16 Ноември 2024събота15:47 ч.

Независимо дали сте на каменист или пясъчен плаж, трудно ще си намерите място. Хората са буквално един до друг

Пътуване по време на КОВИД

Подценяват ли хората пандемията и до каква степен се спазват мерките?

/ брой: 157

автор:Таня Глухчева

visibility 1949

В разгара на лятото и въпреки пандемията, все повече хора си мечтаят за почивка в чужбина. По-възрастните поколения помнят времето, когато, за да отидеш зад граница, било то само в Европа, беше необходимо да имаш виза. А за нея бяха необходими ред други документи. След влизането ни в ЕС през 2007 г. и появата на нискотарифните полети, нещата станаха толкова лесни, че буквално от днес за утре можеше да се планира пътуване. До появата на коронавируса. 

Днес ситуацията много напомня на момента с визите. С тази разлика, че ни се дават три възможности: ваксиниране, сертификат за прекаран КОВИД или антигенен/ПСР тест. За ваксините е ясно - пускат те да влезеш в другата държава без проблем. Но все още има не малък процент от хора, които изпитват недоверие към тях или са твърдо решени да не стават "опитни зайчета", или в последния момент им се налага да пътуват. Какво правим в тези случаи? 

С приятелка отидохме до Италия за 4 дни: тя има първа доза ваксина, която не ѝ върши работа, защото са необходими две. Но си е извадила сертификат, че е преболедувала през март. Той важи 6 месеца. Аз, макар и да бях изкарала болестта горе долу по същото време, нямам подобен документ и направих проучване за друг начин за заминаване. До пътуването имах една седмица.

Първото ми решение беше да се консултирам с личната лекарка - като медицинско лице се предполага, че е най-добре запозната с условията за отиване в чужбина и би дала най-добрия съвет. За моя изненада от самото начало тя заговори за ваксините, уверяваше ме, че "в Европа антигенен тест все още не зачитат, а ПСР-ът е много скъп". Посочи ми и друго предимство на ваксините - безплатни са и ти спестяват излишни разходи всеки път, когато се наложи да ходиш в чужбина. Според нея информацията в интернет била фалшива, дори и тази на сайта на посолството, защото било "невъзможно с антигенен тест да се пътува". След дълъг разговор ме посъветва да си сложа от еднократната ваксина "Джонсън и Джонсън", в някой мобилен пункт, а те били навсякъде и съм щяла да пътувам спокойно.

И така започна одисеята с издирване на тези пунктове. Оказа се, че повечето вече ги няма, а други са с определено работно време. На едно място ми казаха, че името на ваксината е "Янсен", но това е най-малкият проблем. Времето напредваше, а най-важният документ липсваше. Останаха два варианта: антигенен или ПСР тест, направени до 48 часа преди влизането в другата страна. Тук е по-лесно, защото отиваш сутринта, вземат ти секрет от носа и следобед резултатът е налице. На другия ден отиваш в лабораторията, където ти принтират резултата на английски език, слагат подпис и печат и човек е готов да пътува. Чест им прави на служителите, че съветват да си направиш антигенен тест, защото е по-евтин, и обясняват при връщане обратно какво се прави.

Идва дългоочакваният момент с пътуването. На летище "София" е пълно с хора, дори и в 4 часа сутринта. Оставаш с впечатлението, че всички пътуват като за последно. Носенето на маски е задължително, но не мерят температурата, или поне не на всички. В Италия на входа на самата сграда те посрещат служители с термометри в ръка, но освен личната карта, друг документ не искат. Прави силно впечатление, че там, където може машина да свърши работата, хора няма. В превозните средства носенето на маски е задължително, но никъде не се спазва социалната дистанция.

Снимка авторката

Италия привлича чужденци от цял свят. През деня улиците са значително по-празни, отколкото вечерта

 

Отдавна е ясно, че населението в Европа е застаряващо. В южна Италия това е особено видимо. Въпреки това хората не се притесняват, събират се на групи, сядат заедно, без маски, говорят, смеят се и по всичко личи, че за тях КОВИД сякаш не съществува. Особено вечерно време, когато улиците са по-пълни, отколкото през деня, а по крайбрежната улица се донасят столове, сядат и трудно може да се намери място за разходка. Аналогичен е случаят на плажа през деня. В град Бари почти няма къде да си сложиш кърпата на пясъка. Всички са толкова нагъсто, че не знаеш дали вземаш собствения си багаж или чужд. Никой не се оплаква, не се страхува. Единствените, които могат да се видят с маски там, са чернокожите амбулантни търговци, които от сутрин до вечер се надяват някой да си купи евтина дрънкулка от тях. Като цяло районът Пуля, намиращ се в южната част на страната, е сложен в "зелената зона", т.е. е без КОВИД. Но не се знае още колко време. Вероятно местните още вярват на една от първите теории за вируса, че той умира при високи температури. А там наистина е горещо. Още в 8 часа сутринта е почти 30 градуса. Следобед термометърът посочва повече от 40, а на места живакът стига и до 48. Много бързо на туристите им става ясно защо именно Италия беше толкова силно засегната от пандемията миналата година. Хигиената не е на високо ниво, храниш се предимно с ръце (когато сутрин ти сервират кроасан или си поръчаш пица или местното ястие "панценоти") и никой не ти предлага да се дезинфекцираш. Ако нямаш с какво, проблемът си е твой.

Никъде в южната част на държавата няма да се чуе някой да говори за политика. Никой дори не протестира срещу мерките. Това се случва само в големите градове. Хората си живеят, както преди пандемията. Наслаждават се на туристите, които с всеки изминал ден стават все повече, включително 

много българи, предпочитащи Италия за лятна ваканция

Дори и в най-отдалечените селца може да се долови родна реч.

Снимка авторката

Заведенията в Италия са пълни, маски не се носят и социалната дистанция не се спазва

 

За 4-дневния ни престой ни направиха забележка само в една сладкарница. Това беше единственото място в Бари, където ни казаха, че ако не сме ваксинирани или не им представим КОВИД-документ, няма как да ни обслужат. Тъй като давността на моя резултат от антигенния тест беше изтекъл вече, се наложи да си потърсим друго заведение. Не беше трудно. На останалите места позволяваха да се влиза дори без маска. Само веднъж ми напомниха да си сложа парчето плат на носа и устата. Най-интересното нововъведение е вграден код в масата, който се сканира и на екрана на телефона излиза менюто. По този начин, на сервитьорите не им се налага дезинфекция. За разлика от кафенетата и ресторантите, в малките магазинчета за сувенири не пускат, ако не си си сложил нещо на лицето.

На италианското летище мерките са много по-затегнати, отколкото на нашето, но всеки намира начин да ги заобиколи. Още на влизане ти мерят температурата, а спрямо пушачите това се прави колкото пъти излизат и влизат. Стриктно се следи за маски на лицето. Изобретателните хора са измислили да се хранят по-често, защото само тогава е позволено да са свалени. Няма как да не направи впечатление, че всички маси по заведенията са пълни. В повечето случаи на тях има празни чинии и подноси, но клиентите продължават да стоят непокрити, защото във всеки един момент може да решат да хапнат отново. От друга страна, въпреки че на седалките има лепенки, които ясно показват къде не може да се сяда (обикновено през седалка), това често се пренебрегва. 

Българите, които се прибират в родината си, не се налага да показват никакъв КОВИД-документ. Достатъчна е само личната карта. Но на трима италианци не им позволиха да се качат в самолета. Причината - не бяха ваксинирани и нямаха никакъв направен тест. Въпреки вдигнатия скандал, нищо не им помогна. Странното беше, че им поискаха документ от последните 24 часа. Вероятно заради непрекъснато нарастващия брой на новозаразените в Европа, условието за максимум два дни е отпаднало. При това, за по-малко от седмица. Дори и да не беше и въпросните пътници да си бяха направили всичко, както трябва, остава въпросът какво става в случаите, когато самолетът има закъснение? Както беше при нас - закъсня с излитането 3 часа. 

За това време обаче изтича валидността на документа 

и какво правиш? На този въпрос все още никой не е намерил отговор. Защото полетът не се забавя по твоя вина, а ти си направил всичко, както трябва...

На аерогара "София" ни измерват температурата и ни разделят на две опашки: едната е за ваксинирани и хора със сертификати, а другата - за неваксинирани. Моята приятелка минава бързо на първата линия. При мен процедурата отнема малко повече време, защото се налага да ми вкарат данните в системата и автоматично влизам в категория "под карантина". Имам срок от 24 часа да си направя антигенен или ПСР тест и да изпратя резултата на имейла на РЗИ. Ако е отрицателен, 10-те дни вкъщи отпадат. Тук се сблъскваме с поредния парадокс: в случай, че съм се заразила, те ме пускат да си отида вкъщи, независимо дали с такси или ме чакат. На следващия ден отивам до някоя лаборатория, по пътя се разминавам с много хора, стоя на опашка с други, т.е през цялото време аз потенциално заразявам всички наоколо. А след като резултатите излизат до 15 минути, защо това нещо не се прави още на летището?

След като се изпрати електронното писмо с отрицателния резултат, карантината не отпада автоматично. Трябва да се изчака потвърждение от РЗИ, където те уведомяват, че вече не си част от системата. 

Пътуването отново започва да се превръща в лукс. Вече не е достатъчно да носиш документ за самоличност, билет и пари. Към наръча се добавя още една хартия. В близко бъдеще най-вероятно само ваксинираните ще могат да пътуват, особено ако броят на заразените продължи да се увеличава, както и щамовете на вируса. Ваксината ще бъде новата виза за преминаване на границите. Поне на този етап е безплатна.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ