(Д)ефекти

Струва си властта да се замисли върху критиките на Тренчев, свързани с куцащия диалог между социалните партньори на ниво министерства за сметка на "говорилнята", наречена обществени съвети. Факт е, че много от проблемите могат и трябва да се решават на по-ниско експертно ниво, но новите съвети по-скоро пилеят обществена енергия, вместо да доказват ефективност. 
И сега съществуват куп такива структури - обществени, консултативни, експертни, национални и какви ли още не. За съжаление обаче България не е Исландия и те са се изродили в проформа на гражданска власт - място, където институциите да слушат, но да не чуват нищо.
Възникнали набързо по идея на Плевнелиев след февруарските протести, с първия му бутафорен опит да набута вътре свои олигарси, новите съвети бяха ход за успокояване на обстановката. Както и да се погледне, това е отворена врата към гражданите, но да сте чули досега да е договорено нещо съществено? Напротив. Неписано правило на пазарлъка е да искаш повече, за да получиш накрая приблизително удовлетворение - и в цената, и в качеството. Протестиращите у нас обаче са лоши търговци - искаха и искат почти всичко и накрая остават с празни ръце. И няма как да е иначе, при положение, че ултимативно се гонят бързи промени "на парче", много от които абсолютно неизпълними. Да не говорим за разцеплението в редиците им, взаимното оспорване на легитимност и често демонстрираното нежелание да се преговаря въобще. 
"Диалогът, който ние водим тук, е регламентиран по закон. Обществените съвети са спонтанно възникнала форма. Ние обмисляме изобщо да не участваме в обществените съвети, ако щете там да събирате хората по спирките", възразява лидерът на "Подкрепа". И е доста прав. 
А най-лошото е, че тези съвети са и много сериозна бомба със закъснител. Достатъчно е в момента, в който стане ясно, че те не работят (или най-малкото нямат такъв ефект, на какъвто мнозина протестиращи се надяват), някой клакьор да викне "Пак ни излъгаха!"
И всичко да започне отначало.