Ремонтът приключи. Да живее Пловдивската опера!

Градският дом на културата в Пловдив бе открит вчера след повече от 6 години реконструкция. Засега основният наемател - поне така беше допреди 7 години, е Пловдивската опера, Държавна опера Пловдив, и тя подготви за откриването тържествен концерт, билетите за който бяха изкупени отдавна.
Сагата със строителството на Градския дом приключи на 19 декември, когато кметът Тотев и заместниците му Кацарски и Стоянов подписаха Акт 15. Вторият и третият етап на проекта, предвиждащи подземен паркинг на 7 нива, допълнителни зали и т.н. в близките години няма да се реализират. За тяхното изпълнение са нужни още около 40 милиона лева. Съгласно договора за инженеринг с гръцката компания Aktor S.A. и нейното дъщерно дружество "Актор България" ЕАД, подписан на 31.10.2007 г. от тогавашния кмет Иван Чомаков, реконструкцията трябваше да струва 42 343 719.50 лв. (без ДДС) и да се реализира за две години и половина. Но срокът за завършване беше неколкократно удължаван и заради забавени плащания от страна на бившата управа на общината, и заради пропуски в изпълнението.
Местата в зрителната зала са намалени за сметка на по-голям комфорт. Налице е поливалентна зала с 538 места. "На практика от старата сграда на профсъюзния дом остана единствено стоманобетонната носеща конструкция и стени. Запазена бе сърцевината на сградата - зрителната зала със сцената", казва главният проектант от българска страна арх. Радослав Радулски.

20-метровата стенопис на Йоан Левиев, която години наред бе акцент във вътрешния дизайн на сградата

Реконструкцията струва 20 милиона лева с ДДС. И заличена 20-метрова стенопис на Йоан Левиев. Прекрасна. Който не уточнил условията, но взел комисионите - взел. Тези хора отдавна вече не са в управлението на града. Но трябва да им се потърси съдебна отговорност. Другото - дали ще се спазят обещания, дадени от предишния кмет на Пловдив - Славчо Атанасов, и операта ще бъде пусната безвъзмездно в сградата, без да плаща наем, а само режийни? Трябва да е ясно, че новият дом на културата, чиято издръжка никак няма да е малка, няма да се ползва безвъзмездно от наемателите, каза настоящият кмет Иван Тотев. За нематериалните загуби през тези години какво да кажем? Загуба на публика. Солисти и хористи, състарени с по 5-6 години, без да бъдат използвани пълноценно талантите, възможностите им.
Нямаше как да не финализира този толкова продължителен ремонт, защото на 20 март се навършиха 60 години от основаването на Пловдивската опера. Първото представление  - "Продадена невеста" от Бедржих Сметана, е било на 15 ноември 1953 г. Откриването на Пловдивската опера става 8 години след това на симфоничния оркестър в града и 34 години след първия опит за основаването на оперен театър в града... Първите опити се правят от оперния певец Александър Краев, от Нерсес Гукасов от Петербургската опера и от съпругата му, оперната певица Ида Ард, по-късно пак от Александър Краев и от майката на оперния певец Събчо Събчев, Емилия д-р Събева.
Опитен артист и педагог, Петър Райчев заедно със сина си Руслан Райчев и с другите ръководители на театъра през 1953 г. успява да подбере от явилите се кандидати ядро от рядко способни и в същото време някак сродни помежду си като равнище и естетика певци. Особен интерес придизвиква репертоарният път на Пловдивската опера от основаването й насам. Редица заглавия се поставят "за първи път в България" или са "рядко играни другаде"...
През сезона 1956/1957 г. се реализира "Куклената фея" от Йозеф Байер, първата самостоятелна балетна премиера, хореограф е Анна Воробьова. В Пловдивската опера се правят силни, неповтарящи оперния бит на столицата, заглавия. Пловдивска тема е "запознанство с творби, неиграни в България". До края на 1980 г. 19 е числото непознати опери, балети и оперети, което я поддържа на дневен ред. В началото е "Заря" от Кирил Молчанов през 1961 г., повторена в нова постановка през 1977 г.
Новият културен институт е под един покрив и споделя една сграда с Драматичния театър.
В Пловдивската опера работят талантливи хора. Очевиден е стремежът да се прави оперен ансамбъл, да се прави изкуство на професионалната общност, да бъде постигната собствена естетика, отчетливо различима в националното оперно дело. В операта по онова време има силни, изявени личности като музиковеда и диригент на хора, сетне и директор на операта, Ангел Христов, като диригента Иван Маринов, хореографа Богдан Ковачев, режисьора Бохос Афеян, художника Мишо Михайлов, който е и оперен певец. Именно някои от тях раждат идеята в средата на 60-те години за представления на Хълма на освободителите, на Бунарджика. В подножието на паметника Альоша, върху великолепните гранитни площадки и двураменно мощно стълбище се играят в продължение на 10 лета (1965-1975 г.) Вердиевите "Аида", "Дон Карлос", "Трубадур" и "Княз Игор" от Бородин. След 10 години Пловдивската опера ще превземе реставрирания Античен театър и до ден-днешен ще царува на него със своя "Верди фестивал" и други популярни музикално-сценични произведения и форми. В първото пловдивско оперно поколение се открояват великолепни певци като Пенка Коева и Соня Хамерник, Аврам Андреев и Валентина Александрова, Георги Велчев, Владимир Тодоров и Любен Влахов, Асен Чавдаров и Михаил Чомаков, Христо Христов, Калина Жекова и Диньо Динев... От съществено значение за устойчивостта на професионалния ръст на театъра и нивото на художествените му постижения е професионалният принос на постановчици като Кръстю Марев, Георги Първанов, Невин Михалев, както и отличната мениджърска намеса на Борислав Иванов в по-късни години. Уменията на театъра, придобивани в различните жанрове, видимо обогатяват спектаклите и обособяват черти на неповторимост в неговия облик през годините, пише Розалия Бикс. В процеса оставят следа и неколцина други художници сценографи като Мариана Попова, Димитър Киров, Йоан Левиев, които забележимо повлияват върху зримия образ на театъра. Или както си спомня Атанас Бояджиев: "Защото, ако театърът и операта взаимно си влияеха, такова беше състоянието и в цялата пловдивска интелигенция. Казвахме: групата на художниците, групата на писателите, групата на журналистите... Имало е потребност да се чувства рамото на другия. Творците са индивидуалности, знаете това. А имаше общност! Да, имаше такава общност, която раждаше красота, а и не рядко - човешка доброта!"
През 80-те години първото поколение звезди на Пловдивската опера празнува бенефиси и юбилеи (Иван Вампиров, Пенка Коева, Соня Хамерник...), някои от основателите не са между живите (рано отишлите си Алексей Милковски, Любен Влахов, Бохос Афеян, Богдан Ковачев). Започва подмладяване на състава - привлечени са Валерия Мирчева, Орлин Павлов, Тиха Генова, Тони Шекерджиева, преди тях, в предното десетилетие -  Валери Попова, Бистра Манахилова, Евстати Димитров. С идването на диригента Борислав Иванов като директор започва и усвояването на Античния театър, полага се началото на дългогодишния Вердиев фестивал, всяка година операта пътува на турнета в Западна Европа. В края на 80-те години в Пловдивската опера започват промени, присъщи на повечето оперни театри в страната. Цялото последно десетилетие на века операта се ръководи от Борислав Иванов - той сякаш знае рецептата за оцеляване - нови гласове, сгъстяване/ускоряване на ритъма на турнетата в чужбина. Открит е за операта популярният Орлин Горанов, привлечени са Михаил Пулиев и Александър Крунев. Звездата е сопраното София Иванова, активно заети са мецосопранът Валерия Мирчева, от втората половина на 90-те и Елена Чавдарова-Иса, тенорът Орлин Горанов, баритонът Александър Крунев, басът Орлин Павлов. Дефицитът на средства се подсилва и от състоянието на оперната зала - недобре отоплена и дори често неотоплена. Поради този факт и увлечени от политическите събития, зрителите намаляват. Стигна се до обединяването на опера и филхармония в ОФД - оперно-филхармонично дружество. За пръв път идеята на културното министерство, оглавявано към онзи момент от Емма Москова, се изрече през 1997 г., по-късно вносителите й, вероятно изплашени от почувстваната съпротива, се отказаха или по-скоро я замразиха, но в 1999 г. то се случи. Това "реформаторско" обединение, което в Пловдив доведе до голямо разединение между операта и филхармонията, просъществува 10 години. Колко мъчителни бяха те след гласуването на решението за ремонта за тогавашния директор на ОФД Пловдив Георги Димитров и за цялата оперна трупа - помним всички.
През 2010 г. операта като част от образуванието беше пред закриване по решение на Министерството на културата в доскорошната правителствена гарнитура. Над 20 000 подписа под  емоционално послание на оперните хора спасиха положението, но застрашиха автономията на филхармонията. И така до днес, когато се вижда сякаш краят на мъките. Дори и без Акт 16, откриването на Градския дом на културата, който междувременно по предложение на скулптора Цвятко Сиромашки се сдоби с името на знаменития български бас и наш съгражданин Борис Христов, се състоя. Но дали и как ще се празнува наесен 60-годишнината на Пловдивската опера - предстои да видим. Във всеки случай - "На добър час!"