Много шум за... нищо
/ брой: 55
Късно вечерта в понеделник в Брюксел всички изглеждаха повече от доволни. След изтощителни преговори с турския премиер Давутоглу европейските лидери обявиха, че са постигнали успех и са опазили Европа от прииждащите пълчища мигранти. Давутоглу също бе усмихнат - пазарлъкът му се оказа успешен: Анкара "смъкна" от европейците обещание за 20 млрд. евро, още по-гръмко обещание за облекчен визов режим за турските граждани и мечтаната надежда за отпушване на зациклилите преговори за членство в Евросъюза. На пръв поглед изглежда всички са доволни. Истината обаче е далеч по-мрачна: в Брюксел на практика не бе постигнато нищо. Всички тези планове са само предварителни договорки, истинските решения могат да се очакват не по-рано от 17 март, когато е редовната среща на Европейския съвет. Но и тогава едва ли европейските лидери ще успеят да се споразумеят за нещо конкретно. Различията в Европа за решаването на тежката мигрантска криза са все по-очебийни. Докато едни, като германката Меркел и французина Оланд, все още се опитват да се представят като много хуманни и гостоприемни, други, като унгареца Орбан и чеха Земан, са категорични, че не искат и да чуят за бежанци (още повече мюсюлмани) на своя територия.
Истинският резултат от срещата в Брюксел обаче е катастрофален за европейската политика. Разговорите с Давутоглу показаха реалната безпомощност на европейците, които, неспособни да се справят с мигрантската криза, се оказаха напълно безсилни пред турския шантаж. Не че Анкара е спечелила кой знае колко от разговорите с евролидерите. Направените от страна на Евросъюза обещания са обвързани с безброй уговорки. Например отпадането на визите ще стане възможно само ако Турция изпълни списък от 72 критерия. Колкото до мечтаното членство в Европейския съюз, всички признават, че този процес е "още далеч от приключване".
Така или иначе обаче, за гостоприемството на фрау Меркел Европа ще плати скъпо на Анкара. Най-лошото е, че всъщност Турция има сметка от запазването на кризата и зависимостта на Европа от нея. Така режимът на Ердоган ще запази лостове за влияние върху европейците и надежда да получи още европейски пари. А едва ли някой се съмнява, може би с изключение на някои европейски лидери, че единственият начин за приключване на мигрантската криза е край на конфликтите в Сирия, Ирак и Либия. Това обаче все още са само мечти.