Кьолер прекалил с откровенията

Федералният президент е държавният глава на ФРГ. Той не се избира пряко от народа. За избора му се свиква специално Федерално събрание. То се състои от членовете на Бундестага (долната камара), Бундесрата (горната камара) и делегати, избрани от парламентите на 16-те провинции. Самият избор на федерален президент протича чрез тайно гласуване. Като цяло Федералното събрание наброява повече от хиляда души. Германската конституция задължава това събрание да бъде свикано тридесет дни преди изтичането на мандата на текущия президент. На практика то се свиква веднъж на всеки пет години. От 1979 г. насам Федералното събрание се свиква на 23 май, датата, на която е обявено създаването на ФРГ през 1949. Всички избрани досега президенти са били преди това активни политици и дължат избора си на партията, която ги е издигнала и която е съставяла същевременно мнозинството във Федералното събрание. Президентът получава годишна заплата от 213 000 евро и след като изтече неговият мандат.

Оставката на германския президент Хорст Кьолер заради непремерено изказване в едно радиоинтервю нанесе сериозен удар върху имиджа на Ангела Меркел, чийто близък приятел бе той. Канцлерът беше сред главните организатори на  кампаниите за избирането и преизбирането на Кьолер през 2004 и 2009 г. Макар че президентският пост в Германия има по-скоро церемониален характер, със своя опит, авторитет и активност Кьолер, който преди това беше директор на Международния валутен фонд, му придаде една по-голяма значимост. Хорст Кьолер не щадеше правителството и остро го критикуваше за неговите грешки. Той не само осъждаше "хората на върха", но често ходеше по нервите им. Бившият директор на МВФ бе доста остър, изразявайки несъгласието си с колебливата политика на коалиционния кабинет, който на няколко пъти се отмята от свои идеи за данъчната политика. Незнайно защо обаче напоследък Кьолер пазеше мълчание по такива кардинални проблеми като гръцката криза, сгромолясването на еврото и иранската ядрена програма. Заради това мълчание той си спечели прозвището "Фантомът на замъка". Според френския всекидневник "Фигаро" думите на Кьолер за Афганистан са разкрили дълбоките различия в политическия елит на Германия, с които той не е могъл да се примири.
Какво всъщност е казал Кьолер? Първо е подчертал важността на дебатите относно мисията на германските военни в Афганистан. Но допълнил, че страна като Германия с икономика силно ориентирана към износа трябва да знае, че в извънредни случаи военната интервенция е необходима, за да се защитят търговските комуникации, или да се попречи на дестабилизирането на даден район, което със сигурност би имало негативен ефект към германската сигурност, заетост и приходи.
Думите на бившия президент предизвикаха силна отрицателна реакция. Той бе разкритикуван от опозиционните партии, които обявиха, че е прекалил с "откровенията". Предстоящият на 30 юни избор на новия президент ще бъде своеобразна проверка за дееспособността на правителството.


Кандидатите за овакантения президентски пост

Изборът на Вулф е почти сигурен

Кристиан Вулф

Министър-председателят на провинция Долна Саксония Кристиан Вулф е официален кандидат на управляващата коалиция за президент на Германия. Три дни след изненадващата оставка на германския президент Хорст Кьолер канцлерката Меркел предложи 50-годишния Вулф за най-високия пост в държавата: "Кристиан Вулф е човек, който обича контактите с хората, който е креативен и любопитен. Същевременно той е човек с установена ценностна система и аз мисля, че от него ще излезе един чудесен президент на Германия", каза Меркел. Наблюдатели обаче виждат от друг ъгъл издигането на Вулф - то освобождава Меркел от основния й конкурент в партийната йерархия.
Според проучване на демоскопичния институт Emnid Вулф е подкрепян от мнозинството граждани на ФРГ. Както писа Bild am Sonntag 41 процента от избирателите биха гласували за него, а за кандидата на опозицията Йоахим Гаук - 32 процента. Интересен е фактът, че 82 процента от анкетираните предпочитат да видят на президентския пост подалия оставка Хорст Кьолер.
Избирането на Вулф изглежда сигурно, тъй като правителствената коалиция разполага с мнозинство във Федералното събрание, което ще се събере на 30 юни, за да избере новия държавен глава. Самият Вулф заяви, че се радва на новите си задължения: "Мисля, че човек би трябвало да направи нещо за сплотяването на хората, да им вдъхне смелост и оптимизъм в тези трудни времена." Премиерът на Долна Саксония казва, че ако бъде избран за федерален президент, това няма да бъде главното политическо събитие в живота му, тъй като то вече се е състояло - обединението на Германия.
 Кристиян Вулф е роден през 1959 г. в Оснабрюк. Родителите му се развеждат рано. Майка му умира, когато Вулф е юноша. Той е принуден да носи цялата отговорност за себе си, което оказва влияние на характера му. "Струва ми се, че се разбирам с хората около мен, но журналистите незнайно защо ме представят като сдържан и недостъпен" - казва Вулф в едно интервю.
С политика той се занимава още от младежките си години. Бил е председател на Съюза на учениците в Германия, организация, близка до ХДС. В университета в Оснабрюк той учи право, а след като завършва образованието си, работи като адвокат в юридическа кантора. Лидерите на ХДС в Долна Саксония още тогава забелязват неговото трудолюбие и го привличат в политиката. Кристиян Вулф два пъти е губил провинциални избори от тогавашния му архисъперник Герхард Шрьодер, който по-късно става германски канцлер.
В Германия отдавна се говори, че премиерът на Долна Саксония се стреми да стане политик на федерално равнище. Но самият той отрича това и заявява, че би искал "още дълго да остане на този пост". Но когато му предлагат да се кандидатира за президент, той с готовност приема идеята.

Фаворитът на опозицията е безпартиен

Йоаким Гаук

Социалдемократите и зелените биха искали на президентския пост да застане безпартийният Йоахим Гаук - бивш източногермански правозащитник, който след падането на Берлинската стена оглави федералното ведомство по архивите на ЩАЗИ. Той работи с документацията на Държавна сигурност до 2000 година. В този период от десетина години ръководената от него институция бе наричана "ведомството на Гаук". Много от медиите отбелязват тези дни, че Йоахим Гаук има всички необходими качества, за да бъде  президент. Той е находчив оратор, интелектуалец с ясен и остър ум, независим мислител - такава е оценката на Дойче веле. Според ръководството на ГСДП, което издига кандидатурата му, Гаук е живял в условията на тоталитарна държава и затова може да оцени свободата, както никой негов съгражданин от Западна Германия. Мнението му се цени и от левицата, и от клерикалите. Популярни са такива негови сентенции като: "Да кажем на страха "довиждане!" и "Документите на диктатурата са аптека с лекарства против носталгията".
От 1970 до 1990 г. Гаук е свещеник в Рощок. В началото на тази година, преди да е навършил 70 години, Гаук публикува своите мемоари. Той е съавтор на германското издание на известния бестселър "Черната книга на комунизма". Баща му - морски капитан, в началото на 50-те години е арестуван от съветските спецслужби, обвинен в шпионаж и изпратен в Сибир. Това подтиква Гаук да започне да се занимава с политическа дейност. Мечтаел да стане журналист, но не бил приет, защото не членувал в Съюза на германската младеж. Така Гаук решава да учи теология. И след завършване на университета става пастор. А когато в ГДР започва да духа "вятърът на промяната", Гаук е сред основателите на регионалната организация на гражданското движение "Нов форум" в Рощок.
Вече седем години Гаук е начело на общественото обединение "Против забравата, за демокрация". Той е консултант на наградения с "Оскар" филм "Живота на другите". На предложението да бъде кандидат за президент на Германия Йоахим Гаук отговаря положително, но без излишни емоции: "Когато получаваш такова почетно предложение, е трудно да кажеш "не" - споделя той.
На пресконференция в Берлин председателят на ГСДП Зигмар Габриел изтъкна, че Гаук не е противник на кандидата от управляващата коалиция Кристиан Вулф, а "кандидат, който изразява различна концепция". Той не е лектор, а човек, който може да сподели нещо от собствения си жизнен опит. Гаук носи със себе си живота, а Вулф само политическата рутина" - заключава Габриел. Той подлага на рязка критика факта, че канцлерът Ангела Меркел се изказа в подкрепа кандидатурата на Вулф, а не на независимя кандидат Гаук.