ПОРОЕН ДЪЖД

Добре ли си се настанил, Пух? Искам да ти разкажа...
Нали си спомняш голямата буря в Голямата гора? Тогава с Прасчо се спасихте, като плавахте върху мебели в буйния поток, а Бухала и Ийори дори останаха без къщички. Добре, че всички тук тогава бяхме истински приятели и всеки помогна на другия. Кой когото можеше приюти, стегнахме нови къщички...
Тези спомени не трябва да те карат да заспиваш спокойно сега. Разсъни се! Знаеш ли, че навън вали вече цял месец? И това не е най-страшното. Най-страшното е, че никой на никого не помага. Поне аз не съм чул някой да протегне ръка на приятел.
Питаш дали животните не искат вече да си помагат! Не. Не е затова, а защото не останаха истински приятели. Всеки се е заврял в дупката си и си мисли, че пороят няма да отнесе точно неговата къщичка. А другите? С другите да става каквото ще. Ей такива станаха животните в Голямата гора.
Какво толкова вали ли? Е - вярно е, че вали истински мокър дъжд от облаците в небето, но валят и други неща. Валят обещания как всеки момент ще настане слънце и на всички ще им е радостно и светло. Валят простащини и грубост. Все някой пребива или ограбва някого. Вали некадърност и безпросветност. Навсякъде. Решенията как да живеем все ги вземат такива, които нито една книга не са прочели, нищо не разбират от това, което работят, и учат децата си да са като тях... Валят лъжа след лъжа - така направил Тигъра, че уж се е погрижил за всички ни. И дори трябвало да сме Му благодарни. Да не го ядосваме и дразним. Иначе пак щял да изреве. А закъде ли сме били без него...
Най-много вали мъка. Истинските добри жители на гората като Зайо пестят от хляба си, пестят от лекарства, пестят от дрехи и обувки, пестят от срещи с приятели, пестят от всичко, пестят дори от книги за себе си и за децата си.
Така се стигна до някакъв омагьосан кръг. И добрите започват да стават злобни, подивяват и озверяват. Все по-малко са онези, което знаят какво е истинско приятелство. Все по-малко има случки, когато някой помага на ближния. Почти не останаха такива, които истински да се радват на всекидневието. Децата на просветените остават неграмотни. Децата на добродетелните стават груби и все по-груби...
И забравят близки и приятели.
Не може да бъде ли? Знам, че не ти се вярва. Ти си свикнал с истинското приятелство. Никога няма да забравя, че когато Прасчо те попита: "Ще бъдем ли приятели завинаги?", ти му отговори: "Дори и за по-дълго!".
Ама това озверяване днес е много удобно на Тигъра и всичките му лакеи. Лесно му е да командва неграмотни, прости и озверели животни.
Трябва да спрем този порой, Пух! Не дъжда от облаците - той сам ще спре. Другите валежи трябва да спрем - на обещания, лъжи, простащина и мъка.
Ще спра с тази приказка, че иначе никога няма да заспиш... Хайде - до следващия път.

-----------
С уважение, благодарност и извинение към Алън Милн и неговите прекрасни герои.