Посичат БАН със саблен удар

От месеци министър Сергей Игнатов лансираше скандални идеи за промени в Закона на БАН, които се подготвяли в МОМН, но нито вариант бе огласен, нито бе допуснато обсъждане. Миналата седмица шефката на НС Цецка Цачева обяви, че в сряда (която мина) МОМН ще внесе в МС проекта. И това не се случи. Но завчера ненадейно направо в  парламента бе внесен т.нар. проект за промяна на Закона за БАН. Вносители са 4-ма депутати от ГЕРБ начело с Румен Стоилов. Очевидно правителството е съобразило, че внасянето през депутат спестява време и може да стане бързо. По всичко изглежда, че слуховете за една фраза на Игнатов, казана пред ректори: "До Нова година БАН няма да я има", може да се окажат верни.
Според проекта научните институти се отделят от БАН. Те се прехвърлят към МС, който ще ги открива и закрива по предложение на просветния министър. Те минават на пряко финансиране всеки поотделно чрез МОМН. Вместо да е национална автономна организаци за научни изследвания, както е според сегашния Закон за БАН от 1991 г., академията ще се занимава със "сътрудничество в областта на научните изследвания и със съдействие и помощ за обмена на информация" в тази област. Хабилитираните учени от институтите вече няма да са в състава на академията. БАН ще бъде обединение (клуб) на академиците, член-кореспондентите и чуждестранните членове. Този клуб щял да "ръководи методически" институтите, които иначе няма да имат нищо общо с БАН.
Всеки институт към МС ще има общо събрание от хабилитираните учени, което приема правилник за структурата на института. Правилникът се утвърждава от просветния министър. Директорът ще се определя с конкурс, а ще го назначава просветният министър. Всеки институт ще определя свой ред и начин за конкурса. Избраните сега директори ще доизкарат мандата си. Институтите към МС ще могат да подготвят висококвалифицирани кадри само съвместно с вузовете чрез договор.   
Клубът от академици и чл.-кореспонденти (БАН) ще се ръководи от председател и Общо събрание. В него влизат тези от тях, които са на щатна длъжност в академията. В момента само 10 академици са на щат в институти на БАН (почти всичките пред пенсия), останалите 48 са пенсионери или работят другаде - във вузове и болници. Клубът на академиците ще може да създава самостоятелни научни звена за дейност, по която няма научен институт към МС. Отменя се задължението изборът на академици и чл.-кореспонденти да става по утвърден от тях правилник. Какво се случва със звена като 140-годишния Научен архив на БАН и с Централната й библиотека (най-голямата научна библиотека у нас), не е казано.    
За имотите на БАН е пълна каша. Запазва се текстът, че БАН се разпорежда с имуществото си. Излиза, че с имотите на БАН очевидно вече ще се разпореждат академиците и чл.-кореспондентите, които ще са всъщност академията. Те ще получават пожизнени възнаграждения. Институтите към МС продължават да ползват безвъзмездно имотите на БАН, с които иначе ще се разпореждат академиците и чл.-кореспондентите. Но пък според вносителите и "имуществото на институтите включва, както досега, право на собственост". Добавя се, че разпореждането с недвижимо имущество става след решение на парламента. Което пък означава, че и даването под наем на помещения ще се решава от НС. Сега само отчуждаването става с решение на НС. Ремонтите, капиталовите разходи и издръжката на сградите обаче ще става от бюджета на съответния институт. В същото време проверката на финансовото министерство, пратена в БАН т.г., отправи критика, че не всички имоти са заведени към БАН централно, някои били в баланса на институтите. Тук бъркотията с вижданията на властта за имотите става пълна.    
Замисленото за БАН повтаря едно към едно разтурването на Грузинската академия на науките преди 5 години с участието на Симеон Дянков. Там от 53 института на академията, взети към МС, са останали 15, които през юли т.г. са препратени към вузове с огромни съкращения на учени.
Промените се правят заради "необходимост от адекватни мерки на държавата в подкрепа на научните изследвания, развитието на научния потенциал и повишаването на авторитета на научните общности", се казва в мотивите на вносителя. Това, което се случва, е Оруел на живо, бяха първите коментари на учените. Ресорната комисия в НС ще гледа проекта на 1 декември. От гледна точка на правото и на правилника на НС не е възможно с промени в закон той да бъде изменен на 100% и да разтури де факто водещата национална научна организация -национално достояние, създадено преди 141 години, коментираха юристи.

Вносителят - треньор по самбо, строи хотел срещу БАН 

Депутатът от ГЕРБ Румен Стоилов е роден през 1959 г. Завършил е ВИФ (Националната спортна академия). От дете тренира борба, занимава се в ЦСКА, през 1982 г. става европейски шапион по самбо. От 2003 г. е президент на Българската федерация по самбо. Доцент в НСА по самбо и международни икономически отношения в спорта. В края на 80-те години е бил в Израел, треньор по борба в армията там. Там се оженва за еврейка. Близък приятел и щатен съветник на Гриша Ганчев в "Литекс-Комерс". В последните години има собствен бизнес, според справочната система ДАКСИ участва в управлението на 4 фирми и е съсобственик в 8, само чрез едната от тях има собственост в други 7 фирми от строителството, търговията, продажби на дървен материал, спорт и др. Според публични данни в момента строи 8-етажен хотел с три подземни етажа за 20 млн. лв. точно срещу централната сграда на БАН на отсрещното платно на бул. "Цар Освободител", на мястото на бившия Музей на революционното движение. Терена е купил през 2006 г.