15 Ноември 2024петък09:31 ч.

Още веднъж за финансирането на културата

Без да намерим новия коловоз, ще продължим пътя си към пълната й ликвидация

/ брой: 258

автор:Дума

visibility 1800

Веселин Байчев

Финансирането на българската култура изобщо и на българската музикална култура в частност не е проблем само на бюджет 2010-2011 г. Опитващите се днес да правят "реформи" в културата трябва да надникнат в историята и да узнаят, че не са първите.
В периода 1963-1964 г., с отделянето на Министерството на културата от това на просветата, бяха ликвидирани 5 държавни симфонични оркестъра и около една трета от съществуващите държавни театри, а други бяха "обединени" - напр. Военният театър с театър "Трудов фронт" и с Пернишкия държавен театър. Този партийно-държавен акт беше свързан с назначаването на д-р Петър Вутов (един ветеринарен лекар) за министър на културата. Той проведе "в живота" решение на ЦК на БКП (тогава това не се наричаше реформа!).
В края на седемдесетте години Людмила Живкова лансира идеята различните културни институции в един град - филхармония, опера, театър, куклен театър и художествена галерия, да се обединят под единно ръководство и с общи счетоводство и технически персонал. Идеята не сработи.
Стремеж държавата да се оттърве от това "бреме" се появи и през 1989 г., когато Георги Йорданов лансира тезата, че културните институции трябва да преминат към общините. Нямаше време. Дойдоха "промените" и с тях реформите (чети: съкращенията!).
Списъкът започна да се попълва: възпитаният във Франция културолог - професор Знеполски, заяви още през 1990 г. (когато беше заместник на проф. Кръстьо Горанов в първото Луканово правителство): "Ще пуснем изкуството на пазара, пък каквото оцелее." През 1994 г., като министър при Беров, същият заяви: "Някои институти произвеждат слаба продукция, затова трябва да бъдат закрити!" и опита да ликвидира две опери (Плевенската - успешно!), вместо да им намери свестни директори. Негово кредо беше: "България нищо няма да загуби, ако отстъпи първенството по брой поети на глава от населението" (интервю във в. "24 часа"). После започнаха ежегодните 10-процентни съкращения на щатните бройки, но върхът беше министерстването на Емма Москова с музикален съветник Алипи Найденов - диригент, "реформирайки" четири филхармонии и четири опери в ОФДружества, спестявайки практически на държавния бюджет над 400 щатни бройки (1999 г.). Последното ПМС 152 минимализира с още 450 щатни бройки музикалните институции и увековечи в "този" списък имената на Вежди Рашидов, неговия заместник полк. Митко Тодоров и съветника Панкин.
Новото и страшното в последната кампания за внедряването в общественото съзнание на необходимостта от тази "реформа" е, че повече от година обществото беше облъчвано от управляващите посредством медиите с невероятни и нагли лъжи, безсмислици и инсинуации, безграмотни сравнения, с манипулирани данни, за да бъде настроено срещу институциите и хората, които работят в тях.
Това е накратко историята на "държавната политика" в областта на музикалната култура от двадесет години насам, заложена като идея отпреди промените и "провеждана" с по-голям или по-малък интензитет от различни по цвят и манталитет министри след тях.
Както сподели наскоро един бивш министър на финансите, днес подуправител на БНБ: "Министерството на културата няма философия - не днес!, - поне от десет години."
Преди 15-ина години се появи инициативата за съвместно финансиране, споделено между Държава и Община, при най-добра засега пропорция 10:1 (милион от държавата, 100 000 от общината; вече и по-зле) с договори, които са оставени на добрата воля и възможности на съответната община, зависещи от кмета, от ресорния зам.-кмет, от комисиите в Общинския съвет, от решението на Общинския съвет..., от актуализирането на общинския бюджет и от още много субективни ситуации, т.е.

липсват каквито и да са нормативни гаранции

"Философията" на този тип съфинансиране се заключава в това: "някой да даде, ако може и иска, пари, пък ние (МК) ще ги управляваме". Това положение при настоящото "управление" на културата се превърна, чрез иначе механичния инструмент СЕБРА, и съпровождащите го забранителни бариери и "лимити" на ползваемост на собствените приходи, във всекидневна практика, с която министърът на културата и министърът на финансите крадат (sic!) противозаконно (виж ЗЗРК!) и жалките приходи на институтите, а директорите им бяха демотивирани да работят за увеличаването им. Предложен е на "обсъждане" законопроект за сценичните изкуства, изработен от частна фирма, нямаща никакъв опит в културната сфера, чиято цел е да узакони незаконните досега практики, а не да ги елиминира. Качествата на този законопроект не са предмет на настоящата статия, но интересното е, че той, законопроектът, не излиза от тази схема и отново се предвиждат само двата източника за основно финансиране: държавния и общинския бюджет, което в края на краищата е едно и също. Предлаганите делегирани бюджети са скок в неизвестността.
Досегашната философия на финансиране е "вертикално протичане на капиталите": бюджетът събира приходи и ги (пре)разпределя; включително и "собствените приходи", които по закон би трябвало да останат в разпореждане и да се използват от съответния културен институт. Законът за меценатството не работи.
Явно е, че преди законите да се променят или да се сътворят нови закони, трябва да се промени тяхната философия във връзка със задължителната стратегия.

Алтернативата

Създаване на условия чрез закон за хоризонтално протичане на капиталите - от няколко различни субекти към една цел - съществуването и реализирането на функциите на съответния културен институт, с възможности за независимо управление в определени от парламента със (този) закон рамки и контрол, оставен в ръцете на органа на финансиращите субекти, но подчинен на законите на страната.
Финансиращи субекти могат/трябва да бъдат:
1. държавата (чрез бюджета и различни целеви фондове)
2. общината по местонахождение на института (чрез "бюджета")
3. други общини в съответния регион ("други мероприятия")
4. частни фирми от най-различен характер и ниво
5. НПОНЦ в обществена полза (по желание и предназначение, и като инструмент)
6. частни физически и юридически лица
Всички изброени финансиращи субекти да са равнопоставени на квотен принцип в управителното тяло на културния институт, в съответствие с процентното им участие в консолидирания бюджет на институцията. (Казаното дотук има претенции за принцип на конституиране, а не за завършен продукт.)
Общините по т. 3 могат да участват в управлението, ако сключват дългосрочни, а не инцидентни договори "за обслужване" от институцията. Но при всеки случай те трябва да бъдат стимулирани да могат да участват на планов, а не на остатъчен принцип, във финансирането. Така съответната институция ще се превърне в регионална, съгласно ЗЗРК.
Към управителното тяло се създава (то, тялото, регламентира правилата и принципите за това си действие) експертна консултативна група от личности, утвърдени на местно, национално и дори международно ниво, с авторитет сред обществото и гилдията.
Основните финансиращи субекти определят (съ)участието си дългосрочно (стратегически, законово и извън сроковете на управленските мандати).
Успоредно с този закон

да се приемат промени в други закони

според които: 
- Финансовото участие на фирмите в тази сфера да се смята за реинвестиция, а не за допустим процент отчисление от печалбата.
- Влаганите от физическите лица суми трябва да се причислят към % присъщи разходи, с което да се намалява данъчната основа при облагането на доходите им.
Със закон Народното събрание трябва да гарантира съществуването и дейността на институтите като елемент на държавната политика в тази сфера.
Народното събрание, формирайки държавната политика, определя чрез този закон функциите на институтите не като основно субективно пазарни, а като:
- естетически, духовни, интелектуални
- образователни
- възпитателни
- представителни
- национално идентични
- в обществена полза
Пазарният принцип може да присъства, но частично!
Така конституираният управителен орган на институцията се споразумява с консенсус за рамките на дейността на институцията, изработва параметри и насоки, изработва критерии за оценка, определя изисквания към изпълнителния административен ръководител на институцията, както и на нейния главен художествен ръководител, определя техните длъжностни и административни отношения; обявява и провежда конкурс. Впоследствие осъществява контрол чрез свой паралелен контролен орган.
С промени в съответни закони и нормативни актове трябва да се регламентира и гарантира, че наименованието на съответния институт е запазена търговска марка, пораждащо сродни права по Закона за авторските права, а също така даваща право на "други дейности" във връзка с основния предмет на дейност.
В тази система ролята на Министерството на културата е да създаде принципно различна от настоящата рамкова методика за конституиране, организация, дистанционен контрол, преценка на резултатите от функциониране на институтите.
Предлаганата различна система на финансиране в този си вид е само схема, която, ако бъде приета като насока, трябва да бъде детайлизирана, синхронизирана, обективирана с помощта на компетентни юристи, икономисти, общественици, проиграна като компютърен модел и облечена като акт на Народното събрание. За това се изисква освен време - най-напред добра воля.
Съзнавам, че предлаганата теза е дискутируема, особено за финансовия министър, дори само поради това, че излиза от общоприетия коловоз. Но без да намерим новия коловоз, ще продължим пътя си към пълната ликвидация. А може би това е целта?
-------
Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ