Мали - страна върху гърбовете на крокодилите

Николай Тодоров

Върху стената срещу мен е окачена една черна маска от Мали - стилизирана фигура на газела с големи и остри рога, с ъгловата удължена глава, наведена между нозете, и неясно по форма тяло. Това е символът на тази страна, божеството на плодородието - защото газелата научила малийците да се трудят. Пред него селяните принасят жертва и се молят за дъжд.
Попаднахме в Мали в самото сърце на лятото. Над улиците на Бамако цъфтеше пламтящото дърво, наречено още смъртта на белия човек, защото разтваря цветове в най-голямата жега, когато тежките и звънки вълни на въздуха притискат пришълеца към земята и превръщат всяка негова крачка едва ли не в мълчалив героизъм. Наближаваше да завалят манговите дъждове през май, които предвещават дългия дъждовен сезон. Потоци тропическа вода щяха да се изливат дълго от продънените небеса, саваната щеше да потъне в буйни зелени пожарища и от песъчливата земя щяха на пълчища да излизат опасните влечуги...

* * *
Чувствам необходимостта да кажа няколко думи за географията, за да внеса някаква яснота в читателските представи за Африка, които обикновено са твърде мъгливи и неоформени. Е, добре, ако този континент още от детството го сравняваме с огромна конска глава, потопена сред морета и океани, то там, където започва шията на коня, на самата сгъвка, се намира Мали. Това е Западна Африка, нейде на границата между североафриканските държави и страните от Гвинейското крайбрежие. Това е една площ от 1240 хиляди квадратни километра, голяма страна, която по размери в тази част на света отстъпва само на държавата Нигер.

Изглед от Бамако, столицата на Мали

Все покрай река Нигер през средните векове, де като търговски кръстопътища, де като свещени места, израстват и живописните малийски градове Тамбукту и Копти.
Все покрай реката възниква и Бамако, днешната столица на Мали, чието име в превод означава Град върху гърба на крокодилите. Легендата за това рождение е занимателна, защото в нея има поезия и философия. Един мъж от племето соненке - Джему Ниокате, заскитан по лов, привечер достигнал брега на голяма река, чиято прохлада му харесала и той решил да се засели на това красиво и плодородно място. Но водата на реката кипяла от зли крокодили, изпълнени с още по-зли намерения, показвани с красноречиво потракване на остри зъби. Човекът решил да се спогоди с тях.

Крокодил за Гинес

Така израснал градът, който се прославил като място, където враждуващите племена идвали да си подадат ръка за мир и съгласие. А държавата, преживяла много превъплъщения, преминала през стари империи и по-нови кралства, днес е известна на света като Република Мали. Столицата е обширен град, разположен между река Нигер и хълма Колуба, с характерните си шумни пазари, наречени "Гранд марше", с разнообразната си архитектура, в която се смесват малийски, судански и колониални стилове.
Едно посещение на Дома на занаятчиите може да разкрие пред пришълеца не само едно занимание, характерно за малиеца, но и неговото артистично сърце. Ръчно, на грънчарско колело, с длето или на малко стругче, той придава на неугледната първична материя - злато, глина, дърво или животинска кожа, а също така и слонова кост, такива изящни форми и такъв естетически блясък, който може да ти завладее окото и да ти изпразни портфейла, ако въобще е бил пълен.
Когато погледнеш съсредоточеното, вдадено изцяло в заниманието лице на дърворезбаря Амери Димбия, протичащо в него толкова много вглъбеност, самозабрава и вдъхновение, разбираш, че имаш работа не с обикновен занаятчия, а с един артист на занаята.
Твърде много е разпространена в Мали обработката на кожа от боа, от питон, от големия гущер игуана и други влечуги, от която съшиват чанти, колани, дамски обувки и други местни изделия. Ние не видяхме как точно улавят тези влечуги, с които страната се слави, но наблюдавахме как на брега на Нигер извършват първична обработка на кожите - мачкат ги с крака, в дървени съдове, пълни с някаква воняща каша - и това е гледка не особено приятна за очите и още по-малко - за носа.

* * *
Хотелът се нарича "Терминус", което ще рече последна спирка. Понятието придобива горчив смисъл, като си помислиш, че той се намира на далечната извънградска територия, недалеч от гробището. Някога тук е било международното летище на Бамако и хотелът посрещал многобройни гости, бил оживен и шумен, звучала чуждестранна реч, завързвали се връзки и познанства и собственикът печелел добре. Сетне закрили летището, потокът на хората намалял, хотелът започнал да заглъхва и сега всичко тук се руши - климатичните инсталации издават тракторно ръмжене, кранчетата в банята шуртят, мюзикбоксът работи много рядко, ресторантът, наричан "Хамбарът", е празен.
Привечер край бара на циментовата площадка на дансинга на ниски столове седят по неколцина мъже, вероятно обитаващи къщите, които се забелязват под дърветата - сложили бутилки между коленете си, отпиват студена бира и подхвърлят към едрогърдестата барманка по някоя цветиста приказка. Гледат телевизия.
Когато програмата свършва, разговаряме, доколкото моите езикови възможности позволяват, за разни житейски неща. Мъжете знаят къде е моята страна - някъде между Унгария и Русия. Един от тях е завършил техникум в Саратов и изведнъж заговорва на руски - езикът му е руски точно толкова, колкото моят е френски. Става дума за многоженството - негрите мюсюлмани, особено в селата, имат до четири жени и това предизвиква у моногамеца много въпроси и недоумения. Питам ги разбират ли се жените им една с друга и кой е съдията, когато избухне скандал...
- Случва се - казва един усмихнат левент - а съдията съм аз...
Руските лекари в Мали ми разказваха, че когато някоя от жените заболявала и лечението й изисквало по-големи средства, нерядко съпругът се отказвал от нея и я връщал на родителите. В недалечно време разводът се решавал по процедура, лишена от всякакви формалности. А повелителят изричал три пъти последователно "върви си", тя била длъжна да събере скромния си багаж и да си отиде, но децата й оставали в старото семейство. Сега в такива случаи се намесва съда. Докато съпругът, когато реши, може с лекота да се раздели с жена си, той се чувства крайно злепоставен пред обществото, когато такава стъпка направи жена му. Тогава, засегнат на чест и достойнство, отива при нейните родители да я уговарят да се върне и дори при по-голямо упорство й обещава да й построи отделна къща. При смъртта на съпруга братята поделят неговите жени, а също така и децата му, заедно с всички родителски задължения. Издръжката на семейството е дълг на първородния син. Майката може да ходи на гости на омъжената си дъщеря, но тя няма право да пренощува в къщата й. Малиецът има голямо собствено достойнство - на женитбата на свой събрат с бяла жена или обратно се гледа като на безнравствена измяна на племенната кръв. Тези любопитни подробности научих от Вика, жената на малийския поет Диавара, който я беше довел от Москва. В къси панталони и с тъмно, обгоряло от жегата лице, с изпечени дълги ръце, латвийката се беше натурализирала напълно, беше старателно изучила както малийските нрави, така и тънкостите на малийската кухня. Независимо от съпротивата на съотечествениците си един от техните съседи имаше три жени - малийка, полякиня и американка, която като най-богата издържаше семейството.
Разговарях със сина на един занаятчия, който ми каза, че семейството им има двадесет и три деца, но баща му го поправи с лека усмивка:
- Не, - каза той, - децата ми са двадесет и четири, а всички общо вкъщи сме двадесет и девет души...
По тези причини половината от малийците са под петнадесетгодишни - какъв млад народ, но само 4-5 на сто надхвърлят 60-годишна възраст.
Най-честата и най-трогателна гледка на малийските градове, това са децата - деца продавачи по улици и магазини, деца, приседнали в края на пътя край купчина от манго, деца, хванали се за полите на майките си, и най-често - привързани върху гърбовете им.

* * *
След десетдневно обитаване на нашето гостоприемно убежище с трагично име "Терминус" ние се отправихме към международното летище на път за съседната африканска държава Буркина Фасо. Самолетът от Абиджан закъсня няколко часа. Но щом дойде време за обяд, пътниците бяха любезно поканени в ресторанта, наречен с много сполучливото име "Летящата чиния", и нагостени за сметка на Айермали. И когато се вдигнахме във въздуха и долу в ниското, през трептящия въздух, наново заблестяха водите на Нигер, аз с топла симпатия и с лека болка си мислех за трудния живот на многоплеменния малийски народ, толкова сърдечен и толкова дружелюбен, разпилян из знойните пространства на Африка.