16 Ноември 2024събота15:44 ч.

На фокус

Българинът вече не вярва в ЕС, но не иска да го напуска

След 20 години в НАТО за първи път неодобрението е по-голямо от доверието към Алианса

/ брой: 139

автор:Юлия Кулинска

visibility 6126

През май 2024 г. делът на евроскептиците у нас възлиза на 36% и е най-високият, регистриран за последните 20 години. Най-негативно настроени към членството на България в ЕС са най-възрастните, хората с ниско образование и жителите на малките градове в страната. За последните 20 години доверието към ЕС сред българите е спаднало с 20 пункта – от 70 на сто през 2003 г. до 51 на сто през 2024 г. Отчетеният спад се случва на фона на войната в Украйна и

разделението в българското общество по оста Запада - Русия

Намаляват оптимистите за бъдещето на съюза. За последните 5 години броят им е паднал до 48 на сто, докато песимистите са се увеличили до 35 на сто. Според 31,4% ЕС трябва да се промени, докато 28,6 на сто смятат, че ще остане същият. Само една пета вярват, че той ще се разпадне. Това става ясно от проучване на Националния център за парламентарни изследвания.
Към момента 46% от пълнолетните българи приемат, че предимствата от еврочленството ни са повече от недостатъците. От 2019 г. досега с 12% се увеличил броят на тези, които смятат обратното. Най-положително настроени към ЕС са младите хора на възраст до 29 г., високообразованите и жители на областните центрове.
Само 18,3 на сто от анкетираните посочват, че се чувстват както българи, така и европейци. В известна степен това твърдение се споделя от 34,1%. Цели 40,3 процента обаче заявяват, че не чувстват нищо подобно.
Най-много или

67% биха предпочели да видят в бъдещето

ЕС като съюз на суверенни държави със запазена национална идентичност, които споделят общ пазар и ценности. Ограничаване на националния суверенитет в полза на повече интеграция подкрепят само 9,7 на сто.
В изследването се цитира доклад на Европейската комисия, посветен на факторите, подхранващи евроскептицизма. На първо място са поставени все по-често възникващите проблеми с идентичността. Много хора се чувстват застрашени от промените, свързани с разнообразието на социалните роли, половата идентичност и измененията на социалните ценности. В тази категория най-често попадат възрастните хора, хората с по-ниско ниво на образование и живеещите в места с ограничена мобилност. След това идват

дългосрочните икономически затруднения

в определени части на ЕС, където хората се опитват да се справят или приспособят към процесите на глобализация, пазарна интеграция, зеления и цифровия преход.
За евроскептицизма у нас способства и недостатъчно високата информираност на хората за целите и дейностите на ЕС. 53% твърдят, че не са наясно с целите на съюза, а когато ги запитат за дейностите му, делът на неинформираните граждани нараства до 58 на сто. Хората очакват, че евроинституциите трябва да положат

повече усилия за справяне с корупцията,

миграцията и икономическите проблеми.
В същото време проучването ясно сочи, че българите искат да останем в ЕС.
Един от въпросите в анкетата е как биха гласували хората, ако се проведе референдум дали България да остане член на ЕС. 51,6% от участниците биха отговорили с “да”, а само 25,7% - негативно. Останалите са казали, че или не са убедени, или не биха гласували. Но макар превесът на радетелите да сме в ЕС да остава отчетлив, и тук делът им чувствително спада. През 2019 г. положително са отговорили над 70%, а предходните две години - по над 63%.
За първи път, откакто страната ни е член на НАТО, недоверието към Алианса е по-високо от доверието. През 2024 г. доверие в него имат 40%, а недоверие - 44 на сто. Последната година, в която този показател е бил проучван е 2019 г. Тогава разликата между двата показателя е била 17% в полза на поддръжниците на членството ни в НАТО.
В исторически минимум е и доверието в Организацията на обединените нации. Доверие в нея имат 41% на българите. На въпрос дали вярват на Организацията за сигурност и сътрудничество 40 на сто казват, че не могат да преценят. Подобен отговор е даван от мнозинството анкетирани и през предишните години, което говори, че вероятно българите не са запознати с дейността на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или изобщо не знаят какво стои зад тази абревиатура.


Началото

На 1 януари 2007 г. България става член на Европейския съюз. На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург, който по това време е ротационен председател на ЕС, България и Румъния подписват договора за присъединяване към ЕС. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
Дипломатическите отношения между България и Европейската общност са установени през 1988 г. Две години по-късно Седмото Велико народно събрание приема решение относно желанието на България да стане нейн пълноправен член.
Молбата на България за членство в ЕС, която бе подкрепена с единодушно решение на Народното събрание, е подадена на 14 декември 1995 г.
По-късно през януари 1996 г. Съветът на ЕС възлага на Европейската комисия да подготви становище по готовността на България да се присъедини към съюза. През юли 1997 г. Комисията поставя България, заедно с Румъния, Латвия, Литва и Словакия, във втората вълна на разширяване на ЕС.
На 23 март 1998 г. са приети Националната стратегия за присъединяване на Република България към ЕС, Програмата за реализацията й и Националната програма за приемане на достиженията на правото на ЕС.
На 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС. Подписването е подкрепено с 522 гласа „за“, 70 гласа „против“ и 69 „въздържали се“.


Кристиан Вигенин:

Трябва да покажем, че институциите в Брюксел работят

Трябва да направим максималното, за да покажем, че институциите на ЕС работят така, че да решават основните проблеми на хората и да изпълняват техните очаквания, заяви евродепутатът и зам.-председател на БСП Кристиан Вигенин. Сред приоритетите на социалистите в ЕП са социални въпроси - доходи, борба с бедността, намаляване на неравенствата, сближаването по отношението на доходи и възможности между страните членки. Здравеопазването се превръща като ключова тема за нас тук в Брюксел, а тя беше ключова и за нас в кампанията ни, поясни Вигенин.
Като важна тема, която предстои, той открои следващия бюджет на Европейския съюз. „Това е многогодишната финансова рамка, която ще бъде приета от този парламент. Трябва да гарантираме, че следващият бюджет ще отговаря на приоритетите, за които говорим, за да може да имаме добро финансиране на политики, които трябва да бъдат подпомагани на национално равнище“, коментира Вигенин.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ