Изгубеното доверие

Действията на Русия в Украйна са подринали взаимното доверие със Запада, провъзгласи в края на миналата седмица германският канцлер Ангела Меркел. Тя обаче побърза да добави, че сигурността в Европа може да бъде осигурена само съвместно с Русия и е необходимо да се заложи на продължаването на диалога с Москва. "Протегнатата за диалог ръка си остава", каза тя в навечерието на срещата на НАТО в Полша. Само дето доверието май е изгубено и от другата страна.
На самата среща на върха на Алианса във Варшава бе взето очакваното решение за разширяване на военния контингент в Източна Европа до границите с Русия. Шестдесет и осем делегати, сред които 18 президенти, 21 премиери, 41 външни министри и 39 министри на отбраната от 28 държави и 26 партньорски страни, както и представители на ООН, Европейския съюз, Световната банка и щабквартирата на НАТО решиха във Варшава, че НАТО трябва повече да се погрижи за източния си фланг.
На форума побързаха да заявят, че това се прави изключително в отбранителни цели. Излишно е да се питаме от кого ще се отбраняваме - от Русия, разбира се. Неслучайно в доста от националните стратегии за сигурност в страните членки на Алианса именно Москва е посочена като враг.
Срещата във Варшава бе свикана само две седмици след британския референдум за излизане на кралството от Евросъюза. В Полша лидерите на НАТО бяха решени да демонстрират на света, че въпреки европейските проблеми трансатлантическият Алианс е единен като никога.
С решението си за разполагане на войски в Източна Европа големите в НАТО вероятно се надяват да успокоят съюзниците си като Полша и Прибалтика, които и насън виждат как Русия ги напада.
Всъщност обаче тези стъпки, предприети от Алианса, са прекалено малки за противодействие на потенциално нападение, но пък са сериозни за умиротворяването на Русия, смятат в щаб квартирата в Брюксел.
28-те членки на блока потвърдиха, че ще изпратят четири батальона в Прибалтика и Полша, за да укрепят отбраната си на изток. Във всеки един от тях ще има от 500 до 1000 войници. Тези войски ще функционират само като "разтягане" в случай на руско нападение, твърдят в Алианса. С численост от близо 4000 войници общо, те ще са приблизително половината от състава само на една от трите дивизии, които на свой ред планира да разположи в региона Русия. "Виждаме явен дисбаланс в това отношение, но ние смятаме, че нашите мерки са достатъчни, не е необходимо да вървим по пътя на ескалацията", обяви в интервю за РИА "Новости" председателят на военния комитет на НАТО генерал Петър Павел.
Изглежда и двете страни са решили, "умиротворявайки се" взаимно, да плашат гаргите. Ясно е, че в случай на военен конфликт нито трите руски дивизии, нито четирите натовски батальона ще свършат нещо. Просто над главите ни ще полетят едни ракети, които няма да оставят нищо живо не само в Европа, но и на цялата планета. Неслучайно в Москва обръщат повече внимание и изразяват далеч по-силно недоволство от разполагането в Европа на американската система за противоракетна отбрана, отколкото на живата сила в Прибалтика и Полша.
Едва ли някой наистина вярва, че в Москва, Вашингтон или Брюксел искат война. Кой в Европа ще се реши да удари ядрена сила като Русия? Въпросът е риторичен, в Брюксел ръководители камикадзета не се забелязват, поне засега. В Кремъл също не седят идиоти, които биха тръгнали да воюват с военен блок от 28 държави. Друг въпрос е, че съвсем не са малко ястребите и от двете страни, които са готови да използват това страшилище войната за други цели - преди всичко финансово-икономически и политически.
Бяхме отвикнали от "дрънкането на оръжия", но ето че от няколко години сме свидетели на невиждани военни учения. Стигна се дотам, че дори германският външен министър Щайнмайер разкритикува американски маневри на полската граница, като подчерта, че това не е "най-добрият начин да се намали напрежението в Източна Европа".
Само за няколко години броят на натовски военни в Източна Европа е нараснал 13 пъти, а на бойни самолети - осем! Да не говорим за военните учения, които непрекъснато се провеждат там. Москва също не седи със скръстени ръце, и тя честичко демонстрира все по-увеличаващата се военна мощ.
Демонстрацията на "мускули" обаче не винаги е добрата политика. Вярно е, че една латинска сентенция, приписвана на Платон, твърди, че "искаш ли мир - готви се за война". Вероятно в Алианса действат именно според този завет. Има обаче и един друг цитат - има ли пушка на сцената, тя рано или късно ще гръмне. А това вече е тревожно. Нито в Москва, нито във Вашингтон, нито в Брюксел искат пушките да "проговорят".
Вярно е, че военният паритет е най-сигурния начин за избягване на война. Но да се разговаря с Русия от позицията на силата е безполезно, с Русия трябва да се договаряме. "Глупаво е да се мисли, че източноевропейската граница е единственият източник на рискове и опасности. Всъщност именно през тази граница трябва да строим мостове", смята италианският министър на отбраната Роберта Пиноти.
Жалко, че малцина се вслушаха в това мнение. Това, което срещата във Варшава не направи, е да намали рисковете от конфликт с големия източен съсед. Слабо е успокоението, че тази седмица ще се състои заседание на Съвета НАТО-Русия, но поне е стъпка в правилната посока. Друг въпрос е, че тези разговори съвсем няма да са леки, защото между двете страни наистина липсва доверие.
Горчивата истината е, че военният блок от миналия век днес изглежда все по-неспособен адекватно да възприема съвременните политически проблеми и да реагира гъвкаво на предизвикателствата. Дано само не превърне временните трудности в смъртоносни.

Срещата на НАТО във Варшава демонстрира, че редица държави от ЕС, включително Германия, Франция и Италия, показват все по-малка готовност да следват антируския курс, за който настоява Вашингтон
БГНЕС