15 Ноември 2024петък08:20 ч.

Откъде идва и накъде отива България

Дали нашите икономисти и финансисти още се надяват да опровергаят нобелиста Джоузеф Стиглиц

/ брой: 47

visibility 5328

Доц. д-р Здравко Макариев

В нашите медии - радио, телевизия и преса, често се съобщават факти, които дават основание да си поставям въпроса: "Защо стана така, че близо четвърт век от началото на демократичните промени и 14 г. евроинтеграция у нас все още не се сбъдват очакванията, на които се надявахме?" Беше ни внушена тезата, че държавата е лош собственик и трябва да бъде изцяло елиминирана от икономиката и бизнеса, и всичко да се решава от пазара и печалбата. Ние приехме това внушение и проведохме най-ускорената и повсеместна приватизация в сравнение с останалите бивши соцстрани. Позволихме на "по-добри" частни собственици да "изкупят" на символични цени, с незнайно как спечелени пари, промишлените предприятия, стопанските обединения и корпоративните сдружения. Факт е, че във Франция държавната собственост е около 35%, в скандинавските страни 65%, а в Турция, Израел и Южна Корея - още повече. Надявахме се и очаквахме, че новите по-добри стопани ще ги модернизират, ще внедрят нови технологии, ще увеличат производството и ще повишат БВП. "Да, ама не", както каза преди време един виден наш журналист.
По-голяма част от тези клаузи бяха залегнали в приватизационните договори, но въпреки че в повечето случаи

не бяха спазени, никой не беше анулиран

Както направиха чехите например, които анулираха 254 договора. Повечето от заводите ни редуцираха производството, а в други машините бяха продадени за скрап. "Добрите" собственици си построиха луксозни палати с високи огради, накупиха си скъпи коли, а някои и яхти. В пресата се появиха съобщения, че от страната са изнесени и депозирани в офшорни зони над 10 млрд. долара. Ако всички тези пари бяха инвестирани в производството, нашата икономика сега нямаше да бъде на това дередже и нямаше да имаме тази безработица, сиромашия и емиграция. И при всичко това възникнаха десетки частни банки, които, като фалираха, ограбиха спестяванията на хората, скътали "бели пари за черни дни".
Не по-малко негативни резултати се получиха след проведените неолиберални промени и в нашето селско стопанство. Тук беше издигнат друг лозунг - "да върнем земята на собствениците в реални граници". Създадени бяха единствените в света т.нар. "ликвидационни съвети", и противно на световната тенденция земеделското производство да се уедрява, те раздробиха нашата земя на над 20 милиона парчета, без да питат собствениците дали могат и искат да станат земеделски производители. Хиляди високопродуктивни животни от модерни животновъдни ферми бяха раздадени и изклани. Ликвидирани бяха скъпи напоителни системи. в т.ч. модерни дъждовални и капкови инсталации. И от 14 млн. дка поливни площи, сега те са под 300 хил. дка, въпреки прогнозите, че поради глобалните промени в климата в нашите географски ширини се очаква да настъпи засушаване. И от 10-12 млн. т зърно сега произвеждаме 4-5 млн. тона, от 2 073 103 т краве мляко сега са около 60 хил. тона, от 460 хил. т ябълки - сега едва 40 хил. т, и т.н. И вече внасяме около 75-85% от плодовете, зеленчуците и свинското месо и 90% от телешкото.

В шопската салата само името й е българско

В самоковската "Билла" се продават полски и френски картофи, а в кюстендилския "Кауфланд" - ябълки и круши от Турция, Гърция и Македония.
Незавидно е състоянието на нашата наука и на образователната ни система. А в това отношение нашите прадеди са ни дали впечатляващи и поучителни примери. Още в ІХ век нашият умен държавник, храбър пълководец и далновиден дипломат - цар Симеон Велики, преди да поеме управлението, учи в прочутата Магнаурска школа в Цариград. Той не само разширява границите на държавата от Черно до Адриатическо море и от Бяло море до Карпатите, но и въвежда старобългарския език и книжнина и заменя византийското духовенство с българско. По време на османското иго в манастири, параклиси и схлупени селски къщи са функционирали килийни училища, за да се учат децата на четмо и писмо. А след Освобождението по-заможните и родолюбиви българи са изпращали своите синове да се образоват в Европата, та като се върнат, да прилагат знанията в България. Основите на нашата БАН са положени преди възстановяването на новата българска държава. През 30-те години на миналия век заплатите на учителите са били като тези на полковниците в армията, а на гимназиалните директори - колкото на генералите. Учителите и поповете са били най-тачените личности в селата. През 50-те години у нас са провеждани курсове за ограмотяване на възрастните хора, които по една или друга причина са останали малограмотни или неграмотни. Образованието става задължително и неграмотността е ликвидирана. А в съвременна България, в началото на ХХІ век, вече членка на ЕС, близо един милион души са с основно или без образование. 40% от 15-годишните са практически неграмотни. На първо място в ЕС сме по ранно напускане на училище на 14-годишна възраст. По данни на PISA всеки 4-ти ученик няма елементарни познания по математика. Общоизвестно е, че 60 до 80% от икономическия растеж в света се дължи на резултати от научни изследвания и внедряване на иновации. А у нас за научни изследвания се дават 10 пъти по-малко от средното в ЕС - едва 0,02% от БВП. През 2012 г. за издръжката на БАН от бюджета са дадени едва 59 млн. лв., а за подслушване на 115 000 телефона - 100 хил. лв. Поради многократно по-ниските заплати през последните години са емигрирали съществена част от българските учени и сега дават своите научни постижения на по-богати от нас страни. Емигрират масово лекарите, повечето от младите медици и медицински сестри гледат навън. И кой ще ни лекува след десетина години?


Разпиляхме си научно-техническата интелигенция

и сега трудно ще реиндустриализираме страната. Поради масовата емиграция, голямата смъртност и ниската раждаемост вече се топим с по 8 души на час. Работещите в чужбина българи са повече от работещите у нас. Но само с увеличаването на детските надбавки, без да се държи сметка дали родителите се грижат за образованието на децата си, едва ли ще се реши демографският ни проблем. В последните 10 години 300 000 български деца са отпаднали от училище! Откъде държавата да намери толкова много пари за социални помощи за все по-големия брой неграмотни и неработещи хора. Проф. Михаил Константинов има основание, като предлага да се дават детски надбавки до второ дете. И за второто да са по-големи. В Русия за второ дете се дават 12 хил. евро.
Демографската криза, която ни сполетя, има първостепенно значение за нашата нация и държавата. И е учудващо защо поне по този въпрос нашите политици и държавници не обединят действията и усилията си, за да не стигнем до национална катастрофа. И за да не се сбъднат прогнозите, че към 2050 г. ще бъдем под 5 млн. души и от тях едва 800 хиляди ще са българи.
В световен мащаб е валидно правилото, че едва 4-2% от най-богатите все повече забогатяват, а останалото население все повече обеднява. 85 милиардери в света имат повече пари от половината човечество. Дори и в най-бедната в ЕС България вече си имаме 734 милионери! При това 1,7 млн. българи са под прага на бедност, а заплатите на 3,7 милиона са под 310 лв. А мизерстващите и гладуващите хора, като не могат да си изкарват прехраната с труд, започват да крадат. Примери в това отношение у нас колкото щеш.
Острата икономическа криза, която създаде големи финансови, социални, демографски и политически проблеми, особено след 2008 г., се дължи на

пълното приемане на неолибералната идея

на Милтън Фридман и Сорос, на техните последователи. Негативните последствия от това икономическо и финансово "новаторство" са много добре описани от Нобеловия лауреат и бивш зам.-председател на Световната банка проф. Джоузеф Стиглиц в наскоро излязлата му книга "Цената на неравенството". С неопровержими числа и факти той доказва, че по-егалитарните държави се развиват по-бързо и по-ефикасно от останалите. И колкото в едно общество има по-голямо социално неравенство, толкова в по-дълбока криза изпада то и по-бавно излиза от нея.
Показателен е фактът, че този проблем беше разискван и на проведената наскоро среща в Давос. Резултатите от неолибералната политика и финансовата дерегулация, която въведе Рейгън, доведоха до глобална рецесия и рухването на "Лемън Брадърс". Така се започна. Ехото достигна най-напред Исландия, после Испания, Гърция и други страни, включително България. Проф. Стиглиц обяснява, че това се получава, когато политическата система създава закони, които облагодетелстват богатите и свръхбогатите за сметка на останалите, които са над 93%. За да работят парите за цялото общество, е необходимо държавата да има подходяща регулираща роля. Да има баланс между парите и държавата, за да се осигурява растеж и по-лесно да се преодоляват финансови и социални кризи. Ненапразно в повечето страни дори дясноориентирани правителства облагат прогресивно доходите. Дори в САЩ най-високите ставки достигат 39%, в Германия - 45%. Дали нашите управляващи - и икономисти, и финансисти, още се надяват да опровергаят Джоузеф Стиглиц?
 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ