16 Ноември 2024събота21:58 ч.

На фокус

Скритата "стафидка" в политическата торта

Още веднъж за референдума в съседна Македония

/ брой: 201

автор:Чавдар Добрев

visibility 1766

И досега някак си остава в мъгла против какво по-конкретно гласуваха на референдум преди дни македонците? Против новото име - Северна Македония, договорено неотдавна между властите на Македония и Гърция и безотговорно възприето от българския политически елит? Против влизане в Европейския съюз с обещанието, че оттам към братята македонци ще потече манна небесна? Или против членуване на страната им в Североатлантическия пакт (НАТО), който ще им осигури национална сигурност за векове. На тези три алтернативи, събрани в едно изречение, премиерът Зоран Заев и неговите привърженици предвиждаха народът да отговори с "ДА". Само че македонците отвърнаха с "НЕ" в смисъл, че бойкотираха референдума и той се провали.
Това са общоизвестни факти и ако ги споменавам, правя го, за да доизясня един въпрос, който по-рядко попада в анализите. Тоест, кой от предложените три избора е стафидката ("изюменката") на референдума и защо тази стафидка толкова старателно остана скрита сред останалите прелести на политическата торта?
Да започнем с приемането на днешна Македония в ЕС. Не ми се вярва, македонците да са настроени срещу Европейския съюз, още повече, че той им обещава, както и на нас, благини под формата на "европейски фондове", лесен достъп до пазара на труда в Западна Европа, обезпечаване на по-високи заплати, изравняване със стандарта на живот в развития Запад и пр. Привличат ги идеята за общоевропейска солидарност и единение,

че попадат в "клуба на богатите"

че в тежки исторически моменти няма как институциите на ЕС да не им попадат ръка за спасение. А и изглежда логично, щом съседите ти масово членуват в ЕС, и ти да поискаш същото.
Вярно е, че голяма част от тези надежди ще се окажат мираж (един от примерите е България), в резултат на което в новоприетата държава ще започнат да се развиват контрапроцеси като евроскептицизъм, съпротива срещу глобализма на Брюксел (вж. ситуацията в Унгария). Вярно е още, че цените на основните стоки след встъпването в ЕС обикновено се вдигат, че Балканите ще стават пазарна ниша за международния финансов капитал, че икономическият растеж се превръща в разтегливо понятие, че заплатите и пенсиите се свиват, а престъпността вместо да намалее се увеличава. Убеден съм обаче, че дори и при наличието на толкова "но" македонците биха гласували положително за членство в ЕС.
Не смятам също, че наименованието "Северна Македония" е предизвикало колективния остракизъм на гласуващите по време на референдума. Може би солидни групи граждани на Македония да са прозрели призрачна заплаха за целостта на страната им (говори се, че Заев и Ципрас, питомци на Джордж Сорос, решиха с един замах дългогодишния дебат за името на Македония по заповед на Вашингтон). Ако има държава, чиито национални интереси бяха засегнати от термина "Северна Македония", това е България, тъй като значителна част от Пиринска Македония принадлежи де факто на неологизма "Северна Македония". Но българските управляващи, въпреки това обстоятелство, дадоха официалното си съгласие, бидейки изцяло зависими от глобалистите на САЩ и техните представители в Германия.

Какво излиза?


Излиза, че македонците са бламирали референдума главно заради НАТО! Проумели са, че чрез хитрини и маневри агентите на американското влияние в Скопие, предвождани от премиера Заев, целят най-вече влизането на страната им в НАТО. Останалото е от лукавия!
Нали си спомняте как по време на Софийското председателство на Европейския съюз неговите лидери - като се почне от Юнкер, та се стигне до Меркел и Макрон - директно се произнесоха, че няма да има скорошна перспектива за приема на Западните Балкани в ЕС, защото са изостанали в икономиката и защото са обект на вътрешнодържавни и междудържавни неуредени отношения?! Тогава те заявиха, че приемането на Западните Балкани може да се актуализира в средата на 20-те години. След това се коригираха?! Що послания, адреси и слова изготви брюкселската бюрокрация, за да твърди обратното. Явно, наложило се е задокеанският Голям брат здравата да им издърпа ушите.
От енергичното несъгласяване, с което Заевци и българските политици възразиха на  постановката, според която Западните Балкани не са заслужили членство в ЕС и НАТО, можеше да се разбере, че не за друг, а за Вашингтон и Пентагона е архиважно Македония да влезе час по-скоро (още сега!) в Североатлантическия пакт! Ще допълня. Тъй като в Западните Балкани единствените страни, които все още не членуват в НАТО, са Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия и Македония, проблемът с така наречените Западни Балкани би могъл сравнително по-лесно да бъде дешифриран.

Американците са наясно:

с Косово, но и с Босна и Херцеговина нещата за тях са уредени, което освен всичко останало означава, че Адриатическо море се контролира изцяло от силите на НАТО. Не е така обаче с Македония, която граничи от юг, изток и запад с натовски държави, докато на север Сърбия държи да членува в ЕС, но отказва да влезе в НАТО. По подобие на Австрия и Финландия тя счита, че нейната сигурност по-ефикасно ще я защити със статута на неутрална държава!.
И с просто око се виждат предимствата за САЩ от членуването на Македония в Североатлантическия пакт.
На първо място. Членуването на Македония в НАТО би сключило в единен пръстен-блок натовските войски, съоръжения и бази в Южните, Източните и Западните Балкани.
На второ място. Албанците, живущи в околните държави, но и в самата Македония, които не крият своите проамерикански настроения, ще са в състояние със силови методи да потискат проруските настроения сред славянските и православни македонски граждани, а това ще рече да се разпореждат с участта на хора, които преди по-малко от век смятаха себе си за българи. 
На трето място. Сърбия ще бъде заобиколена ("прихваната") само от натовски страни, което би засилило натиска върху нейното население да се откаже от политиката на неутралитета.
На четвърто място. Свръхзадачата в случая е всички балкански държави като членове на НАТО да формират втори оперативен център (отвъд Прибалтика, Полша и Румъния) за регионална война срещу враг щ 1 - Руската федерация! 
Слабото звено в този замисъл са балканските православни и славянски страни, в които традиционно руското влияние е огромно. Православна Гърция отдавна членува в НАТО, но гръцкият народ продължава и днес да изпитва дружески чувства към Русия. Черна гора също членува в НАТО, но при наличието на вътрешен разлом в нацията. Славянска Словения, и тя не би тръгнала срещу Русия. Сърбия понастоящем е може би най-близкият съюзник на Кремъл в Европа.
В България операцията беше извършена по-вещо. Понеже предварително се знаеше, че нагласите на народа ни са да гласува с "ДА" за членство в ЕС и с "НЕ" за членство в НАТО, предпочетено беше и двата въпроса да се решат в полза на НАТО и ЕС не на референдум, а в Народното събрание. Показателно е, че в онзи момент се реализира инспирирано отвън съгласуване/съюзяване между лидерите на десницата, левицата и монархистите. Когато е невъзможно да се купи съвестта на един народ, купува се жаждата за власт и забогатяване на неговия политически и държавен елит!

Едва ли някой е докрай наясно

как ще протекат събитията в Македония след референдума. Възможно е волята на народа да издържи на упражнената външна принуда и насилие. Но възможно е да претърпи поражение, ако не на сегашния, то на следващия етап. Неслучайно веднага след обявяване на резултатите от референдума авторитетни западни политици и медии съобщиха, че референдумът е преминал успешно (макар до урните да отидоха едва 38% гласоподаватели, докато по конституция е задължително да гласуват над 50%). Заев и съдружие вече направиха заявка да прокарат клаузите на проваления референдум в парламента или на предсрочни избори. А генералният секретар на НАТО Столтенберг с безапелационен тон отсече, че Македония още в началото на 2019 т. ще бъде приета във военния съюз!
Но както и да се развият събитията, македонският референдум, който бламира влизането на Македония в Североатлантическия пакт, ще остане поучителен и исторически безпрецедентен пример за народите на Балканския полуостров.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ