Панаирът - този 120-годишен синоним на Пловдив

На 20 февруари 1892 г. е направена първата копка на главния павилион на Пловдивското изложение в присъствието на представители на Народното събрание, членове на окръжната постоянна комисия, журналисти от Пловдив, София и другаде, стотици граждани. Присъствал е председателят на Народното събрание Славчев и това говори красноречиво, че е бил използван още един повод за популяризиране на Пловдивското изложение. Тутакси след това Земеделското училище в село Садово поискало 400 кв. м за своето участие, а правителството на Маджарско (Унгария) изпратило официално писмо за 2000 кв.м изложбена площ.
До 15 август 1892 г., когато е открито Първото българско изложение, остава по-малко от половин година. Пловдив все още се разпростира върху Трихълмието и около него, от двете страни на реката са махалите Мараша и Каршияка. Все още преобладават джамиите и по-малко са църквите, но са минали 14 години от Освобождението и има видими промени. В печатницата на Христо Г. Данов се трудят над 300 работници, фабриката на Фрик и Шулцер зарежда с пиво бирариите. Томасян, Любенов и Ставридис са положили основите на тютюневата манипулация и производството на цигари и т.н. Новите стопански сили в страната са нараснали до такава степен, че става потребно, а и възможно, тяхното демонстриране в една промишлено-земеделска изложба. През 1889 г., когато честват 100-годишнината от Френската революция, в Париж се състояло прочутото Всемирно изложение. То вълнувало дълго духовете и на стотици хиляди българи чрез разказите на очевидците и подробните информации, репортажи и много снимки във вестниците и в списанията. Две години по-късно в Прага било устроено голямо изложение.
Новите български капиталисти и търговци също решили да изненадат света

"с нещо смайващо и привлекателно"

както пише седмичният вестник "Нашето първо изложение", излизал в 16 страници от декември 1891 до 14 ноември 1892 г. Пловдивското изложение е документален и много любопитен разказ за епохата, за строителите на тогавашна България.
През 1891 г. Окръжната постоянна комисия в Пловдив предложила и Народното събрание решило изложението да се състои през летните месеци на 1892 г. Били отпуснати и нужните парични средства. Започнала трескава работа. До 1891 г. мястото е било общинска мера със стари турски гробища, но общината взема решение именно там, в градина с алеи сред много цветя, езерца, водоскоци и други украси, да се уреди изложението. Планировката на градината е дело на Иван Несторов, тогавашен главен инженер на Министерството на обществените сгради. Озеленяването е възложено на швейцареца Люсиен Шевалас. "Министърът на цветята", както го наричали, оформя шест централни алеи. Покрай всяка от тях се засаждат 264 дървета.
Междувременно за главен архитект на изложението е избран швейцарецът Хайнрих Майер. Той е трябвало да подготви плановете на главната палата и на останалите павилиони. Работата е била много и затова се наемат още няколко архитекти. На 22 декември изтича срокът, даден от Управителната комисия, за депозиране на заявки за построяване на допълнителни павалиони на частни разноски. Освен държавните палати, свои павилиони имат Пазарджик, Асеновград, София, Русе, Варна, Сливен, а също и частните лица Серафимов от Казанлък, братя Прошек от София, Карагьозов от Габрово, Белизечки от София, Карло Вакаро от Пловдив, производителите и търговците от Унгария и Чехия. По-късно към този списък се включват Евлоги Георгиев от Карлово, Ставридис и сие от Пловдив, братя Сребърникови от Самоков, фирмите "Ганц и сие" и "Е. Кон и Митлер", "Източните железници", както и австрийските производители и търговци. Няма да е преувеличено, ако кажем, че се е получило истинско архитектурно състезание - създадено е дървено градче за чудо и приказ, павилионите са един от друг по-хубави, по-интересни.
Изложението, чийто директор бил писателят Михалаки Георгиев, се простирало върху 90 000 кв.м площ. Изградено и уредено действително по европейски образец, то било най-красивото и внушително нещо по онова време не само в Пловдив, но и в цяла България.
"Отворено" - тъй е озаглавена една от статиите в седмичника "Нашето първо изложение". Какъв възторг, каква патриотична гордост! "Отворено!" - днес тържествуваме успехите на нашия народ, осъществяването на нашите надежди. Нашата твърда вяра, нашата непоколебима воля днес печелят триумф. Нашият идеал, нашето горещо желание е изпълнено. Историята отчете славна дата. Началото на нашата нова епоха..."
Точно в 9.30 ч., след изпълнението на българския химн от военен духов оркестър, с приветствени слова към многохилядното множество, към делегациите на всички окръзи, към чуждестранните гости се обърнал министърът на финансите Григор Начович. Топовни залпове от Сахат тепе известили началото на голямото събитие - Първото българско изложение. В продължение на 75 дни Пловдивското изложение било посетено от 167 922 души - внушително число за времето. Билетът до Пловдив бил с 45 на сто намаление на цената.
За Първото българско изложение в Пловдив пристигнал прочутият френски въздухоплавател Йожен Годар с балона "Ла Франс". През нощта на 19 срещу 20 август пловдивчани и хората от околните села не мигнали.

Следва пауза от цели 41 години

41 години чудото на изложението не се повтаря, но през 1933 година поводът е намерен - откриването на новата голяма и модерна сграда на Промишленото училище. Ръководството на Търговско-индустриалната камара в Пловдив решава да направи двоен празник. Предпазливо и предвидливо обявяват, че се прави не мострен панаир, а промишлена изложба. Тя е открита на 4 март с обещанието, че от 1934 г. се превръща в ежегоден мострен панаир. Участват 424 изложители от частния, кооперативно-обществения и държавния сектор. 120 000 посетители от цялата страна.
Със специално постановление на Министерския съвет от 16 май 1934 г. мостреният панаир в Пловдив е признат за постоянен и единствен в страната. Така амбициите и претенциите на други градове са елиминирани. Задължително трябва да подчертаем ролята на д-р Обрейко Обрейков, който застава начело на Пловдивската търговско-индустриална камара през 1930 г. и на чиято лична предприемчивост и дипломатичност в съчетание с качествата на любимия кмет на пловдивчани Божидар Здравков дължим възраждането и укрепването на панаирното дело в Пловдив.
Четвъртият панаир през 1936 г. - от 13 до 26 април, се провежда в 14 училищни и други сгради, в един павилион и в новопостроената лека палата на булевард "Руски". Изложбената площ е внушителна - 21 000 кв.м, броят на изложителите 1724, а на посетителите стига 208 000 души. В края на годината, през декември, на конгреса на международните панаири във френската столица, Мостреният панаир в Пловдив е приет за член на Съюза на международните панаири със седалище Париж.
 Петият през 1937 г. е обявен за Първи международен мострен панаир в Пловдив. Освен 1070 български изложители, още 385 фирми, заводи, тръстове от Чехословакия, Германия, Австрия, Швейцария, Англия, Швеция, Унгария, Италия, САЩ, Франция и други страни. Панаирът през 1940 г. е паметен с участието на Съветския съюз. Инициативата е на управата на панаира и лично на д-р Обрейков. В дните на подготовката в града често идват пълномощният министър на СССР в София Лаврищев, съветникът Кирсанов, търговският представител Димитриев, кореспондентът на ТАСС Морозов. Палатата е била на булевард "Васил Априлов", на фасадата се откроявали отдалеч релефните букви СССР. Художник на павилиона е Цанко Лавренов. В художествено-пространственото оформление на първите издания на пловдивския панаир участват и Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Нягул Станчев, Александър Жендов, Дечко Узунов, Пенчо Георгиев, Иван Пенков, Александър Миленков - най-добрите.
Единайстият през 1947 г. е по същество Първият републикански международен мострен панаир в Пловдив. Първите пет палати върху 6 000 кв.м площ на левия бряг на река Марица не са нещо особено, но времето е следвоенно - няма още строителна техника, с волски каруци се пренасят тухлите и другите строителни материали. Постепенно ще се оформи целият панаирен комплекс с новите масивни и красиви палати. На следващата година изложбената площ е почти двойно повече.
Панаирът е

най-известната забележителност

на Пловдив. Това е потвърдено за пореден път от проучване, цитирано от проф. д-р Тодор Кръстев, показващо, че за 93.5 на сто от анкетираните е най-познатият обект в града. 120 години вече Пловдив се асоциира с Международния пловдивски панаир, наследник на Първото българско изложение. Преди 5 години, в чест на 115-годишнината на панаира, на изкуствения остров в езерото на панаира бе построен виенски павилион, типичен за 1892 г. Страните, участвали в Първото изложение, като Австрия, Чехия и Словакия, подготвят представянето си в Юбилейната палата. Очаква се да се включат общо 14 страни и тяхната експозиция ще бъде показана по време на Международния технически панаир от 24 до 29 септември 2012 година. Тя е част от програмата за отбелязване на 120-годишнината от провеждането на Първото българско земеделско-промишлено изложение, чиято традиция продължава Международен панаир Пловдив.