Непознатите Родопи

Ако още не сте решили къде да почивате това лято, или имате няколко свободни дни, посетете Източните Родопи. Този прелестен кът е последната територия, присъединена към съвременна България едва преди 100 години. Граничният район дълги години беше почти забранен за неорганизиран туризъм. Днес времената са различни, а величествената природа си остава неизменна, но и непозната. И все пак Източните Родопи не са толкова високи, като Западните и Централните, но чарът на Родопа планина успешно си съперничи с Рила и Пирин. Дори си мисля, че патриархът Иван Вазов не е написал "Великата Родопска пустиня" само защото не е посетил тази приказна планина.
Затова пък един друг български вече класик - Николай Хайтов, е написал:
"Ако ме попитат коя планина най-много харесвам, за себе си аз ще кажа: Родопа! Разбира се, Рила е красива, ала това е дива и мъжествена красота. Рила е планина за катерачи-завоеватели, Родопа - за поети и съзерцатели. Рила е частица от света, а Родопа - свят! Рила е величествен остров, Родопа - велико море!"
Моля читателите за извинение за лирическото отклонение, при това взето назаем, но го правя само за да разберат, че просто природните красоти тук са неописуеми.
Бедата на тази прекрасна планина е само в недостатъчно развитата инфраструктура и за посещението на тези чудни места и природни забележителности са необходими автомобилен превоз или организирана група с автобус. Вече все повече туристически фирми се ориентират към предлагане на пакети за представяне прелестите на този дивен край с най-много слънчеви дни в родината ни. В него липсата на море е напълно компенсирана от трите големи язовира по река Арда, съчетани с планинските ридове.

Туристите неспирно посещават каменната гробница в Татул, в която се смята, че може да е погребан митичният Орфей

От няколко години със съдействието на Европейския съюз се разработват проекти за трансграничен туризъм, но засега сериозна пречка в реализирането им е липсата на граничен пункт в района. В близко време предстои най-сетне да се открие такъв на Маказа и тогава местните се надяват туристическият поток от Гърция, а и от Турция да се засили.
Безспорно

перлата на Източните Родопи е Перперикон

В годините на соца това място е смятано за средновековна крепост, разрушена през годините на турското робство. Разкопките, подхванати от "българския Индиана Джоунс" - професор Николай Овчаров, обаче доказват, че това е култово място за траките, изсечено в планината, което по-късно е служило и за крепост, отбраняваща и контролираща важни пътища към Константинопол, Беломорието и Централна Европа.

Със съдействието на първия българин, извършил самотно околосветско плаване - капитан Георги Георгиев, корабът "Емона" пък е преместен по суша от Черно море в язовир "Студен кладенец" и вече повече от 300 години е една от атракциите на Кърджали

Перперикон се намира на 20 км североизточно от днешния град Кърджали, в долина дълга 10 км и широка 3-4 км и само на около 300-370 м надморска височина. Светилището е разположено на десния бряг на река Перперишка, над селото Горна крепост. Площта му е около 12 кв. км, а мегалитният комплекс е най-големият на Балканския полуостров. Светилището на траките е разположено на 470 м над морското равнище, на върха на хълм. Перперикон е един от 100-те национални туристически обекта в България.

Джамията на седемте девойки в село Подкова е единствената в България, изградена изцяло от дърво

Най-добре е при посещението му да ползвате услугите на професионалните екскурзоводи, за да разберете цялата прелест на тракийското светилище. Разкопките и изследванията доказват, че на Перперикон е било едно от светилищата на бог Дионис, но преди това обитаващото региона тракийско племе беси го е използвало за светилище на бог Загрей. Това е тракийското име на бога на веселието, за който учените смятат, че той именно е праобраз на гръцкия бог Дионис. Професор Овчаров пък нарича хората, които са живели преди траките, "цивилизацията на скалните хора". Разкопките, които се провеждат от началото на този век и които по думите на професор Овчаров ще бъдат благодатни още поне 300 години, дават доказателства, че на Перперикон се е помещавал и епископски град, където в ранните години на V век Никита Ремесиански е покръстил иначе войнственото племе беси и им е предоставил създадената от него "тракийска азбука", за да провеждат богослужения на родния си език. Свещеният хилядолетен град е унищожен от турците през 1362 г., десетилетия преди падането на двете български царства. Само след няколко десетилетия мястото напълно запустява. Едва в края на XIX в. историкът Константин Иречек пише в изследванията си на тази част от Балканите за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. 
Изкачването по прохода към двореца обаче изисква удобни туристически обувки, а заради големите летни горещини местните препоръчват посещенията на Перперикон да се извършват по-рано сутрин или по-късно следобед, както и през пролетта, та чак до късна есен. Панорамите от Свещения град също са внушителни.
На връщане към Кърджали човек

може да отдъхне в резиденцията на бившия Първи

Тодор Живков. Макар и да няма сведения колко пъти и дали въобще я е посещавал той, обстановката с носталгия припомня за последните години на социализма. В резиденцията предлагат изключително вкусни местни специалитети, при това на достатъчно поносими цени, а и може спокойно да отморите в пристроения този век плувен басейн в комплекса, от който се открива чудесна панорама към Кърджали и язовир "Студен кладенец".
Ако посещението на Перперикон ви връща във вековете преди новата ера, естествено продължение е посещението на прочутото

тракийско светилище в село Татул

То пък се намира само на 15 км от Момчилград и на 28 км от Кърджали. Асфалтовият път ще ви изведе на 500 м от един от най-впечатляващите мегалитни паметници по нашите земи. Според някои учени той е от почти 6000 години преди новата ера, от края на каменно-медната епоха и по възраст е по-старо от египетските пирамиди. Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното място на малък връх заема гроб, изсечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната й стена има още един гроб, също изкопан в скалата в полусферична ниша, покрита с изсечен в скалата свод. Към двата гроба води изсечено в скалата стълбище с 8 стъпала, които доказват дейността на предците ни. По съседните канари са разположени култови площадки, със стъпала и ниши, както и системи и басейни за събиране на вода или вино. Археолозите приемат, че съоръженията са изградени през ранно желязната епоха (ХII в. преди новата ера). Комплексът в Татул, освен светилище на древните траки е бил и средище за наблюдение на слънцето, защото в деня на зимното слънцестоене при изгрева си Слънцето попада в специален процеп в скалата. Учените предполагат, че Татул е светилище на Орфей, а някои дори допускат, че там е и гробницата на митичния тракийски певец. В района е намерена статуетка на гол мъж, подпрял се на лира с едната си ръка, а с другата държи плектрон (лък), с който свири.
Подобно на Перперикон и тракийското светилище е преустроено в крепост по време на ранновизантийската епоха. Запазени са останките от четириъгълна кула, чийто приземен етаж е използван като водохранилище с кладенец в скалата.
Сериозен интерес сред природните забележителности

в района е и Харман кая

- може би най-импозантното скално изсечено светилище в Родопите, което все още е непознато за широката общественост, но е посещавано и изследавно от специализирани групи дори от Западна Европа. Там е открит скален мегакомплекс, предназначен за наблюдение на слънцето и създаден около ХХ век преди новата ера. Светилището е разположено само на 12 км от Татул, като след отклонението от шосето пътеката преминава през прекрасна гориста местност. Подобна панорама се разкрива и от самото светилище.
Пак в този район, в землището на махала Долна Чобанка на село Равен, е и прочутата вкаменена гора, на възраст около 30 милиона години. Тя е образувана вследствие на вулканична дейност в района и е уникална с това, че само тук дърветата са прави, докато в световен мащаб подобни образувания са с повалени дънери.
В относителна близост, само на 7-8 км североизточно от Момчилград е и скалният масив "Дамбалъ". Дотам се стига по обозначен черен път през селата Груево и Летовник. В живописна местност сред широколистна гора по висок скален венец се стича изобилно вода. В подножието му е изградена чешма с няколко чучура. Съществува поверие, че в полунощ срещу Гергьовден (на 5 срещу 6 май) водата придобива чудодейна сила и лекува различни заболявания.
Разбира се, в района си заслужава да посетите и Джамията на седемте девойки (Еди Къзлар джамиси), паметник от национално значение и

единствената, изградена изцяло от дърво

по древна строителна технология през 1438 г. Тя е реставрирана през 2009 г. При градежа й не е използван нито един гвоздей. Дървената джамия е лесно достъпна с автобус и лека кола. Намира се в село Подкова, на 34 км от Кърджали и на 11 от общинския център Кирково. Джамията е действаща и в момента, а местното население е изключително гостоприемно.
И все пак при разглеждането на тези природни и архитектурни забележителности не бива да пропуснете Историческия музей в Кърджали, разположен в построена преди повече от 80 години за религиозно училище медрасе. В центъра на града е и средновековният манастир "Йоан Продром". Заслужава си да посетите и пещерата "Утробата", Дяволския мост на река Арда, средновековните крепости Моняк, Вишеград и редица други, за които любезните кърджалийци са готови да ви разказват и да ви упътят с часове и дни. И ако не съм бил достатъчно убедителен с разказа си, моят съвет е, да се убедите сами. Защото, както казват кърджалийци, най-добре е око да види и ръка да пипне.