Хайде на платиката
Може да бъде уловена в Дунав и долните поречия на вливащите се в нея реки, в затворените водоеми
/ брой: 144
Една от най-популярните риби в нашите водоеми е платиката, известна у нас още като деверига. Древните българи са я наричали ксистон и доста активно са я ловели и консумирали. Интересно е, че и досега в грузинския език един вид платика се нарича сисчиани - очевидна е фонетичната връзка между двете думи, но да не забравяме, че българите са минали и през Кавказ.
Платиката има малка глава, силно странично сплескано тяло с характерна висока гърбица, която с лека извивка започва непосредствено зад главата. Аналният плавник е продълговат и леко дъговиден, а гръбният има формата на неправилен трапец. Плавниците са сиво-черни. Тялото е широко и сплеснато от двете страни. Малките платики имат преобладаващо сребрист цвят на тялото до втората си година, след това гърбът им става тъмнокафяв до тъмносивкав, а страните също потъмняват и започват да се оцветяват в бронзово. Гърбицата също става по-внушителна и рибата започва да нараства на тегло. В наши условия може да достигне максимално до пет-шест килограма, но такива екземпляри трудно се ловят на спортна въдица.
Устата на платиката е сравнително малка и полудолна, наподобяваща хоботче, което е един от най-характерните й белези и определя атрактивността на риболова. Тя е типична придънна стадна риба с невероятен апетит към дънните растения и организми, но както ще стане дума по-нататък, не се отказва от храна дори и в повърхностните слоеве на водоемите. У нас се среща главно в Дунав и долното течение на вливащите се в него реки, където е естественото й местообитание. Вследствие на планови зарибителни мероприятия в миналото, както и на стихийни бедствия от типа на порои и наводнения, частни зарибителни акции в настоящето и намесата на водоплаващите птици, платиката развива добри популации и в затворените водоеми. Най-известни, дори "култови", сред тях са язовирите "Искър", "Жребчево", "Душанци", "Огоста", "Цонево", "Тича", "Въча", "Копринка" и други, както и кариерите Челопечене, Чепинци и редица други обекти като стари корита и изкуствени езера. Предпочита глинестите и леко тинестите дъна. Храни се с дънни организми, червеи, личинки, пиявици, раци, миди, ларви, мекотели, някои видове водорасли. Възрастните екземпляри понякога се хранят и с дребни рибки, а по-младите обичат да опустошават хайвера на щуката и костура, защото той е хвърлен по-рано от хайвера на мирните риби.
Платиката стига до 15-20-годишна възраст, ако е успяла да избяга от бракониерите и настървените риболовци. Обикновено се ловят платики от триста грама до кило и половина, а екземплярите над два килограма могат да се смятат трофейни. Минималният разрешен за улов размер е 20 см.