Благословена северна земя

Д-р Елена АЛЕКОВА

Отначало не разбираш за какво точно става дума. Прочел си нещо за него в интернет. Знаеш, че старото му име е Самарово; че е административен център на Ханти-Мансийския автономен окръг (със старото име Югра - някога така са наричали и коренните жители на този край хантите и мансите); че е нефтената столица на Русия (в окръга се произвеждат 60 процента от руския нефт); че средномесечната пенсия в него е 340 евро (ако не и повече); че от плюс двайсетина градуса отиваш на минус двайсет, че и повече; че часовата разлика е... само 4 часа...
От Москва сме тръгнали вечерта и късно през нощта, някъде около един часа местно време, от топлия и удобен самолет сме се оказали в обятията на новите си, дотогава задочни приятели - писателя Сергей Сергеевич Козлов и неговите помощници, а после - и в чудесния хотел в центъра на града. И наистина нищо не подозираме.

Паметникът на Св.св. Кирил и Методий 

* * *
Утрото е ослепително. През плътните облаци се промъкват слънчеви лъчи в техния чуден танц със снежинките...
Всъщност не вали. Просто заскреженият въздух искри, сияе - чист и някак прозрачен. Нахлува през прозореца. Обезплътнява го...
Първото чудо на Ханти-Мансийск.

Поглед към Ханти-Мансийск

* * *
Любинка Милинчич от Сърбия също не се страхува от студа навън. Тръгваме по белоснежните улици на града. Не само въздухът - целият град е чист и някак прозрачен. След две преки неочаквано се озоваваме сред... второто чудо на Ханти-Мансийск - ледените скулптури.
Всяка година в началото на зимата, а може би на есента, защото тук отрицателните температури започват още в края на септември, в Ханти-Мансийск се организира международен конкурс за ледени статуи, които се запазват до края на мразовития сезон - понякога до средата на юни. Сърцето ти чак се свива, че такава красота може да се създаде само за да просъществува няколко месеца и да изчезне без следа. Тя ми напомни за индийските ранголи - вълшебните рисунки от цветен прах, плод на упорит труд, които могат да се превърнат просто в прашна купчина веднага след направата им. Наглед - може би безсмислено дело. А всъщност - може би красноречив символ на човешкия живот, блеснал и в миг угаснал сред бездната на времената и световете.

Църквата "Покров на Св. Богородица"

* * *
Не знам, не знам... Може и да съм пристрастна... Но докато се възхищаваме на един от ледените шедьоври пред църквата "Покров на Св. Богородица", този път с изкусно вградена в него икона на Рождество Христово, някъде далече в ниското виждам паметник, както ми се стори, с познати фигури.
Знам, че нямаме време, затова не питам, а направо през преспите тичам натам, за да се уверя, че е истина.
Да, това наистина беше паметник на светите равноапостоли Кирил и Методий! Бил е открит тържествено и осветен на 23 май 2006 г.
Третото чудо на Ханти-Мансийск.
По-късно щях да науча, че в Ханти-Мансийск се намира единственият в Русия и в света Парк на славянската писменост и култура.

* * *
Като стана дума за паркове... Успяхме да видим и Парка на Победата. В неговия център е издигнат Мемориал на Славата, където се пазят имената на 3494 жители на Самаровския край и самия Ханти-Мансийск, оставили костите си по бойните полета на Втората световна война. В града има паметник и на учителите и учениците, загинали във Великата отечествена война, както и паметник на загиналите в локални конфликти, но и паметник на репресираните по политически причини... Докато приятелите ни обясняваха всичко това, си спомних нашите нрави, нашето обругаване на паметниците, нашето наплевателство спрямо героите...

* * *
Река Иртиш. Четвъртото чудо на Ханти-Мансийск. Макар и замръзнала, поразява със своята величественост. И въпреки че ледът е многослоен, заснежен, пространството наоколо трепти от дивата мощ, която реката излъчва. Обзема те чувството за самота, дълбока и покойна, несрещана досега.
Чудесните есетрови и лососови риби, на които тъй и не се наситихме, докато бяхме в Ханти-Мансийск, са от нея. На 20 километра оттук тя се влива в Об.
Иртиш. Най-дългата река приток в света. След нея е Мисури.

* * *
Етнографският музей-заповедник (резерват) под открито небе "Торум Маа" още в първия миг ми напомни за моето детство. Никога не съм и предполагала, че тайгата ще ме върне по такъв зашеметяващ начин към моята родна планина Родопите. Дълбоките снегове. Глутницата вълци, която нападаше хората, дръзнали да замръкнат сами по пътеките между Мугла и Чамла. В Чамла живееха баба и дядо. Силните ръце на дядо ми, който буквално ме хвърляше над двуметровия (че и по-голям!) сняг. Потъналите в снега къщи със стърчащи комини, от които към ясното небе се виеше синкаво-черен дим...
Вървим по скърцащия сняг и слушаме как са живели хантите и мантите. Слушаме как са се раждали, как са възмъжавали, как са ловували, как са се хранели, какви са били порядките им... С нас е хантийката Мария Кузминична.

* * *

"Талисманът на нашата банка, на нашия град и на областта Югра..." - така я нарече директорът на Ханти-Мансийската банка Дмитрий Мизгулин, но и чудесен поет, завършил Литературния институт "А.М. Горки" в Москва по мое време. И наистина, през цялото време край Мария Кузминична се завихряше някаква енергия, едновременно напираща и някак укротена, която изпълваше съществото ми с покой и светлина.
"Ако не бяха руснаците, никой нас, хантите, нямаше да ни знае по света - ми казва неочаквано тя след литературната вечер, - песните ни, поезията ни. Те ни донесоха писмеността. Хората си отиват, а написаното остава".
"Слънцето ни се усмихва! Това е много хубав знак!" - радва се тя, докато вървим по заснежените пътеки на Торум Маа, и отправя към слънцето, появило се за миг сред облаците, дълбок и същевременно почти незабележим поклон. Лицето й сияе в радостта. А когато стана дума за боговете, тя ненатрапчиво отбеляза: "Има само един Бог. Всичко друго са духове... Където и да се намира, където и да живее, човек може да чува какво му говори земята, да чувства диханието на Бога" - гласът на Мария Кузминична ме връща на земята.
...Шестото чудо на Ханти-Мансийск.

* * *
Самолетът се издига нагоре, нагоре. Топло е, уютно. Над Ханти-Мансийск се ражда чуден изгрев. Оттук, от самолета, ми предстоеше да видя седмото чудо на Ханти-Мансийск. Бяха ми казали, че гледката към горите, блатата и хълмовете на Югра през прозорчето на самолета е прекрасна. И наистина - това, което виждах долу, беше прекрасно. Излъчваше мощ, клокочеща из недрата на заснежената земя или недрата на времето...
Внезапно откъм запад се появи нещо като мъглява ивица, като змия, като река, което със стремителна сила се носеше над тайгата. Без начало и край. "Не може да бъде!" - търках очите си. А то се носеше, носеше през тайгата... И отново си спомних детството. Печката бумти. Снегът е разполовил прозореца. А в комина нещо свири, фучи - цялата къща се тресе. "Няма нищо - подхвърля мама, като вижда уплашените ми очи. - Това е фъртуната".
"Вятърът ни се усмихва - сякаш чувам гласа на Мария Кузминична. - Това е много хубаво!" И чувам благослова й: "Добро и светлина!" Благополучие (по плът) и благодат (по дух).

* * *
Северната земя остана в сърцето ми. Останаха и моите приятели - Мария Кузминична, Дмитрий Мизгулин, Сергей Козлов.
Благодаря ви, приятели! Благодаря ти, благословена северна земя!