16 Ноември 2024събота13:19 ч.

На фокус

Все повече българи влизат в спиралата на апатията

Виновна ли е избирателната система у нас за лавината негласуващи

/ брой: 130

автор:Юлия Кулинска

visibility 6824

Последните избори на 9 юни показаха, че все повече българи отказват да застанат пред урните и навлизат в спиралата на мълчанието. И докато мърморейки, избирателят хода за гъби и за риба, забравя, че спасението е в собствените му ръце и като барон Мюнхаузен трябва сам да са измъкне от хватката на апатията. За това обаче трябва да му помогнат и партиите, които излъчват хората, способни да ни управляват...
Вървим в един затворен кръг на избори, които не произвеждат никакви резултати. И ако нещо не се промени, доверието в системата, изборния процес и самата демокрация ще продължи да се срива. Ако не искаме да стигнем до тази крайност, нещо трябва да се промени - или в политиците, или в изборите, или в самата среда на политиката.  
Избирателната активност на последните избори беше рекордно ниска. За НС са гласували 34,41%, а за ЕП - 33,79%. Най-висока през последните 3 години беше активността на вота през април 2021 година - 50,61% и оттогава непрекъснато пада.
През последните месеци се заговори и за смяна на избирателната система у нас. Чуха се най-различни, включително и екзотични предложения като например гръцки вариант и искане за президентска република.
Под избирателна система най-общо се разбира метод за определяне на изборните резултати и разпределяне на депутатските мандати. Тя би трябвало да изразява най-точно волята на избирателите, да е предпоставка за работещо НС и стабилно правителство и да се избират способни и достойни народни представители.

Пропорционална система

Сегашната система Д’Ондт на национално ниво общо взето осигурява достатъчно пропорционално съответствие между подадените гласове и спечелените мандати от дадена партия и по този начин отразява до голяма степен предпочитанията на избирателите. Тя гарантира по-добро представителство на различни политически сили, дава възможност за участие във властта на по-малки партии и коалиции. Така вотът на всеки гражданин има реална стойност, тъй като няма такава загуба на гласове както при мажоритарните избори, което може да изолира стотици хиляди граждани от участие в определянето на властта.
По принцип пропорционалната система води до по-слаби правителства и до мнозинства, които не са еднопартийни. Това може да блокира работата на парламентите, а и може в един екстремен случай да подари 11 мандата на получилата най-много гласове партия.
Друго следствие е фрагментирането на политическия спектър, както се случва това у нас през последните години. Често в резултат на пропорционалната система в парламента влизат дори повече от седем партии и коалиции, каквато е ситуацията в момента в настоящото НС, което раздробява мандатите и прави съставянето на стабилно правителство трудна задача.
Недостатък на пропорционалната система е, че в листите често се включват партийни лица без необходимите качества, които биват избирани.
Проблем има и при преразпределението на мандатите между партийните листи. В момента се събират всички гласове за дадена партия, която преминава бариерата от 4%, и на тази основа се определя броят на мандатите, които се разпределят между 31 регионални листи. Прави се механизъм на Д’Ондт и в резултат от това се получават мандатите в отделните райони.
Според анализатори възможно е подобрение в пропорционалната система чрез въвеждането на регионален Д’Ондт, който има силен мажоритарен ефект.
Пропорционални системи се използват в Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Испания, Норвегия, Португалия, Финландия, Холандия, Швеция, Швейцария и др.

Мажоритарна система

Предимствата на мажоритарната система са, че тя създава стабилни, понякога дори изкуствени мнозинства. При нея в зависимост от разпределението на гласовете е възможно партия с малко предимство да реализира много повече мандати от своите опоненти. Това дава възможност на управляващите да изкарат устойчиво мандата си и да проведат политиката, която са обещавали. Увеличава се и отговорността на съответното мнозинство, тъй като то не може да използва извинението, че коалиционните партньори са били причина за неизпълнението на част от предизборните обещания.
Основен недостатък на мажоритарната система е, че с малко повече от половината гласове могат да бъдат спечелени всички мандати. Дори е възможен случай, когато например партия, получила 10% от гласовете в една такава система, да печели всички мандати ако има други десет партии с по 9% от гласовете и географското им разпределение е равномерно за цялата страна. Така на практика може да се “произведе” парламентарно мнозинство на партия, която не е получила мнозинство на изборите.
Мажоритарни системи се използват във Великобритания, Съединените щати, Канада, Франция, Австралия.

Смесена система

Смесените системи имат за цел да съчетаят предимствата на горните две, като съдействат за отстраняване на недостатъците им. Такава смесена система имаше в България при изборите през 1990 г. Технологията е относително проста – половината мандати в нС се определят по мажоритарен, а останалите – по пропорционален принцип. На всеки избирател се дават на практика по два гласа – за отделен човек и за листа. Гласуването за кандидати не противоречи на пропорционалното представителство. По този начин до известна степен се ползват предимствата на мажоритарната система, тъй като пряко се гласува за конкретен човек в зависимост от неговите качества и същевременно се осигурява по-голяма представителност в НС на различните партии.
И тази система има своите недостатъци, защото се усложнява гласуването, тъй като за едно и също нещо се използват две отделни бюлетини. Тя не успява да създаде стабилни мнозинства и се повтарят недостатъците на пропорционалната система. Пример за това е Германия, където системата е смесена и единствената възможност за съставяне на правителства са коалициите. От друга страна, наличието на повече такива партии създава нестабилност на кабинетите и коалициите, а пропорционалният принцип дава възможност за избирането на партийни кадри чрез участието им в общите листи, които иначе не са одобрявани от гласоподавателите.
Като цяло може да се каже, че всяка система има своите силни и слаби страни от гледна точка на представителност и стабилност на управлението. В страните по света съществуват различни варианти на избирателните системи като все още няма консенсус по въпроса коя система е по-добра.


Бонус за победителя

В Гърция изборната система дава допълнителни мандати на първата политическа сила. Те варират в зависимост от резултата й на изборите. За да ги получи, победителят трябва да има не по-малко от 25% от гласовете на всички избиратели. При преминаването на прага, партията автоматично получава бонус от 20 депутатски места. За всеки следващ процент над 25 се добавя по още един мандат, тоест при 26% победителят получава 21 депутати допълнително, при 27% - 22-ма и т.н. По този начин се гарантира стабилно мнозинство за победителя, който, ако има поне 38% подкрепа, на практика може да управлява и самостоятелно.
Бариерата за представителство в гръцкия парламент е  3%, а право на глас имат 17-годишните.
И тази система има доста несъвършенства. С нея се подменя волята на избирателите, а и има риск неподходящи хора да попаднат в евентуално правителство, защото състава му ще се определя чисто партийно.


10 причини да гласуваме

1.Гласуването защитава демокрацията
2.Всеки глас има значение
3.Гласуването оформя социалните програми
4.Гласуването формира икономиката
5.Гласуването влияе върху екологичните политики
6.Гласуването влияе на външната политика
7.Гласуването се отразява на портфейла ви
8.Гласуването държи лидерите отговорни
9.Гласуването влияе върху настоящето и бъдещето
10.Гласуването е част от защитата на човешките права

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ