Защитата на БАН е национална кауза

Доц., д.ф.н. Ваня Добрева

На 15 ноември в интервю пред БТВ министър-председателят Бойко Борисов обяви, че тази седмица ще бъде огласен нов закон за БАН, според който институти като тези по метеорология и сеизмология ще преминат директно към държавата, а останалите - към различните университети. Това на практика означава фактическа ликвидация на БАН.
Върху част от причините ще се спра допълнително. Но и така е ясно, че замисълът е чрез силов диктат от държавата БАН да преустанови своето съществуване

като национален център за наука

с признати автономни права. Подсказва се, че намерението е да се съхрани само фасадното представителство на академията. Ако е вярна информацията в медиите, че един от авторите на закона е Евгений Дайнов, то вероятно чрез унищожаването на БАН ще се уреди и приватизацията на имотите, чиято стойност е над пет милиарда лева. Не случайно през последните години група бизнесмени, социолози и политолози сипеха аргументи за липсата на ефективно управление на имотите на БАН и за необходимостта от промяна във вида на собственост. Ако пък в основата на новия закон стои акад. Сендов, според твърдение на министър Сергей Игнатов в медиите, то тогава обезкръвяването на БАН ще се осъществи чрез "по-фин" инструментариум - държавният диктат и независимото финансиране на отделните научни звена ще разложат в близка перспектива стуктурата на БАН. Възможно е при подобна ситуация изпълнителната власт да възложи на уважавания академик висока позиция в новоформираното фасадно представителство.
Според мен обаче

истинският идеолог и реален ликвидатор

на БАН е вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянов. След победата на ГЕРБ през юли 2009 г. чиновникът към проект на Световната банка Симеон Дянков в новото си амплоа на български министър започна да провежда онази политика, която доведе до "фалити" държави в Латинска Америка, Африка и Азия. В този аспект проектите на един или друг учен или политик за нов закон за БАН са форма на сътрудничество на български специалисти със Световната банка и директна реализация на концепцията й за "развитието" на България, на науката и образованието в страната ни.
Подходът към ликвидацията на БАН, както вече е известно, е експериментиран от Дянков в Грузия в качеството му на делегиран емисар на Световната банка в тази държава. В Грузия, доколкото ми е известно, сценарият е бил същият - едни от институтите на Грузинската академия на науките са преминали към държавата, други - към университетите. Там се оформя фасадното представителство, предано на президента Саакашвили. Там, както ще стане и у нас, чрез този вид на реформа са унищожени цели научни направления, а огромна част от учените са оставени на улицата. Хаосът в системата на научните изследвания досега не може да бъде преодолян в държава с древна култура като Грузия. Такива са плодовете на "просвещението", които засява и жъне Симеон Дянков.
Парадоксът е, че Западът се открива пред Симеон Дянков благодарение на стипендия от фондацията на Людмила Живкова "Знаме на мира", за да продължи той кариерата си като храненик на друга фондация - "Отворено общество". Така се стига до настоящия момент, в който лицето Дянков разполага с по-значими пълномощия дори от премиера за такива стратегически важни сфери като икономиката, здравеопазването, науката, културата, образованието, социалната политика. Показателно е, че Симеон Дянков на няколко пъти си разреши да дава оценки на българските учени и на БАН, а преди месец препоръча на студентите да не следват в СУ "Св.Климент Охридски". 
За всеки непредубеден гражданин на България е очевидно, че отношението на управляващите към БАН не е израз на национален интерес, нито е в съзвучие с целите на ЕС за следващото десетилетие.

Средновековният поход на незнанието срещу образованието

науката и културата в България обаче отговаря на замисъла у нас да не се харчат пари за високи технологии и духовен възход, понеже те няма да са нужни на автохтонното население, чиято територия е предвидено да се използва за нискотехнологични услуги и военни бази на чужди държави.
Стъписващо е, че когато ЕС осмисля бъдещето на континента, извеждайки като приоритет интелигентния растеж, в България средствата за наука и образование се свиват до нива, характерни за слабо развити страни. При такава стагнация няма как да се очаква появата на ново поколение учени, което е и приоритет на европейските политики. За разлика от България, която прави крачка назад, ЕС препотвърди трипроцентовата лисабонска цел: до 2020 г. 1% - публични инвестиции в научни изследвания и 2% - от индустрията. Успоредно с това в Европа се дискутират мерките, които всяко национално правителство трябва да приложи, за да се утвърди високият авторитет на учения в обществото. Работи се върху нови подходи при финансиране на научната дейност, върху разширяването на социалните пакети за учените. Има и поставена задача: количествено увеличаване на учените - в университетите и в неуниверситетските научни организации. Може би се налага да припомня, че и в САЩ, и в Япония, и в Русия, но и в бързо развиващите се икономики на Китай и Индия, независимо от кризата, се увеличават публичните разходи за наука. В редица държави, които през последните години бяха основен интелектуален донор на други икономики и научни центрове, сега се развива друг процес -

на задържане на мозъци

на обратно привличане на собствени научни кадри, работещи в чужбина, за осъществяване на научни изследвания и преподавателска дейност в помощ на националното им развитие.    
В България обаче се говори за реформи като синоним на ликвидация. От няколко дни, след като бе публикуван рейтингът на университетите, Симеон Дянков например започна да препоръчва нови модели на финансиране. Би следвало да се уточни обаче, че рейтингът на универитетите в други държави обикновено действа като ориентир за потребителите - частния сектор, за инвеститора, или за студента. Държавните университети се подчиняват на други критерии. Това няма как да бъде разбрано от г-н Дянков, тъй като за първи път му е възложено да управлява публична сфера.
Така че т.нар. реформи в БАН, предлагани от управляващите, няма да допринесат за постигането на ново качество, няма да създават нов стимул за развитие на институциите за научни изследвания и висше образование. Реформа, която се концентрира единствено в промяната на формулата на управление на институциите - БАН и университети, няма да допринесе за увеличаване на публичните средства за научни изследвания или на средствата от частни индустриални източници.
Не ми е ясно с какво ще се подобри дейността на институтите за български език, българска литература, българска история, фолклор, философия, социология, икономика, т.е. онези звена, свързани с

хуманитарните и обществените науки

ако те станат второстепенни разпоредители с бюджетни средства, при положение, че при един неточен доклад министърът ще бъде в правото си да смени директора? Как ще функционират тези звена, от които не може да се очаква непосредствена печалба, при положение, че общите средства за наука за 2011 г. възлизат общо на 0.18% от БВП, а конкретно за БАН са 59 млн. лв.? До този момент правителството обяви, че гарантира финансово единствено дейността на няколко института. А какво се случва с институтите, които развиват хуманитарните и обществените науки, това никой не се наема да прогнозира.
 Като доцент в държавно висше училище, преподател по литературна история и култура, съм  наясно, че държавните висши училища нямат финансовата възможност да гарантират преподавателска и изследователска заетост на колегите от БАН, независимо от техния висок професионализъм. В същото време зная, че колегите, работещи по въпросите на българския език, на литературата, на историята, на фолклора и етнографията от институтите на БАН от месеци излизат в принудителни наплатени отпуски, но продължават да работят по важни научни проблеми, съставят уникални речници и енциклопедии. За тази си дейност те получават заплати на нива под прага на бедността. Широко афишираната от управляващите тема за самоиздръжка или печалба при хуманитарните изследвания е крайно несъстоятелна, защото навсякъде по света тази сфера от науката, като възлова част от националната научна политика, е финансово обезпечена. Групата учени от хуманитарните науки в БАН, но и от държавните университети, с притеснение споделят, че не виждат начин за оцеляване. Тези български учени не могат да емигрират, тъй като са се формирали като специалисти в националната проблематика. Тяхната съдба обаче не интересува никого от управляващите, въпреки че са високо подготвени хора, учени с приносни изследвания. И е

позор те да попълнят армията на безработните

Българското правителство е на път да постави рекорд в ЕС: при положение, че от години държавата ни заема последните места в Европа по брой учени, днес без препитание, без работа ще останат хиляди хора, ерудирани и високоподготвени. И за да не стават спекулации: българските учените нито са участвали в разграбването на страната, нито са причината за световната и националната криза. Но те са капитал на нацията, чието разпиляване ще ни отдалечи от знанието и от подходите за неговото реализиране. Кому е нужно да бъдат оплювани, унижавани, подигравани? Защо когато се акцентува върху ефективност на изразходените средства, с лека ръка се допуска прахосване на човешки интелект и капацитет?
Ще припомня, че БАН притежава апетитни имоти в цялата страна, дарявани от търговци, от родолюбиви българи, от учени в академията с едничката цел да послужат за развитието на науката в България. Възможно е да са истина слуховете, че още в самото начало на управлението си в Министерството на финансите Симеон Дянков поръчал

да бъдат изчислени имотите на БАН

- освен в София, където цената е над 3 млрд. евро, институтите и лабораториите на академията в Пловдив, Варна, Велико Търново, обсерваторията в Рожен и т.н. Общата сума от недвижимите имотите  надвишавала 5 млрд. евро. Мои приятели се шегуват, че от БАН - цял АВТОБАН, с рязане на ленти и разбиване на шампанско. Шегата настрана, но в началото на годината председателят на Общото събрание на БАН съобщи за проявен интерес от голяма чуждестранна компания към един от софийските терени на академията за строителство на МОЛ. 
Разрушаването на БАН под каквато и форма да ни го представят управляващите е

акт на национално предателство

Това бе подчертано и от Сергей Станишев в декларация от трибуната на Народното събрание. Това бе отбелязано и на ежеседмичните митинги на учените от БАН. На тях големите имена на науката и културата предупреждават правителството, че посегателството срещу БАН представлява победа на невежеството над цивилизацията. А някога академик Дмитрий Лихачов виждаше България като държава на духа...