Тоскана - родината на древните етруски

 Галина ДАНКОВА

 Италия е необятен и необхватен рай за туриста, който обича старини, природа, красиви гледки, frutti di mare и dolce vita. Трудно е да се каже коя област държи първенството по привлекателност, но Тоскана определено не бива да бъде пренебрегната в никакъв случай. Въпрос на организация е откъде да започнете пътешествието. Прекрасно би било, ако сте моторизирани на четири колела. Така можете да разгледате повече забележителни места, ако не разполагате с много време.
Тоскана се намира в северозападната част на Италия и мие бреговете си в Тирентско море. Равнинно-хълмистият релеф е изключително живописен. Ако случайно си спомняте пейзажите от британския филм "Стая с гледка" (A Room with a View, 1985 г. ) ще разберете какво имам предвид. Пасторална идилия, пространственост, "разчупена" от хълмисти възвишения, топло южно небе с пухкави бели облачета, развълнувани, жълти треви изпъстрени с алени макове и мастилени метличини - природата тук е истинска игра на цветовете, на слънчевите зайчета и полъха на вятъра...

Покривите на Волтера

Тоскана е родината на древните етруски (Етрурия). Точно тук любителите на отминалите епохи могат да се срещнат лице в лице с останките от тази тайнствена култура, с легендарните градове Арецо, Тарквиня, Волтера, Перуджи, Популония, Черветери. Върху старите руини живеят днес съвременните селища.
Ако много искате да видите и Вечния град,  можете без проблем да си организирате еднодневна екскурзия. В почти всяко курортно селище по крайбрежието има туристически бюра, които предлагат "Един ден в Рим"! В Тоскана наистина се усеща, че всички пътища водят към Рим. Лично аз се възползвах от възможността и прекарах в Рим цели осем часа, но за това ще разкажа друг път.
Крайбрежната ивица на Тоскана е сравнително широка и пясъкът е мек и ситен. Морето е топло и спокойно, а от брега на Чичина ди Маре (курорта, където бяхме отседнали) се вижда в замъглената далечина остров Елба. Плажовете на Тиренско море са - както почти навсякъде в Италия - разделени на парчета между предприемчиви собственици.
За пет дни (с толкова време разполагахме) е невъзможно да се надникне навсякъде, но ето по-важните места, които успяхме да обиколим.

 Не е лесно да стигнеш Волтера

 Бяхме изумени колко трудно се добрахме до хълма. Докато се бъхтахме нагоре по тясното асфалтирано шосе, разбрахме на какво точно се е опирала отбранителната  мощ на етруското градоустройство. На трудната достъпност! Дори и днес да стигнеш Волтера не е никак лесно. А още по-трудно е да намериш място за паркиране. Но който отива в Италия с кола, трябва да е подготвен, че почти навсякъде ще го преследва проблемът с паркингите. Волтера е разположена на няколко нива. Гледката надолу е невероятна. Градът е запазил средновековния си облик. Масивните каменни сгради и тесните улички създават неповторимо усещане за пътешествие във времето. Етруският музей разказва с експозицията си за близо 3000-годишната история на селището. Той разполага с богата колекция етруски и римски саркофази, метална пластика, предмети от всекидневието. Особено впечатлена бях от една издължена скулптурна фигурка на възрастна жена, изваяна все едно от ръцете на съвременен майстор  модернист.

Атракцията Популония

Популония се намира съвсем близо до морския бряг. Тесен път дели плажа и дюните от Археологическия парк на открито. Тук се намират прочутите етруски гробници - т. нар. тумулуси, в които даже можете да се промъкнете през ниския коридор с лазене на колене. Популония е била важен център за преработка на метал. На места земята под нозете ви изглежда като ръждиво стърнище. Желязната руда е била добивана на близкия остров Елба. Очевидно археологическият парк е бил замислен като голяма атракция за плажуващите, но откровено казано не забелязах навалица, даже на моменти се чувствах сама и изгубена сред гористите пътеки, водещи към Акропола или към скалното гробище.

Кулата в Пиза

За наклонената кула в Пиза знам още от приказките на Джани Родари. Беше наистина вълнуващо да я видя с очите си на двайсет метра разстояние. Представях си я по-старинна и даже порутена, но очевидно италианските консерватори и реставратори не си поплюват. Кулата изглежда като новопостроена. Наистина е много наклонена, чак е невероятно, че стои изправена, без да рухне всеки момент. На зелената подстригана ливада пред световната забележителност е претъпкано, разбира се, с туристи. Повечето от тях си правят майтапчийски снимки как бутат кулата с ръка или с едни пръст. Моите синове не останаха по-назад. Наклонената кула в Пиза е част от църковен архитектурен ансамбъл заедно с катедралата "Св. Мария Асунта" и баптистерията. За да влезем в храмовете обаче, трябваше да се бръкнем в джоба и да платим за входен билет. Намирам за срамно и обидно да се влиза в църква срещу заплащане, затова не мога да разкажа повече.

А ето и Флоренция

Големите градове на днешния глобализиран свят започват все повече и повече да си приличат. Това, от една страна, е жалко, защото е по-трудно да се добереш да очарованието на локалното. Но - от друга страна, е по-лесно да се ориентираш в обстановката и да не се чувстваш изгубен и безпомощен. Флоренция е най-големият град в Тоскана. Това е може би вторият град в Италия след Рим, който предлага автентична култура от няколко епохи, световноизвестни забележителности - музеи, галерии, храмове, мостове. За съжаление разполагахме само с три часа за разглеждане. До центъра на града не може да се влезе с кола. За туристическия наплив е посторен нов, комфортен и огромен паркинг в южните покрайнини. Оттам до старата част се стига с автобус за десетина минути.
Бях си наумила, че непременно ще направя снимка на фреската с великия автор на "Божествена комедия" Данте Алигиери в катедралата "Св. Мария дел Фиори". Бях малко разочарована, защото си представях, че фреската с Ада на Данте ще е внушителна и ще се виждат всеки дребен детайл и подробност. Оказа се, че тя е малка, почти невидима. Поради лошото осветление и височината на снимката излезе просто едно размазано петно. На връщане минахме по закрития мост Ponte Vecchio, оцелял през Втората световна война. Разгледахме изящните магазините със златарски изделия - основно бижутерия, които са на всеки ъгъл. Зърнахме отдалеч и прословутия Давид на великия Микеланджело.
 Внушителен библейски образ, който неволно навежда на размисъл за непреходността, но и нетрайността на всичко, създадено от човека. Така, както е в самата Тоскана - в родината на древните етруски, където върху развалините на древността живее днешният ден на Италия.