Томасян, Шахбазян, Вакаро дори накрай света сънуват Пловдив

В дните на Международния технически панаир в Пловдив, когато се споменаваха честичко имената на първите изложители отпреди 130 години на Първото земеделско-промишлено изложение, се оказа, че в палата номер 2, където бе италианското участие, можеш да се срещнеш с... един Вакаро. Разбира се, не с търговеца на селскостопански машини, по-сетне тютюнев магнат и дори продуцент на филми Карло Алберто Вакаро, а с неговия правнук Валентино Вакаро. Той е син на Силвио (1913-2005) и внук на Едмондо Вакаро, бивш италиански консул в Пловдив и известен индустриалец. Живее в Латина, близо до Рим, знае добре български и на панаира превеждаше на своите приятели-бизнесмени.
И как да не знае български?

Та той е половин българин

 - внук е на голямата актриса Пенка Василева и на загиналия на фронта в първите дни на Отечествената война журналист Владимир Поп Найденов.
Една от най-интересните характерни актриси на Народния театър е била Пенка Василева, партньорка на Константин Кисимов, незабравимата баба Гицка в "Големанов" на Ст. Л. Костов и баба Илийца в едноименния филм по разказа на Иван Вазов "Една българка", а Владо Поп Найденов е любимият криминален журналист на вестник "Утро".
Силвио, едно от 7-те деца на Едмондо Вакаро, се влюбил в красивата Евелина Поп Найденова (1917-2010). Тя завършила Американския колеж в Симеоново, знаела добре и преподавала английски. Но както казва синът й, тя била преди всичко майка. От този българо-италиански брак се раждат Валентино и Клаудия.
Годините след войната не били леки за никого.  Силвио Вакаро работел като преводач от български навсякъде, където го пращала италианската република. Включително и на френско-италианската граница, където имало бежански лагер или център за временно настаняване на емигранти. Синът Валентино завършил Спортен институт (нещо като нашенския ВИФ), работил като инструктор по плуване. После станал специалист по връзки с обществеността между двете ни страни и записал славна биография.
Завърнали се със сестра му в България за първи път през 1967 г. - тогава Валентино бил на 22 години, живели 2-3 месеца при баба му. После идвал неведнъж.

Знае много неща и за двете си семейства

 както ги нарича - италианското и българското. Впрочем доста му е помогнала да опресни паметта си още преди години Олга Белякова от Пловдивската библиотека. С България са особено свързани неговият чичо Джино и леля му Йоли - тя се връщала често и живеела в България по половин година.
Някога прадядото Карло Алберто Вакаро дошъл в страната ни, защото изглеждала като неразорана целина, всичко се случвало за пръв път. Участвал в строителството на първата жп линия между Русе и Варна, за която бил отличен с паметен часовник, бил между първите участници в Първото изложение през 1892 г., през 1906 г. купил тютюневата фабрика на Ставридис - най-модерната за времето си, през 1909 г. застанал начело на картела, обединението на цигарените фабрики в България. И пак по това време създал първите кина у нас - в София, Пловдив, Русе, после в Скопие, Солун, Одрин, дори в Кайро.
Нечувано дързък човек. Надарен с воля и  силен характер. Синовете, между които дори големият и по-близък Едмондо, и внуците отстъпвали по размах на начинанията на родоначалника на фамилията. Едмондо имал 4 синове и 4 дъщери, Валентино - дъщеря и двама сина. Винаги го тегли към България, тук е половината му сърце, тук се среща със славната история на двете си семейства.
В Пловдив се завърна и наследникът на рода Томасян. Пръв пловдивският бакалин Магърдич Томасян (1857-1923) още през 1872 г. открива в бакалницата си специално отделение за рязане на тютюн с два хавана. Едва 15-годишен, той се сдружава с друг арменец - Кеворк Гарабедян, за да създадат обща фирма, наречена по-късно

"Тютюноработилница "Златен лъв"

 на М.Томасян и сие".
Съдружието се заздравява, като Кеворк се жени за сестрата на Томасян. Двете фирми вървят заедно до смъртта на основателите си, а през 1923 г. се разделят. Всъщност с тази работилница се поставя началото на първото тютюнево предприятие "М. Томасян и сие", собственост на съдружниците Кеворк Гарабедян и Манук Томасян. Как е изглеждала старата тютюнева фабрика на Томасян и синове виждаме на снимката от 1922 г. 
Търговията потръгва и се налага внасянето на машина за рязане на тютюн с ръчно колело. Тя е заменена през 1903 г. с машина-резачка с мотор, което се смята за началото на модерното обработване на тютюн в България. Четири години по-късно цигарите "Томасян" първи получават златен медал за качество на международното изложение в Лондон.
Предприятието произвежда рекордните за времето си един милион цигари на смяна. То е сред 10-те най-големи данъкоплатци в страната. Изнася за Германия и Австро-Унгария, Швейцария, Франция и Англия. Успехът на марката "Томасян" се крие и в начина, по който ферментира тютюнът - една доста капризна технология, и в рецептата на смеската, която се поставя в цигарите.

Тайната била известна само на двама души

 - главният технолог Шахбазян и собственикът - Арменак Томасян, който поема фабриката след смъртта на баща си Магърдич.
Завърналият се в Пловдив Ервант Хугасян е внук на Арменак Томасян. Преди 4 години той пристигна в България и се нанесе във фамилната къща на улица "Отец Паисий" в Пловдив. Улицата е паралелна на главната, къщата, приличаща на замък, е строена от големия арх. Димитър Попов. В подземието на къщата е разположена модната галерия  U. P. A. R. K., отсреща е прочутият арменски ресторант, а недалече - друга модна галерия - "Сариев".
Какво му трябва повече на човек артист и бохем, макар и финансов консултант по професия, като Ервант Хугасян. Живота му споделя и красивата перуанка Елена. Сватба вдигнали преди две години в Стария град, на тържеството пял известният Васил Петров, с когото са добри приятели. А всичко започнало, когато си разменили кърпичките за джобчето на сакото. И двамата имат слабост към този моден атрибут.
Семейството на Ервант емигрира в Женева, тогава той е 6-годишен. Следва икономика и финанси в Париж, работи в Лион и на други места, а през 1992 г. заминава за Бразилия, после живее и във Венецуела. Имал е своя фирма, бил е финансов консултант и специалист по корпоративен бизнес. Владее френски, немски, английски, испански, португалски език. След смъртта на майка си решава да се върне в България.
Ервант Хугасян е

любим образ на пловдивските журналисти

 В живота си, подобно на знаменитите си предци, е срещал кого ли не. Дядо му Арменак като студент в Лайпциг е живял в една стая с Анастас Микоян, Ервант е имал преки контакти с венецуелския лидер Уго Чавес, преди това е бил състудент и дори близък приятел с бившия шеф на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан...
Братовчеди на Томасяновите наследници са потомците на Ружа и Степан Шахбазян. В годините на социализма, а и до днес, когато е прекръстен официално на Александър Малинов, площадът до Източната порта се нарича "Шахбазян".
Той учи в мъжката гимназия "Александър I" - елитно за времето си учебно заведение. Поради липса на средства напуска училище. Става тютюнев експерт в известната фирма "Тютюнджиян", брат му пък работи при "Томасян" - и двамата фабриканти са техни роднини.
Братята са много вещи в специфичната технология за производството на фирмените марки цигари. Но Степан Шахбазян е и един от организаторите на синдикалното движение в Пловдив. От 1909 г. той е председател на арменското социалистическо дружество, през следващите 6 години е секретар на местния комитет на БРСДП (т.с.), а от 1919 до 1921 г. - секретар на Окръжния комитет на БКП. Избиран е за общински съветник. Сред организаторите е на транспортната стачка и на стачката на тютюноработниците през 1919/1920 г.

Ръководи издаването на вестник "Червени вести"

 на арменски език. През септември 1923 г. е арестуван, жестоко измъчван и убит без съд и присъда в местността Кемера край Пловдив.
Аз съм родена в 1923 г., казва неговата дъщеря Степка Шахбазян-Николова, точно един месец след убийството на баща ми. Живеели сме на улица "Гимназиална", тя е зад Халите, стига до Мъжката гимназия.
Преди да го арестуват, той се връща от последното заседание на Бюрото на Окръжния комитет, а майка ми в това време спи и сънува, че идват и го отвеждат. Щом той се прибира, вика:
- Ружа, къде си, Ружа?
- Степан, много се уплаших, сънувах много лош сън! - и му разправя съня си.
Той казва:
- Не се безпокой, ние нищо лошо не сме направили, ще ни разпитат и ще ни пуснат.
В това време се тропа на вратата:
- Къде е Шахът?
- Тук е, той сега се прибра.
И го арестуват, отвеждат го в Ташкапия, там заедно с други като него ги държат доста време и ги отвеждат в жандармерията, която се е намирала до сегашната нова "Билла" на Пещерско шосе... И на 12 септември казват, че ще ги карат в Хасково, където ще ги съди военен съд. И ги качват на камиона - 12 човека. Обаче на Цариградско шосе, в местността Кемера, спират и по списък започват да ги викат един по един.
В това време селянин от Ягодово, тогава Катунско Конаре, поливал царевицата си, той е бил общински съветник, и чува името на кмета Никола Гълъбов. След убийствата се качват на камионите, връщат се обратно в Пловдив. Човекът пълзи до Пловдив, стига в 6 часа сутринта и отива у Никола Гълъбови, къщата им бе на "Иван Вазов", съобщава, че са ги убили.

Вдовиците се организират да вземат телата

 и да ги погребат. При "Рибарска среща" ги спира полицията - къде отивате, полицаят ги заплашва - идете и вие няма да се върнете.
Същата нощ обаче труповете са изхвърлени в река Марица. В 1955 г., когато започна строежът на първия паметник, не намериха нищо, а знаеха мястото, защото Харитина Гълъбова там посажда чинар. На самото шосе, на 200 метра от разстреляните, през 1944 г. убиват 7 души ятаци от Кричим. Затова решават да направят общ паметник - на нашите и на кричимци.
Баща ми е бил невероятен човек, бил е много изпълнителен, много внимателен. Брат на баба ми е Гарабед Томасян, фабрикантът - те са били трима братя и две сестри. Едната сестра се оженва за Тютюнджиян, другия фабрикант на цигари. След като  убили баща ми, Томасян за 10 години дава къща на майка ми - да живее в нея и да я отдава под наем... Нея никъде не са я назначавали на работа, била е постоянно под наблюдение, а се е налагало да отгледа две момчета и едно момиче.
Майка ми е от Маринчевския род от Голямо Конаре. Била е актриса, имала е талант, отива в първия пътуващ български театър на Матей Икономов със седалище в Казанлък... Тук, в Работническия театър в Пловдив, дълги години е била актриса, знаела е отлично руски език и е превеждала от руски. С Цветана Коларова са били съученички, а после и актриси в Работническия театър.
Знаете ли какво е казвал моят баща?
Това са били едни от най-хубавите му думи -

"Комунист съм и комунист ще умра,

 мен дядо Благоев така ме е учил...", защото той му е бил учител в Мъжката гимназия.
Степка Шахбазян дълги години работеше като аптекарка, братята й Берто и особено Емил, изведен като дете на комунист в СССР, но това е друга история, имат необичайна съдба. Наследниците на старите пловдивски фамилии, чиито имена са легенда - Томасян, Шахбазян, Вакаро - щом съдбата ги отвежда в чужбина, винаги сънуват Пловдив, дори и когато са на другия край на света, и винаги се връщат в Пловдив, защото в града на хълмовете са корените им...




Бабата и дядото на Ервант Хугасян

Снимка на цигарена кутия "Златен лъв"

Ервант в спомени за ония години...

Валентино Вакаро (в средата на втори ред отдолу нагоре, с папийонката)

Наследникът Валентино Вакаро
Снимки Ваня Трингова, личен архив на Валентино Вакаро, архив на авторката