16 Ноември 2024събота12:50 ч.

Пластическите прозрения на Свилен Блажев

/ брой: 282

автор:Иван Гранитски

visibility 3388

    Свилен Блажев е удивително явление в съвременната българска пластическа култура. Още първите му изложби (в началото на 80-те години на миналия век) категорично показаха, че става дума за появата на мощен и органичен талант, който заедно с други физиономични творци като Милко Божков и Андрей Даниел, Греди Асса и Едмон Демирджиян, Стоян Цанев и Вихрони Попнеделев, Георги Трифонов и Захари Каменов, ще извършат естетико-художествени пробиви и ще определят отечествените, модерните пластически търсения.
    Свилен Блажев завладя публиката и художествената критика с ранния си цикъл "Бъдници". Толкова ярко и властно присъстваше богатството и многопластовостта на българската традиционна култура в тези творби - авторът сякаш в някакъв свещен трепет и хипнотично преклонение съзерцаваше бъдника - обредния хляб, украсен с християнски символи. Връщането към изворите на родовата памет, към корените, към стародавното и патриархалното, придаваше изключително очарование в творбите на младия художник и му позволяваше, съзерцавайки посланията на други исторически епохи, да създаде модерна пластическа проекция.
    Ружа Маринска проницателно отбелязва първопроходческия характер на "Бъдниците" на Свилен Блажев: "Той ги включва в геометриката на една мрежа, почувствал нейната магия - в българските черги и престилки фигуралното най-често е пресовано в триъгълници, квадрати и ивици. Може би затова навремето "Бъдниците" на Свилен Блажев така ни шокираха. Живописта ни не познаваше подобен екстракт от фолклорната традиция. Низ от багрени вариации, в които като в песните ни се редуват радост и печал, звън и стон."
    Артистичното прозрение на този художник го води до архетипното усещане за посланията на митологията. Затова съвсем естествено след "Бъдниците" Свилен Блажев се насочи към експерименти с големоформатни платна, вдъхновени от средновековната икона и стенопис. Него го вълнуват хилядолетните послания, кодирани в човешката памет от времената на езичеството и ранното християнство. В специална серия "Разпятия" той се интересува от върховната саможертва, от скритата енергия на скръбта, от посвещението, от тайнството на бдението. Тук има нещо от византийската есхатология, от мистицизма на ранните християни, от епохата на иконоборството, когато е забранено да се изобразява ликът на Бога, и когато се извършва деперсонификация на светите образи и сакрафализация на колективното посвещение.
Поразителна е пределната изчистеност на линията. Играта с чистата форма и вариациите помагат на художника да отиде отвъд видимото, да изследва скритата фактура на подсъзнателните експлозии, припомнянето на минали същности, сънуването наяве. Неслучайно авторът избира за тези разпятия смесена техника върху дърво. Силуетите на светците стоят като изрязани от просто зебло с почти незабележими ореоли. Силуети, чиито лица са едва-едва маркирани с по една керемиденочервена маска на четката, прегърбени и извисени в своето страдание. Дори разпънатият Христос или е само маркиран като разпятие, или е неуловима сянка върху разпятието. Философията на художника стъпва върху убеждението, че индивидуалната същност, конкретната личност се разтваря в подвига, саможертвата, в отказа от всичко земно и материално, за да се постигне духовното възкресение. Също така не е случайно, че художникът използва различни материали в своите картини, вгражда метални фрагменти, тухла, дърво, слама, тоест онова, което говори за телесното, за грубо материалното и което е в драматичен контраст с извисяването на духа и сублимирането му в Абсолюта.
    Проницателната критика забеляза, че още ранните творби на Свилен Блажев притежават особен ритъм. Сякаш авторът разгръща своеобразни музикално-пластически  вариации и импровизации. В "Бъдниците" пулсациите на фактурата се изразяваха в недоизказаност, завоалираност, приглушени внушения - сякаш ехо от далечни исторически епохи и танц на блуждаещи сенки. Образът на българската черга се появяваше като фундаментална метафора, побрала в себе си посланията и знаците на народните обичаи, обреди, поверия. Тук господстваше съвсем естествено топлата гама - като в калейдоскоп се мяркаха угари, стърнища и в цветовата гама преобладаваше кафяво, оранж, бежово, защото трябваше да се покаже от всички страни величавият образ на хляба, жаравата на жетвата, но и духовната жарава. Над пепелищата на историята като че ли се рееше червената птица на надеждата, а образът на Мадоната невидимо бдеше над разпятията, образите на Свети Димитър, Свети Георги, Свети 40 мъченици, Свети Никола, Архангел Михаил, Свети Константин и Елена.
Свилен Блажев неотклонно разгръщаше през годините таланта си на художник интуитивист и все повече задълбочаваше перспективата на своите хроматични вариации, съчетана с геометрична игра на фантазията. Така се появиха няколко впечатляващи други поредици и серии - квадрати, кръгове, триъгълници, диагонали, вертикали. Без да е подвластен на магическото притегляне на знаменитите квадрати на Кандински, Свилен Блажев търсеше в тези серии едновременно знаковата игра както на багрите, така и на формите. И ние виждаме, че той постигна удивителна хармония на форма и цвят, подчинена на извличането на скритите знаци на такива понятия като свобода, волност, ярост, енергия, съзерцание, напрежение, очакване, предчувствие и т.н. Сложните многопластови послания, въплътени в квадратите, кръговете и триъгълниците, имат дълбокосъдържателни основания - те са своеобразни кантати, сюити или ноктюрни, зад които прозират не само трепетите на мислещото и съмняващото се съзнание, но и пулсациите на безсмъртната човешка душа, която единствена познава силата на молитвата, любовта, милосърдието, саможертвата.
Квадратите и кръговете, сякаш са прозорци към други светове. Кафява бездна наднича зад топъл жълтоохрен перваз. Нежен зелен пейзаж е приютен в гълъбовосивото небе на бляновете и съновиденията. Други квадрати напомнят с цветовата си разкрепостеност на въображението на безименните народни майстори на шевици. Цяла палитра грее от сукманите и елечетата на българките, багрената магия се съчетава с геометричната изчистеност и хармоничност между зелено и синьо, сиво и кафяво, жълто и златна охра, червено и черно. Някои квадрати са едновременно и кръг, който символизира слънцето, рождението, топлата приютяваща утроба и т.н.; както и кръст, разпятие, емблематизиращо смъртта и възкресението. Трети сякаш са вгледани в изкусителната паст на Нищото.
Свилен Блажев иска да види общото в единичното, националното в общочовешкото, материалното в духовното, затова неговите картини са прозорци не само към магията на Естеството, но и към загадките на Познанието. Всъщност, всяка следваща творба или изложба на този художник са стъпки към основната задача пред мислещия човек - Познай себе си!
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ