозависимост".
Руско-германските търговско-икономически връзки далеч не са конюнктурни, нито пък случайни. Те са предопределени от взаимното допълване в икономическата сфера (технологии и индустриални стоки срещу суровини - в момента в Русия работят над 5 хиляди германски фирми), също и от географията. Имат и своите исторически корени. Най-дълго управлявалият руски самодържец е пруската принцеса Екатерина Велика (София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст). Бисмарк, който е бил пруски посланик в Санкт Петербург от 1859 до 1862 г., по-късно, като канцлер, участва на страната на Русия в големите игри на великите сили. Многозначителен е също фактът, че предшественикът на Ангела Меркел - Герхард Шрьодер, сега работи в "Газпром" и оглавява строителството на тръбопровода "Северен поток".
Още по времето на студената война, преди още да са се появили пъвите симптоми на разведряването в началото на 70-те години, бе сложено началото на партньорството със Съветския съюз в енергийната сфера. Поставен бе икономическият хастар на Източната политика, чиито политически пионери бяха Вили Бранд, Валтер Шел, Хелмут Шмид и Егон Бар - големи имена в новата германска история. Така че подписаните миналата седмица от Меркел и Медведев 15 споразумения за по-нататъшно развитие на сътрудничеството в областта на търговията, науката и политиката са просто продъжение на стабилното партньорство, което носи добри дивиденти и за двете страни.
Джордж Фрийдмън - шеф на Агенцията за стратегически анализи и прогнози - Стратфор, смята, че Германия е факторът, който определя хода на събитията в Европа поне от 1871 насам. Без нейното съгласие нищо не може да се случи. Тя притежава огромна власт на континента, макар че днес тази власт се ограничава предимно в икономическата сфера. Гръцката криза бе поредното доказателство за това. Но Германния не може сама да решава всички въпроси. Има нужда от силен партньор. На пръв поглед това е Франция. Но, както пише Фрийдмън, Франция сама по себе си не е в основата на германската икономическа стратегия. "Защото историческата алтернатива за Германия винаги е била Русия. Логиката на руско-германските икономически отношения е очевидна. Възможно е и Франция да се включи  към тази руско-германска ос - вече дори има съвместни проекти".
В сегашните условия е интересно да се анализират политическите аспекти на процеса на сближаване между Русия и Германия. Михаел Либих, председател на Германския център за геополитически и стратегически изследвания във Висбаден, смята, че през годините след падането на Берлинската стена Германия е направила важни стъпки към формирането на собствен политически светоглед. Сред причините за това са съмненията в прагматизма и предсказуемостта на старшия партньор в НАТО. Не е случаен фактът, че Берлин отказа да подкрепи американската инвазия в Ирак и има особена позиция за участието си в афганистанската война.
След обединението на Германия вече няма "обективни" политически разногласия с Русия. И, което е още по-важно, пише Либих, интересите на двете страни се допълват по наистина уникален начин: двустранното партньорство осигурява на Германия, както и на съюзниците й в ЕС, незаменим баланс срещу американския натиск. Това обяснява и какви са корените и на гафа с наградата "Квадрига".

Квадрига* - Триумфален впряг на четири коня, с който се увековечава победата. Използвана е като състезателен впряг по време на древните Олимпийски игри. Квадрига има на Бранденбургската врата в Берлин, На Триумфалната арка в Париж, върху Болшой театър в Москва, на Уелингтънската арка в Лондон, в Бруклин - Ню йорк и на много други места в Западния свят. Германската награда "Квадрига" се дава всяка година за принос за свободата и демократичните промени.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ