За едната чест
/ брой: 278
Мъка, мъка... Жал да ти стане за българския премиер. Само се мъчи с прост народ като нашия. "Мъча се, цял ден... трактористи, земеделци, полицаи, учени, всеки ден. И то става въпрос само за едно нещо - за пари." Тъй звучаха откровенията Негови от миналата седмица. После добиха форсмажорен тон: въпреки протестите реформите продължават. Вчерашният ден завъртя потенциометъра: радвам се на протестите, защото на техния фон изпъква направеното от нас, заяви Той, прерязвайки N-тата лентичка.
Премиерският фолклор междувременно обсипа протестиращите "Октоподи" с порции "пържоли, кюфтаци и певци". Пренебрежителното отношение и неглижирането на недоволството на стопаните еволюира в откровена подигравка с тях. Премина през опити за противопоставяне на различни сектори, изроди се в зле прикрита неприязън, за да завърши с безумното изявление на министъра на земеделието Мирослав Найденов, че няма да си подаде оставката, защото не е министър "само на зърнопроизводителите".
Какво толкова сториха протестиращите, че Го разгневиха? Нали казваше, че имат право да си искат своето? Сега раздразнителността не може да бъде прикрита. "Трактористите" просто казаха: "Протестираме заради лъжата. Не искаме пари... Ние сме хора на честта. Искаме оставки, с парите и преговорите приключихме."
Удариха ги по най-деликатната, по тяхната струна. Струната на новия морал, с който дойдоха на власт. В тази държава в момента се погазват права и принципи, Му казаха протестиращите. Не само зърнопроизводителите. Рекоха го и полицаите, и учените, и железничарите, и пенсионерите, и лекарите, и пощальоните, и младите хора - хилядите, които през последната седмица на недоволство излязоха по улиците, за да протестират срещу лъжата.
Няма кой да ги чуе. Няма кой да изслуша предложенията и доводите им. И зърнопроизводителите ясно осъзнаха това. Разбраха от първа ръка, че Той и кохортата му ги смятат за "прост материал". Затова хората с тракторите вече не искат нищо - нито пари, нито преговори. Искат единствено министерски оставки. Защото бяха излъгани. Можеха и това да простят, ако някой имаше доблестта да се изправи и да каже - да, предизборно обещахме едно, сега се отмятаме. Протестиращите искат оставки на министри, защото те не са техните. Сами го казаха и показаха.
След седмица на протести зърнопроизводителите разбраха, че не им остава нищо друго, освен едната чест. Всичко останало бе сритано, скъсано, ликвидирано, заметено под килима, пуснато край ушите, смачкано като фунийка от семки и завряно... Е, имат я. За разлика от тези, които дойдоха на власт с приказките за нея.