По Великден в Сърбия

И без да си много религиозен, някак мило и приятно е да дочакаш Възкресение Господне сред свои по вяра православни християни. Въпреки това не си представяхме колко много тачат православието и храмовете му нашите съседи, сърбите. Първата спирка по улиците и забележителните места в столицата Белград бе в храма "Свети Сава" - един от най-големите православни храмове в света, разположен в центъра на града, носи името на първия архиепископ на Рашка - Свети Сава Сръбски, един от синовете на великия жупан Стефан Неманя. Най-значимото му дело, казват, е съграждането на Хилендарския манастир в Света гора. Но целият му живот е смислен и изпълнен със значими действия. Починал е във Велико Търново и там е погребан, а после пренесли мощите му в Сърбия и на мястото, на което те са изгорени от османлиите, е издигнат храмът "Св. Сава". Започнат отдавна, преди век, все още не е напълно завършен вътре, но с прекрасно изписан купол, той поразява с височината си. Руси и беларуси работят заедно със своите сръбски колеги и редят мозаечните пана и образи. Първото и най-голямо удивление в този ден предизвика обаче забележителната му крипта. В бяло и златно, с дъгообразни сводове, тя напомня  зали от московския Кремъл. Използва се и за концерти. В Белград има много църкви, една от тях е особено интересна с фасадите си в червено-кафяви тонове, нарича се "Свети Марко". В парка до нея, известен като Ташмегдан, деца до късно се търкалят във великденската слама, търсейки разпръснати яйца - тече детски празник.
Градът има дълга история. Основан е от келтите и тогава се е наричал Сингидунум. Минало е много време от едикта на цар Борис, известен още като Михаил, с който е обявено основаването на Белград. За средновековния български Белград можем да прочетем само в историята.
В града са преплетени множество култури и съдби и тези пресечки са в основата на имената на райони и места в сръбската столица. Как се е появило името Конярник? След Първата световна война и Октомврийската революция в Русия имало доста бегълци и в това число представители на малки народи. Част от избягалите калмици се заселили в Белград, на място, където днес е разположен районът Конярник. А така го нарекли заради конете, които те отглеждали. Една от най-красивите сгради в Белград е хотел "Москва" или известен още като Палата Русия, намира се на ъгъла на "Теразия" и улица "Балканска". Проектиран е в стил модерн от сръбски архитект в сътрудничество с руски колеги. Строителството започнало през 1905 г. и официалното откриване било през януари 1908 г. Изграждането на Палата Русия било значима руска политическа инвестиция и това, разбира се, не се харесвало на другите големи държави. Близостта и взаимопомощта между Русия и Сърбия е очевидна и до ден днешен. Може сърбите да са разделени за пътя си - с Русия или с Европа, но се чувства, че са солидарни в оценката на други две исторически събития - особено по-възрастните поколения тъгуват по Титова Югославия, не са преживели разпада й. И стари, и млади не забравят  бомбардировките на НАТО през 1999 г. - възрастните, защото са част от преживяната история, младите, защото за нея им напомнят постоянно оставените разрушени сгради. Да, телевизионната кула на хълма Авала е възстановена, но на улица "Стефан Неманя" винаги ще зеят раните от нападенията.
Днес Белград е почти двумилионен мегаполис, разположен там, където река Сава се влива в Дунав. От терасите на Калето изгледът е страхотен. Рововете на крепостта са запълнени и в тях има безупречни тенис игрища и военен музей на открито. Прощавайте, не знаехме, че сте невидим, се шегували военните по повод на сваления през 1999 г. "Стелт". По тези височини и ровове заради лъвския си скок Левски е получил прозвището си. Втората българска легия на Раковски през 1867 г. е изгонила окончателно турския гарнизон от Белград. Реката е границата между Стария и Новия Белград, а и в двата белезите на времето личат. В града се пресичат пътищата на източната и на западната цивилизация още от антични времена. Да вземем например улица "Княз Михайлов" - любимото "стъргало" на града - вървиш между архитектурни перли от 70-те години на XIX век, на чийто първи етаж са изложени дрехи и обувки от модния авангард, от най-известните днес модни брандове. Някои от къщите в стил барок носят имената на своите собственици. На тази улица с името на княз Михаил Трети Обренович са разположени също сградите на Академията на науките и изкуствата и на галерията й, първият небостъргач на Сърбия, Палата Албания, както и Градската библиотека на Белград, намираща се в хотел "Сръбска корона", първият хотел на града, построен в европейски стил.
Да отидеш в Белград и да не направиш опит да стигнеш "Скадарлия" означава, че отдавна си се простил с бохемския дух или най-малкото с любопитството. Вървиш по калдъръма и от двете ти страни се редят малки къщички, от всеки прозорец на които се носят жива музика, весели подвиквания и звън на чаши. Имаш чувството, че всяка стая си има свой мъничък оркестър. Ако влезеш откъм "Скадарска", ще видиш, че върху съвременни здания са изрисувани силуетите, реалиите и названията на някогашни такива. Интересно хрумване.
В стария Белград мирно съжителстват барокът, сецесионът, академизмът, арт деко, модерн и ориенталската архитектура. Чувства се Европа, но и Изтокът напомня за себе си. Една сграда поразява с подчертано славянското си внушение и тя наистина се оказа работа на чешкия архитект Ян Невола. Дворецът на капитан Миша, в който днес се намира Ректоратът на Белградския университет, е построен между 1857 и 1863 г. За онова време той е бил най-високата и монументална сграда, а капитан Миша Анастасиевич е бил едър търговец на сол и корабовладелец. Още в периода на строителството възникнало намерението тя да се подари на Отечеството. След завършване на строителството в нея се поместила Висшата школа (Велика школа), след това Гимназия, Министерство на просветата, Реално училище, Народната библиотека, Народният музей и други. Националният театър на Белград, на сръбски Народно позорище, е основан през 1868 г., разположен е на площада на Републиката, редом с Националния музей на Сърбия. Построен е от арх. Александър Бугарски.
А колко са отзивчиви белградчани и как благодарение на любезните им обяснения можеш да стигнеш навсякъде, си струва да отбележим.




Белградското кале


Криптата на храма "Свети Сава"

Снимки авторката