15 Ноември 2024петък02:00 ч.

От Голямата гора

ПАНАМЕНА ЗАВЕСА

/ брой: 81

автор:Ивелин Николов

visibility 3737

Добре ли си се настанил, Пух? Искам да ти разкажа...
Преди много, много години, баба ми обичаше да си купува плат, който наричаше "панама". Ставаше за много неща - за лятна дреха, за покривка, за шапка, но най-вече - за бродерия. Баба ми купуваше цветни конци, изваждаше голям шарен игленик, пълен с игли, и започваше да сътворява красота. Бод след бод с иглата й оживяваха фигурки, цветя като в чудна градина. Изкуство.
Като споменах думата "изкуство", ми идва наум, че и сега използват панамата за някакво фокусническо изкуство - дръпнали са ни една панамена завеса и все още не можем да се досетим какво се крие зад нея. Не, спокойно, не са дръпнали панамата на баба ми.
По-различно е, но трябва да започна по-отдалеч: Има една далечна страна, която се нарича Панама. Не е никак голяма. Когато я погледнеш на картата, малко прилича на гущер, но не това й е интересното. Интересното е, че така е разположена, че е като вързанка между два континента - Северна и Южна Америка. Дали точно в нея континентите се сблъскват, или се целуват, е друг въпрос. И както е вързанка между континентите, така е и оградка между два океана - Атлантическия и Тихия. Когато имало по-малко самолети и пътешествениците и търговците, пиратите и войниците се придвижвали най-вече с кораби, богаташите решили да я пробият тази страна, за да свържат двата океана и корабите да минават насам-натам. Как да я пробият ли? Ами, да изкопаят голям, дълбок и дълъг канал и водите на двата океана да се свържат. Копачите, които копаели години наред, носели тънки шапки от слънцезащитен плат, които нарекли "панамени шапки" (такива като на Кристофър Робин). Така се родил Панамският канал. От раждането му и до днес е много важно кой ще пропуска корабите през канала, защото при всяко преминаване се облизва с нов мед. Но и това е друг въпрос.
Сега въпросът е, че от тази Панама изтекли някакви документи. Как така документите текат, нали са от хартия ли? Ами това им е езикът на днешните журналисти - вместо "появили са се" казват: "изтекли са". Не, не са изтекли в канала... Изтекли са в различните горски вестници и дори в електронните. Ама така миришат, че все едно наистина са от канала.
Та тези документи наричам "панамена завеса". И не точно тях, а приказките за тях. Всички дърдорят - голямо събитие, сега ще видим кой какъв е, кой колко е богат, кой какъв мед си е скрил и не го дава на другите, кой има лоши приятели и самият той си е лош (кухите лейки казват, че най-лош е сибирският мечок, но няма да го обсъждаме, защото знам, че ти е роднина - една кръв, дето се вика). Дъра-бъра, дъра-бъра... И какво от това?
Все си мисля, че тази говорилня я правят, за да скрият зад завесата нещо по-важно и (дано не съм прав) по-страшно. Дали ще е нова война или нов грабеж, или ново разпределение на меда - времето ще покаже. Ама говорят ли, говорят за панамените документи, а в същото време никой не обсъжда, че животът в гората става все по-труден, че животни измират от глад или се избиват помежду си, че вече няма истинска зима, че пролетта идва през февруари и е само един месец. И после - дълго и горещо лято... Че най-грубите, най-опростачените и най-злите са най-нахранени и децата започнаха да искат да приличат на тях...
Тази завеса много ми прилича на една често повтаряща се случка в нашата гора - мине не мине някоя година и все се намират насекоми, които да поискат да се събори някой паметник или да обявят някоя част от историята ни за престъпна. Всички започват да дърдорят за това и докато се дърлят, управляващите или вдигнат цените на билетчетата, или продадат най-хубавата фабрика, или откажат да лекуват болните, или нещо друго, или всичките тези неща заедно... Пак завеса. Пак фокусническа.
А онези, които дърдорят и не искат (не могат) да погледнат зад завесата, със сигурност са забравили заветните ти думи, че "когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде…".
Защо правят така? Защото така им казва Тигъра, който разпределя меда. Ама напоследък и той нещо се е подплашил, но за това - следващия път.
------------
С уважение, благодарност и извинение към Алън Милн и неговите прекрасни герои.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ