Страната на хартиени тигри

Според американската журналистка Анна Луиз Стронг, в интервю през 1956 година Мао Цзедун използвал една фраза, за да се опише американският империализъм. Определението звучало горе-долу така: "На вид е много мощен, но в действителност не е нещо, за да се страхуват хората от него. Той е книжен тигър. Той е направен от хартия, следователно не може да издържи на вятъра и дъжда. Смятам, че не е нищо друго освен един хартиен тигър".
Доколко Мао Цзедун е бил прав по отношение на капитализма, може да се спори, но метафората му е хубава, както са хубави и мъдри много китайски учения. Днес няма да спорим по силата и мъдростта на тази фраза. По-скоро ми се иска да я употребя за всичко, което се случва у нас през последните няколко седмици.
Като се започне от злополучното номиниране на госпожа Венета Марковска за член на Конституционния съд и последвалия опит за номиниране на бившия президент Петър Стоянов на незаетия от нея стол, и се стигне до окончателния край на СДС в политическото пространство, където Съюзът на демократичните сили за сетен път доказа, че съчетанието "демократични" и "сили" е лоша прокоба за неговото бъдеще. Всички тези събития, за които някои наблюдатели отмъстително потриваха ръчички и вещаеха конституционна криза, всъщност показаха едно - в политическия дневен ред на България е пълно с книжни тигри.
Както казва Мао Цзедун - направени от хартия. Да, направени от хартия чудовища, хартията на безчетните предизборни концепции и плакати, вестници и обещания. Хартия, която наистина не издържа на ветровете и дъждовете на истинския живот. А лепилото, което трябваше да споява обществените надежди и което трябваше да бъде гръбнакът на самото ново общество, съвсем изчезна, защото то трябваше да бъде самата държава. А както е известно, тя първа се разпадна, като вдигаше рамене и викаше: "Ма сега нали е демокрация, к'во искате още!?"
Държавата беше първият тигър, за който се видя, че е хартиен. Тя първа се разля под кофите с язвителни подмятания по неин адрес и първа напусна отечеството. Днес тя варди интересите на няколко хиляди чиновници, министри, дипломати и депутати, които папкат и слушкат. Зер къде ще отидат, ако и държавата ги изпъди.
И след като се видя, че държавата хич не я е еня, в небето литнаха книжните дракони на честните частници, които тутакси обяздиха заводи и фабрики, банки и пристаница, маслобойни и скотобойни.
Армията, полицията, каквото още се сетите, са хартиени тигри. Оказа се още, че дори родната българска земя е един огромен хартиен тигър, защото всички многоцветни панделки и опашчици на нейното плодородно чудо рухнаха жалко и днес внасяме зеленчуци и плодове от чужбина.
Но най-големия книжен тигър се оказа митът за последните двадесет и няколко години, през които сме построили нов свят. Вярно нов, ама ако това е свят... Бог да ни е на помощ!
В страната на хартиените тигри живеят добре само онези, които произвеждат хартиените чудовища. Складовете на техните партии и въобще работилници за обществени проекти са пълни с хартия, лепило, обръчи, шарени закваски и прочие материали за трудово обучение на техните активисти. Които слушат, папкат и работят, защото на гърба си изпитват благостта от тази дейност. А тя е да пълнят небето ни с пъстри и весели чудовища, които ще ни дивят, ние ще гледаме към небето, засенчили очите си с вестник, и ще цъкаме с възхищение и почуда.
Така изглежда светът от гледната точка на книжните тигри и техните производители. Но последните събития показват, че не всичко е така. Че книжните тигри понякога съвсем случайно, друг път съвсем закономерно, изведнъж извиват пъстри опашки и някак рязко се завъртат в непреодолима спирала и бухват на земята.
Което радва окото на обикновения човек. Остава той да се замисли и да се научи да разпознава новите книжни тигри. Засега виждам да се ветрее прясно боядисаната опашка на двама. Единият има аптеки, а другият се хвали с притежанието на конче...
Иначе тигърът им е книжен!
Такива работи...