Разрушаването на паметника "1300 години България" е опозоряващо

Тодор Булев е роден на 21 април 1944 г. в с. Изгрев, Ловешко. През 1969 г. завършва  Московския архитектурен институт, специалност жилищни и обществени сгради. Кандидат за кмет от БСП на район "Люлин" в София за местните избори през 2015 г. Арх. Булев е член на международната архитектурна организация ИКОМОС и на Руската академия за архитектура. Член на УС на Съюза на архитектите в България.

"Когато махаме паметника, все едно, че отсичаме ръката на един човек и я заменяме с протеза, с другия паметник"

- Как ще коментирате престоящото тези седмици унищожаване на паметника "1300 години България"?
- В края на краищата разрушаването и решението за разрушаването на този монумент, така да го наречем, което е взето 2014 г., само по себе си е доста опозоряващо Столичната община.
- То беше политическо решение от групата на реформаторите, нали така?
- Не си спомням кой го е взел, но тогава аз идвах на едно заседание на Общинския съвет, стана скандал, защото развих тезата, че е несъстоятелно и кощунствено да се противопостави един паметник на друг. Всъщност това, което се иска да се направи на това място, това е по-скоро един пропаганден трик, за да се оправдае събарянето на монумента "1300 години България".
- Рушат го, защото не могат да го ремонтират бързо заради Председателството на ЕС ли?
- Според мен, рушат го преди всичко, за да скрият резултата на една повече от 10-годишна безстопанственост от страна на Столичната община. Защото, ако тя е собственик, би трябвало да го поддържа, а не да го оставя да се руши. А ако не е собственик, няма право да го разрушава сега. Така че при всички случаи тя носи отговорност и по-лесно е да се скрие зад това решение да се премахне, защото реално, ако започнем да проучваме как стоят нещата, ще излезе, че общината е виновна за това състояние на паметника. И оттук нататък вече като решение най-изгодно е по Сталински, да се разруши.
- Каква ще бъде съдбата на статуите, които ще бъдат пренесени до Националния исторически музей? Това са големи композиции, могат ли да се поставят там такива части от монумент?
- По принцип трябва да се знае, че сградата на Националния дворец на културата, парка и този монумент представляват едно единство, те са като един човек, като един организъм. Когато махаме паметника, все едно, че отсичаме ръката на един човек и я заменяме с протеза, с другия паметник.
- Как си представяте мемориала на загиналите през Първата световна война?
- Друг аргумент по отношение на паметника на загиналите от Първи и Шести пехотен полк, той не може да бъде възстановен в автентичния си вид, т.е. ние ще направим нещо фалшиво така или иначе. По много причини не може да бъде възстановен в предишния си вид. Причината е, че те са и неща, които са свързани с неговия характер поради времето, когато е направен. А той е изграден по времето на един авторитарен режим, така че ние не можем да го възстановим. Значи, ще бъде нещо друго, истинско, за да сложим някакъв фалшификат, т.е. както правим на много места в България напоследък. Шегуваме се с нашите западни съседи, а можем да се конкурираме с тях вече.
- А обвиненията, чисто творчески, защото този паметник е най-руган в творчески аспект...
- Когато говорим за това, че това е един организъм, същото се отнася и за монумента в неговото взаимодействие между архитектура и скулптура. Всъщност обект на защита, на авторско право като защита на характера на монумента, това е монументът в своята цялост. Абсурдно е да се смята, че физическото запазване на скулптурите запазва и тяхното художествено въздействие. Така че поставени в Националния исторически музей, те ще бъдат съвсем чужди на всичкото това и ще са запазени само физически.
- Исках да ви питам за художествените качества, понеже постоянно се злоупотребява с това, четох тези дни, че НДК е "фруктиера". В Прага мисля, че има подобен комплекс.
- Може би е фруктиера или не знам какво си, но така или иначе не се намери нещо по-добро, което да се предложи за домакинството на Европейското председателство на България, това от една страна.
- Конкурира ли се по творческа сила с една "Арена Армеец"?
- А "Арена Армеец"... нека да не се шегуваме със сериозни неща. Нито в "Арена Армеец" може да направи такова нещо като Председателството. Може би можеше малката сграда на НДК да приюти с много по-малко апломб и шумотевица международните прояви.
- Да, нямаше да събере обаче толкова много хора.
- Не знам дали нямаше да събере, тя събира 800 души, малката зала на НДК, така че...
- Добре, голямата фруктиера, малката би трябвало да е подобна.
- Нека да не се отвличаме, става дума за стилистиката.
- Това архитектура на 80-те години на миналия век ли е?
- Разбира се, това е една архитектура, която характеризира 80-те години с желанието да има една по-голяма представителност, повече репрезентативност, това е характерно за периода.
- Защо отричаме този период като архитектура, като творчество?
- Нито като архитектура, нито като творчество може да се отрича този период. Една култура се развива, преминавайки през различни етапи. Всички тези етапи имат своето място, културата е една приемственост, едно натрупване. Точно това, което се опитват сега някои хора, включително т.нар. културолози, да докажат, че едва ли не от 40-те години до 1989 г. не е имало никакво културно развитие. Това е една пропагандна лъжа, разбира се. Една държава не може да съществува без култура, каквато и оценка да й даваме. Аз твърдя, че през този въпросен период и в архитектурата имаме много високи образци. НДК е една солидна постройка, ние сега мислим по друг начин, имаме други архитектурни вкусове, но това е един комплекс, един ансамбъл, който е много показателен и за епохата. Освен това е най-значимото като комплексна реализация, което е направено през последните 60-70 години. Впрочем задайте си въпроса какво се направи от този ранг в София през последните 30 години?
- Отново да ви питам за "Арена Армеец"?
- "Арена Армеец" беше сбутана на едно място, почти недостъпно. Използва се за какво ли не, след като тя е главно за спортни състезания. Беше премахнат покритият й паркинг, за да се поевтини, все още не е решен достъпът до нея. Тази зала не организира пространството, а му пречи. Нека сравним в това отношение с НДК, развитието на Южния парк. Впрочем това е една идея, заложена още в градоустройствения план на София, известен като плана "Мусман" от 1938-1939 г.