Новаторски инат
Пуснете Магдалина на тапетолюбеца
/ брой: 207
Чудех се къде ли съм я забутал, а "София от древността до нови времена" изскочи там, където най-малко очаквах - между книжките на внука ми. Преди десетина години имах честта да се запозная и дори да гостувам в дома на авторката доц. Магдалина Станчева, основателно наричана "главния археолог на София". Подари ми с автограф книгата си. Всъщност беше по-скоро брошура с меки корици. А е трябвало да бъде луксозно голямоформатно издание с десетки илюстрации, спонсорирано, както днес се казва, от Столичната община.
Тогавашният кмет Софиянски бил поел ангажимент пред някакви църковни кръгове да превърне църквата ротонда "Свети Георги" във вътрешния двор на президентството в действащ храм. "Което значеше вътрешността да се окади от дима на свещите и кандилата, безконтролно да се тълпят хора, да се нанесат непредвидими и непоправими щети на този изключителен паметник, най-стария в София, изграден по времето на Константин Велики през IV век", говореше Станчева. И след като доводите й не убеждават кмета, тя използва някаква инцидентна среща с тогавашния президент Петър Стоянов и настоява за неговата намеса. За чест на Стоянов той прави необходимото да се отмени нелепото решение. Храмът е спасен от непоправими поражения, но парите за луксозното издание на книгата на Магдалина Станчева са отрязани, та тя се свива до невзрачна брошура.
Впрочем на тази непримиримост на г-жа Станчева дължим въобще запазването на Ротондата в сегашния й вид, както и съхраняването на черквата "Св. Петка Самарджийска" на пл. "Света Неделя", когато по време на изграждането на центъра в края на петдесетте години е имало височайше решение от тях да не остане и следа, за да се отвори път на кортежите с "Чайките". Но тя се преборила.
По време на онази наша среща Магдалина Станчева гонеше осемдесетте, но тази дребна, изискана жена излъчваше неукротима енергия, някаква респектираща целеустременост. Защо ли се сещам за нея сега?
Сещам се покрай безчинствата на пловдивския митрополит Николай, който превърна храм-костницата "Света Неделя" в Батак в действаща църква, "украси" мощехранилницата с някакви кичовски варакосани финтифлюшки. Преди това светиня му облепи с тапети стените на пловдивската църква "Света Марина", защото били по-шаренки и свежи от старите оригинални икони и стенописи. И обясни, че това не били обикновени тапети, с каквито средностатическият гражданин Иванов освежава апартамента си, а много специални, внос от Гърция. Избухналият скандал повъзпря новаторските акции на Николай, вероятно временно - тапетите за "освежаване" се съхраняват на сигурно място. За жертва на тапетоманията беше набелязана и "Света Неделя" в Стария Пловдив.
Кичозните увлечения на владиката предизвикаха протести от средите на БАН, на пловдивските интелектуалци, виден пловдивски художник оприличи обновената "Св. Марина" на "бална зала", съпикясаха се от Националния институт за недвижимо културно наследство. Министерството на културата поиска да бъдат махнати от баташкия храм-костница три допълнително поставени икони. И както се случва с всички скандали у нас - всяко чудо за три дни. Още през февруари 2012 г. Окръжната прокуратура в Пловдив разпореди проверка по член от НК, който определя по такива нарушения наказание до 3 години и глоба от 2000 лв., а според закона за културното наследство глобата може да достигне от 15 000 до 30 000 лв. От февруари мина повече от половин година, но както и с протестите, не се е чуло за някакви резултати от прокурорските демарши.
Владиката отслужва молебени за вразумяване на неоценяващите неговото тапетолюбие и инатът му да промени статута на баташкия храм-костница, като в това отношение срещна пълната подкрепа не на кого да е, а на неколкостотин силно религиозни рокери, огласили с рева на моторите околностите на Батак по Великден.
Явно е, че пред "новаторския" инат на пловдивския владика са безсилни воплите на академици и интелигенция, внушенията на Министерството на културата, позицията на Националния институт за недвижимо културно наследство, прокурорските проверки. "Тук музей няма да има", отсича Николай и твърди, че имал подкрепата на МК "Св. Неделя" да бъде църква (изметнал ли се е Вежди Рашидов?!). А и тапетите си чакат в склада на манастира в Белащица да им дойде времето.
Та да си дойда на думата - защо така се зарадвах, че намерих "София от древността до нови времена". Ами подсказа ми как може да бъдат озаптени владишките "иновации". След като обществени скандали избухват и се забравят, министерства, академици, институти, прокуратури вдигат безпомощно ръце, пуснете му на Николай Магдалина Станчева. Както се е преборила навремето с ЦК на БКП, а после със Софиянски за Ротондата, ще му намери цаката и на самозабравилия се пловдивски тапетолюбец.