16 Ноември 2024събота12:49 ч.

МС се впусна в просветен маратон

Учителската професия става регулирана, а педагозите ни остават с най-ниското заплащане в ЕС

/ брой: 252

автор:Велиана Христова

visibility 2766

На последното си заседание преди ден служебното правителство на Близнашки прие ударно няколко решения, отнасящи се до образованието и науката. То одобри преработен вариант на Националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г. и взе няколко решения, отнасящи се до средното образование.
По предложение на МОН правителството одобри двегодишен план - до 2016 г., за изпълнение на Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри (2014-2016). Стратегията беше приета в средата на тази година и определя рамката на държавната политика за образование и обучение и за професионално развитие на педагогическите кадри, напомнят от МС. Документът задава модел на цялостен подход и на политики за подобряване качеството на образованието в страната, създава условия за повишаване на авторитета и социалния статус на учителите.
В одобрения от кабинета план е посочено кои институции са отговорни за изпълнението на мерките, източниците на финансиране и очакваните резултати. В следващите две години МОН ще въведе единна система за контрол на качеството при подготовката и продължаващата квалификация на педагозите. Предвидена е и система за контрол на качеството на труда, на професионалното и на кариерното развитие, която трябва да доведе до диференцирано заплащане на педагогическите кадри. Според приетия план учителската професия се включва в списъка на регулираните професии в България.
Изпълнението на плана ще допринесе за реализирането на реформа, която обхваща целия времеви диапазон от кариерното консултиране на завършващи ученици през университетското обучение на студентите по специалностите "Педагогика" и "Педагогика на обучението по..." Предвиждат се мерки за професионално израстване на учители и за продължаваща квалификация на педагогическите кадри.
Междувременно образователната служба на Европейската комисия - Euridyce, публикува

доклад за размера на учителските заплати в страните от ЕС-28

България е единствената държава, за която не са посочени никакви данни за заплащането на учителския труд. В края на 2013 г. обаче лидерката на Синдиката на българските учители Янка Такева съобщи, че през 2014 г. средната учителска заплата ще се увеличи от 720 на 778 лв. Няма данни дали това се е случило, но дори и да се е осъществило, средната годишна заплата на българския учител ще е 9336 лв., или около 4668 евро. С този размер на заплащането учителите в България се нареждат на последно място в ЕС, ако се съди по данните на Euridyce. При положение, че средната заплата у нас е вече близо 900 лв., това обяснява защо в момента младите учители в България под 30-годишна възраст са едва 2,98%, а близо 2000 са педагозите над 65 години.
Непосредствено преди нашите учители, според европейския доклад, се класират колегите им от Латвия с 4696 евро годишно. Учителите в Литва получават средно 5364 евро на година, в Чехия средната заплата на педагозите е 9946 евро, а в Гърция - 9964 евро. В останалите държави възнагражденията на учителите са по-високи. Най-добре платени са те в Люксембург - 104 619 евро годишно. След тях се нареждат педагозите в Дания с 54 156 евро и в Германия - с 52 269 евро на година.

5,6 млн. лв. за три национални програми за училището
 
Правителството прие две постановления, с които одобри общо над 5,6 млн. лв. допълнителни трансфери по бюджетите на общини за осигуряване на дейности по три национални програми за развитие на средното образование, изпълнявани от общинските училища.
Средствата, които се предоставят по образователната национална програма "Оптимизация на училищната мрежа", са в размер на 2 129 697 лв. Те се дават при закриване или преобразуване на училища от мрежата на общините. По програмата "Информационни и комуникационни технологии в училище" се отпускат средства за остатъка от годишните разходи за интернет връзките на училищата - 365 544 лв. Други 3 150 107 лв. са предназначени за дейностите, изпълнявани от общинските училища по Националната програма "С грижа за всеки ученик". МС одобри допълнителни разходи за 2014 г. в размер на 300 240 лв. за изплащане на стипендии като част от мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни и общински училища. От тях 216 135 лв. са от предвидените за тази година разходи в държавния бюджет, а 84 105 лв. се осигуряват чрез преструктуриране на разходите по бюджета на просветното министерство за 2014 г.
Програмата предвижда насърчаване чрез еднократно финансово подпомагане или едногодишни стипендии на творческите, научните и спортните заложби и потребности на деца с изявени дарби, заели призови класирания в национални и международни конкурси, състезания и олимпиади.
Финансирането е за сметка на средствата, които са предвидени в бюджета на МОН.

Защитените училища са 137, средищните - 794

Към досегашните 136 защитени училища се добавят нови две - в селата Левка, област Хасково, и Видраре, Софийска област. От списъка обаче отпада училището в с. Градец, Сливенска област, реши правителството, като актуализира списъците на защитените и на средищните училища в страната.
За защитено се определя държавно или общинско училище, което не може да бъде закрито, ако при това поне 10 ученика в задължителна училищна възраст ще пътуват на не по-малко от 20 км до най-близкото друго училище, което е средищно училище. За планинските райони освен километрите се отчита разчлененост на релефа, обезопасеност на маршрута, налична пътна инфраструктура, денивелация, напомнят от МОН. Статут на защитено придобива и училище, което, ако бъде закрито, неговите ученици няма да могат да се обучават в най-близкото средищно училище поради липсата на капацитет в него и невъзможност да бъдат изпълнени здравно-хигиенните изисквания.
При актуализацията на списъка на средищните училища за 2014/2015 г. от него отпадат 10 от вписаните досега, но се включват нови осем средищни училища от осем области. Общият брой на учениците в новите средищни училища е 2047, като 476 от тях са пътуващи, уточняват от МС. Така общият брой на средищните училища за настоящата учебна година става 794. Те се намират в 647 населени места. Средищните училища са посещавани от общо 198 314 ученици, като пътуващите от едно селище в друго до 16-годишна възраст са 44 460.
Необходимите средства за целодневна организация на учебния ден, хранене в столовете в средищните училища и транспорта на учениците до 16-годишна възраст до училищата са осигурени по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", финансирана от Европейския социален фонд, и от бюджета на МОН.
Списъците на защитените и на средищните училища се съставят по предложение на общините и след извършени проверки от регионалните инспекторати по образование.

Ще се вземат мерки за намаляване на отпадащите ученици

Правителството прие също План за 2014-2015 г. в изпълнение на Стратегията за намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020). Планът подкрепя ключовите мерки в политиките за предотвратяване и компенсиране на отпадането на ученици и на преждевременното напускане на образователната система.
Изпълнението му ще допринесе за равния достъп и подкрепата за развитие, за приобщаването на децата и учениците в системата на предучилищното възпитание и подготовка и на училищното образование като предпоставка за пълноценна личностна реализация и за равноправно социално включване, заявяват от МОН. Целта на плана е да се постигне по-добро взаимодействие между институциите, като се обединят усилията на министерства, ведомства, граждани и органите на местното самоуправление, за да не бъде училището оставено само да решава сериозния проблем. В резултат от изпълнението му се очаква ефективна координация на участващите страни чрез действието на Координационен механизъм на всички нива - национално, областно и общинско.
По данни на европейската статистическа служба Eurostat, към 2013 г. България не стои зле по отношение на дела на преждевременно напусналите образователната система, който е 12,5% и е под средния за ЕС. Според НСИ всяка година у нас от училище отпадат около 17 000 деца. Стратегията  поставя целта до 2020 г. делът на отпадащите ученици да се намали до под 11 на сто.
В двегодишния период, за който се отнася планът, трябва да се повиши обхватът на децата в задължителна предучилищна възраст (5- и 6-годишните) и да се намалява броят на учениците в риск от отпадане. Тревожното е, че според НСИ в последните години голям брой деца изобщо не тръгват на училище и у нас се множат неграмотните, които никога не са посещавали класна стая. За да може по-ефективно да се проследява какво се случва с всяка дете, подлежащо на задължително образование, планът предвижда да се усъвършенства Регистърът на движението на децата и учениците. Сред заложените мерки е и въвеждането на специфични политики за предотвратяване на отпадането от образователната система в стратегиите за развитие на училищата и детските градини, а също - назначаване на помощник-учители и помощник-възпитатели при деца в риск от отпадане. Ще бъдат взети мерки и за привличане на преждевременно напусналите обратно към образователната система. Заложена е също допълнителна подкрепа от т.нар. ресурсни центрове за деца и ученици със специални образователни потребности.
Планът предвижда също подобряване на достъпа до разнообразни извънкласни и извънучилищни дейности, повишаване обхвата за допълнително обучение по български език, институционализиране на центровете за кариерно ориентиране, партньорски програми между бизнесорганизациите и професионалните училища, увеличаване на възможностите за учене на работното място и пр.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ