15 Ноември 2024петък04:19 ч.

Правителството оставя България с опоскан бюджет

Светлата част на икономиката и особено малкият и среден бизнес вървят към пропаст

/ брой: 90

автор:Йосиф Аврамов

visibility 2372

Данните за развитието на българската икономика през първото тримесечие на 2012 г. са особено обезпокоителни и красноречиво показват, че икономическата ситуация у нас рязко се влошава. Безработицата расте и достигна 12,4% (за последните три години безработните у нас се увеличиха близо с 400 000), доходите на обикновените българи намаляват в абсолютно изражение (трета година те са "замразени", а инфлацията за този период е близо 10%), като цените най-вече на горивата и на енергоизточници растат с ускорени темпове, а също и на другите стоки и услуги за всекидневна употреба и най-вече на храните и лекарствата.
Заради цените на лекарствата за по-малко от три години бе сменен четвърти министър на здравеопазването, но на практика неговият приемник не е състояние да им се противопостави, а и фармацевтичните монополи няма да му позволят. В горския сектор с преференциите, предоставени с последните поправки на Закона за горите, за сметка на 7-8 приливигировани горски компании се елиминират стотици малки и средни фирми. Правителството на ГЕРБ толерира монополите в сектора на горивата, производството на еленергия, на захар и т.н. То не само че е неспособно, но и не желае да противостои на тази тенденция и вече трябва да търси паричен ресурс извън България. За по-малко от три години кабинетът Борисов "изгреба" до т.нар. санитарен минимум фискалния ни резерв, който се топи като бучка лед, оставена на пролетното слънце, и се налага

да прави вътрешни и външни дългове

Управляващите все още не са се отказали да посегнат на Сребърния фонд и да оставят възрастните хора без всякакъв шанс за увеличение на пенсиите през следващите години. В правителствения екип отсъства каквото и да е намерение, нито поне опити, по някакъв начин да бъдат смекчени жестоките ефекти на кризата, дори само за най-бедните и най-страдащите рискови групи от народа. Не е вярна и тезата, разпространена сред част от хората, че българският бизнес се измъква от тежката ситуация за сметка на всички останали и че това става с благословията на държавната власт. Това се отнася само за няколко монополни структури, приближени до нея, които реализират свръхпечалби. 
След като излязоха отчетите за три пълни бюджетни години от началото на кризата (2009-2011), налице са твърде тревожни данни. До започването й през 2008 г., когато управляваше кабинетът "Станишев", България имаше стабилни публични финанси, бюджетни излишъци и солиден фискален резерв от 8,2 млрд.лв. През следващите три години, които са в мандата на Бойко Борисов, държавата натрупа над 5 млрд. лв. дефицити и вследствие на тях фискалният резерв се срина до около 4 млрд. лв. ГЕРБ уж се бори с кризата, като отговори на проблемите на фиска с разходването на близо 5 млрд. лв. от фискалния резерв и в последните 3 години замрази пенсии, социални помощи и бюджетни заплати. Правителството обаче не намали някои данъци, както обещаваше, и не улесни предприемачите, за които административно-регулаторните режими (особено в хранителната индустрия) се увеличиха. Не бяха премахнати и някакви тежести от пазара на труда. На практика то се бори най-дилетантски с кризата и не направи никакви структурни реформи, а само приложи разходни политики, които стопиха резервите до санитарния минимум.
В първите дни на април, по данни на анализаторските дирекции на водещи банки у нас, прогнозите за българската икономика се влошават с очакванията за рецесия в Европа, които понижиха и перспективите пред България. През есента на 2011 г. повечето икономисти и международни институции залагаха ръст между 2 и 3% от БВП, но понастоящем много от тях ревизираха данните си на под 1,5%. По-мрачните прогнози не изненадват, след като около две трети от износа ни е за страни от ЕС. При изключително свито потребление и снижаващи се инвестиции експортът беше единственият двигател на българската икономика, но очакванията са да се забави и неговият ръст.
По всяка вероятност най-обективна ще се окаже прогнозата на БНБ, която в сравнение с останалите институции към момента е най-консервативна. "На база на текущата прогноза за рецесия в Еврозоната очакваме забавяне на икономическия растеж на българската икономика през 2012 г. до около 0,7%", твърди управителят на банката Иван Искров. Според него това ще забави търсенето на кредити и съответно възможностите на местните финансови институции да генерират доходи от отпускане на заеми, като "затормозяването на кредитния процес от своя страна води до

ограничаване на икономическия растеж

на страната, а оттам - и на заетостта и жизнения стандарт на хората". БНБ не е единствената институция с ревизирани очаквания.
Министерството на финансите също промени своята прогноза и тя вече е за ръст от 1,4% поради "предположението за влошена външна среда и забавяне на растежа на основните търговски партньори". Приетата от НС с макрорамката към бюджет 2012 г. прогноза бе доста по-оптимистична и в нея очакваният ръст беше около 2 пъти по-висок. Сегашните прогнози на правителството съвпадат с ревизираните февруарски данни на ЕК, според които не се очаква да изпаднем в рецесия през 2012 г., но основният риск за България е продължаващият стрес на финансовите пазари, който може да окаже задържащ ефект върху възстановяването на потреблението и инвестициите. Българската индустрия се свива четвърти пореден месец и в края на февруари спадът е с 2,1% на месечна база и с 5,5% на годишна база. Промишленото производство намалява с 2,1% на месечна и с 5,5% на годишна база, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-голямото процентно свиване от ноември 2011 г. Налице са и силно редуцирани вътрешни инвестиции, което в дългосрочен аспект декапитализира българската икономика и намалява потенциала й за растеж. Това е видно и от данните за строителния бизнес, който бележи понижение с 10% на годишна база, а на месечна е 3,6%. На месечна база продукцията от сградно строителство намалява с 3,5%, а от гражданско/инженерно строителство - с 3,8%. На годишна база е съответно 15,3% и 2,4%.
За последната година година двуцифрен спад е регистриран и в производството на основни потребителски стоки, между които текстил (-20,9%), облекло (-16,1%) и обувки (-15,2%), напитки (-15,7%). На годишна база преработващата промишленост се свива със 7,5%, спадът в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е 3%. С близо 1/3 (28,2%) по-малко е производството на хартия и картон, с около 25,5% - на дървен материал, с 15,5% - на химически продукти, с 18,5% - на каучукови и пластмасови изделия, с 13,5% - на мебели. Спрямо януари НСИ отчита двуцифрено намаление при производството на изделия от други неметални минерални суровини (-32,4%), при дървения материал (-11,1%), при каучуковите и пластмасовите изделия (-10,6%). Оборотите в търговията също бележат спад, който през февруари дори се ускорява. Спадът на продажбите във вътрешната ни търговия е с 2% на месечна база и с 6,4% на годишна (данните са на НСИ), което е най-високо ниво на понижение за последните шест месеца. На месечна база най-голямо е понижението в търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита - с 14,7%, а най-малък - в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия - с 0,2 на сто. Най-голямо е намалението в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия - с цели 25,7 на сто. В производството на храни то е по-незначително - с 3,8%.
Тревога сред икономическите анализатори буди обстоятелството, че сред европейските държави България е с един от най-големите дефицити в социалноосигурителните фондове. Той достига 1,1% от БВП към 2010 г., като по-лоши са резултатите единствено на Франция, Литва и Латвия. Основателен е въпросът откъде идва тази драматична промяна? Приходите в системата са относително стабилни - на практика през 2010 г. те са на нивата от 2001 г. - около 13,5% от БВП. Проблемът очевидно е в разходите, които са нараснали с 1,5% от БВП и това е значително по-бърз ръст, отколкото можем да си позволим. И след няколко месеца правителството на ГЕРБ

дали ще може да изплаща навреме пенсиите

бюджетните заплати и социални помощи?!
Малко преди Великден българският бюджет пак е на дефицит, опоскан е фискалният резерв, а предстоят и плащания по външния дълг. През януари 2013 г. трябва да платим 1,6 млрд. лв., а следва и друго подобно плащане през януари 2015 г. - над 1 млрд. долара. Правителството вече обяви две свои предстоящи действия за спешно набиране на пари за продънения бюджет, а негласно перманентно осъществява и други, не особено правомерни начини за "пълнене" на хазната.
Първата мярка е решението на МС за емитирането на нов публичен външен дълг до 2 млрд. лв., което бе до голяма степен очаквано. И неизбежно. Независимо от това, то не се приема добре от обществото. Защото след като през 2009 г. ГЕРБ вкара България в спиралата на дефицитите, през 2012 г. страната може да влезе и в спиралата на дълговете, от която трудно се излиза.
Вторият начин за набавяне на пари за фиска е с свързан с изменението в закона за Сребърния фонд. То ще даде възможност 30% от него да се влагат в ДЦК, което не е най-добрият начин за разходването му. Социалните партньори в лицето на синдикатите все пак вразумиха донякъде Дянков и постигнаха намаление - от 70% на 30%, но остава абсурдът с част от фискалния резерв да се изкупува вътрешен дълг?!?
Хазната се пълни и чрез методи, които не се обявяват, но са неправомерна практика в някои подразделения на НАП. Те бяха упоменати на обсъждане, организирано от БСК и Асоциацията за правна защита. Става дума за

десетки милиони лева невъзстановен ДДС от НАП

заради неизряден длъжник по веригата на сделката, за които крайният контрагент дори и не подозира. Изнесени бяха примери, че неизрядни длъжници са фирми-фантоми, зад които стоят настоящи или бивши данъчни инспектори. Обещаният от НАП за април 2012 г. публичен регистър на рисковите длъжници още не е готов. В същото време фирмите от светлата част на икономиката често са потърпевши, без вина им блокират сметките и търпят финансови загуби, което води до принудително освобождаване на работници, а понякога и до фалит. 
Вместо да воюва за привличане на големи инвеститори от Китай, Индия, Бразилия, Турция и други динамични и мощни икономики, премиерът "бълнува" газови химери и доставки на втечнен газ от Грузия, без да имаме инфраструктура за тази цел. "Малка" подробност е, че строежът на завод за декомпресиране на втечнен газ у нас ще струва само - 5 млрд.$, а подобен завод трябва да бъде построен и в бедната кавказка република. С подобни приказки той се стреми да "замаже" конфуза от спирането на строителството на АЕЦ "Белене, която е изключително необходима на България. Правителството трябваше спешно да се насочи и към инвестиционни трудоемки разходи, които създават много работни места, но след спирането на "Белене" това на практика е невъзможно да се осъществи. Поради отказа от това строителство ще бъдат загубени около 6-7 хиляди места за строители и монтажници (част от тях работеха доскоро на площадката й), а също и над 50 хиляди места във вътрешността на страната, които биха осигурили доставчиците на материали и оборудване за централата.
Това, което е възможно да се направи, е кабинетът спешно да пристъпи към освобождаване на пазара от монополите. Така ще подкрепи дребния и средния бизнес у нас, които създават най-много работни места. Едва ли обаче правителството ще предприеме подобни мерки. По-реалистично е да очакваме да продължи с хаотичните си и нескопосани действия...

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ