Акценти
Куче в трамвая...
/ брой: 206
Трябваше спешно да заведа хъскито Лея до ветеринарната клиника за преглед. И се наложи да го кача в трамвая... Но Лея не е куче. Тя е опитомен сибирски вълк, повече принцеса, отколкото домашен любимец. Храни се с нас на масата, спи в леглото ми, част от нас е.
И така, возим се със северното хъски в трамвая и не щеш ли на следващата спирка се качва контрольор. Направо се насочва към нас. Аз съм седнал, защото случайно в този час няма ученици с таблети по седалките, та има места в мотрисата, а до краката ми лежи кротко и възпитано кучето.
И протича ексклузивен разговор за правата и правилниците в градското превозно средство, покрай новите велоалеи на булеварда. Обяснявам, че кучето е изкъпано, обезпаризитено и има дори билет, защото още не е почетен гражданин на София, няма правата и привилегиите на удостоените със софийското отличие да пътува безплатно и да ползва безплатно общинската баня. Обяснявам, че е нахранено, не хапе опозиционно настроените, не лае по управляващите, за разлика от стопанина му, не участва в протестните акции на домашните любимци, не дружи с клошари и бездомни животни, няма още карта за цялата градска мрежа, защото рядко му се налага да ползва обществения транспорт. На селската вила има собствена къщичка, но не я ползва, защото предпочита да е социализирано - да се разхожда на воля в градината и да преспива при нас, в отделна стая дори. Нуждите си върши навън от двора. Не замърсява паркове, градини и тротоари, защото прилежно го водим на каишка и с подходящи за случая найлонови торбички, които своевременно изхвърляме на упоменатите за това места. Обяснявам също, че не пречи на никого в трамвая, гледа дружелюбно и е добронамерено към останалите пътници, а дори децата му се радват и искат да го погалят по красивата му почти плюшена козина.
Нищо обаче не задоволява проверяващия. Търси повод да ни санкционира и свали от трамвая.
- А къде е намордникът на кучето? - сеща се контролата и се хваща като удавник за сламка, а аз съм неподготвен и уязвим, защото в бързината бяхме забравили намордника вкъщи. Подсказвам, че нестандартният "пътник" Лея не е нито мутра, нито телефонен измамник, не е политик, не е депутат, дори общински съветник не е, не е министър, няма нищо общо с държавната администрация, дори не е разследващ журналист, за да му слагам намордник. Обяснявам, че без да полза услугите на Здравноосигурителната каса има всички ваксини; сита е, защото за последните десетина години съм "инвестирал" в домашния ни любимец поне 15-20 хиляди български лева. Кучето ми струва около 120 до 140 лв. месечно, но обичта, която дава, си заслужава и оправдава средствата, а привързаността не може да се измери и в европейска и задокеанска валута.
И идва последният въпрос на контрольорката, към която вече на следващата спирка се е присъединил и униформен полицай:
- А какъв е месечният ви доход, господине?
Не крия. От десет години съм пенсионер. Нали всяка година правителството ни вдига доходите. Вече взимам чисти 207 лева. А инфлацията и постоянно вдигащите се цени не ме вълнуват, защото отдавна съм свикнал с безкрайния български преход и зная, че каквото и правителство да дойде, все е едно и също. Три десетилетия се нагледахме на реформи, партии и правителства, наслушахме се на обещания и програмни документи, нагледахме се на нови бюджети. Така че вече сме разбрали, че е по-лесно да общуваме с домашните животни, отколкото с хора. А и кучешкият ни живот е направо привилегия.
Сега съм в ръцете на ДАНС и КОНПИ. Разследват ме за несъответствие между разходи и действителните доходи. Купих си намордник и ходя с него, докато тече следствието, за да не изтече информация по непредпазливост или пък неизвестен извършител да ме вкара в нова беда с някоя друга фалшива новина от градския транспорт.
Ако искате вярвайте, ако не искате, пак вярвайте.