15 Ноември 2024петък02:24 ч.

Омразата се наежи чак в Япония

/ брой: 24

автор:Иво Атанасов

visibility 2861

Президентът Първанов сигурно може да бъде упрекван за едно или друго. Силните му страни обаче не само преобладават, но и някои от тях, уви, съвсем не са типични за голяма част от нашия елит. Такива са например толерантността, уважението към опонента, стремежът да се спори с аргументи, а не с епитети, умението да се постига компромис, а не победа на всяка цена. Ето защо не бе случайно решението му деветата година, откакто е начело на държавата, да бъде отбелязана с дискусия за политическия език, за публичното говорене на водещите фигури, за посланията, отправяни от политиците.


Георги Първанов посочи времето от 2001 г. до 2006 г., съвпадащо с първия му мандат, като най-успешно за целия преход. Тогава България стана член на НАТО и се подготви за присъединяване към Европейския съюз. Обяснението за това той вижда в добрия тон и конструктивните отношения между властта и опозицията. И тогава е имало спорове, но без личностни обиди и квалификации, а за отстояване на позиции, на политики и идеи. Търсен е и е намиран синхрон за постигане на целите, които страната си е поставила. Успешното управление се осъществява с максимално съгласие, припомни президентът своя стара теза, която винаги е защитавал.


Държавният глава се обяви срещу омразата, която се възражда в последната година и половина. Според него стремежът да се окаля противника не само е непродуктивен при решаването на вътрешните проблеми, но и нанася дългосрочни поражения върху имиджа на България.


На фона на умерения тон, поддържан неизменно от Първанов и като лидер на партия, като водач на опозицията, а после - и като президент, отново направи тягостно впечатление непремерената реакция на Бойко Борисов. "Той не спира да говори всеки ден срещу правителството - каза в далечна Япония министър-председателят. - Това са комунистите! Своите провали те се опитват да ги прехвърлят на другите."


Премиерът с такава лекота и дори лековатост изстрелва думите, сякаш никога не е бил комунист. И сякаш сме забравили, че тъкмо той беше сред малцината служители на МВР, които след промените отказаха да се деполитизират и запазиха членството си в БКП. И като че ли не сме запомнили, че точно той държи авторските права върху вечните оправдания от типа на: "Аз ги хващам, те ги пускат!"


"Защо да го слушам сега, когато си отива? - попита министър-председателят от Япония." Трудно е да си представим, че Първанов би коментирал по този начин Борисов, пък и когото и да било. А и очевидно за премиера всеки, който не се е изразявал по просташки начин, си е мълчал. Тези думи издават не само лошо възпитание, но и нездрава амбиция да се запазва властта чрез разпалване на най-низките човешки страсти. "Аз искам подчинените ми не да се обичат, а да се мразят - призна преди месец премиерът. - Така те ще работят по-добре." А вчера добави: "Всеки се радва, когато началникът му е зле!"


Да оставим настрана факта, че не сме го упълномощили да говори от наше име. Нормалните хора не се радваме, когато някой е зле, пък дори това да е шефът. Далеч по-лошото е, че от такъв манталитет може да се очаква всичко. Неслучайно от него дойде обвинението, че уж Първанов дирижирал действията на Алексей Петров срещу правителството. То е не просто невярно, не само зловещо, но и подсича логиката в самите й основи, както каратистът Борисов отнесе в Япония краката на земеделския министър. Ние трябва да забравим, че Алексей е дългогодишен приятел и доскорошен съдружник тъкмо с Бойко, и да приемем, че цял живот е бил в комбина с Първанов. Това е, което омразата иска от нас, разчитайки на късата ни памет.


Тя сигурно щеше да успее, ако живеехме в ерата на Флинтстоун. Съвременните медии обаче ни позволяват да сме наясно не само с казаното днес, но и с говореното вчера. Тези дни във фейсбук се върти изказване на Волен Сидеров за сегашния премиер, направено на митинг на 16 май 2007 г.: "Той беше главен секретар на правителството, което ограби България, както и кърджалиите не я бяха крали. Той беше човекът, който си затваряше очите пред всичките тези сделки. Той не може да бъде алтернатива на грабежа. Как може да си алтернатива на грабежа, когато участваш в него?"


Днес Бойко Борисов и Волен Сидеров са възможно най-близки политически партньори. "Омразата обединява посредствеността и я насочва срещу превъзходството" - подчерта професор Пантев на дискусията по повод деветте президентски години на Георги Първанов. Към тези думи едва ли може да се добави нещо - те обясняват всичко.



Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ