Младите и телевизионните послания

Доц. д-р Лиляна Андреева

В битността си на преподавател по телевизионна журналистика имам възможността да си "сверявам часовника" с възгледите на бъдещи телевизионни дейци за състоянието на образните медии в България. Беше време в началото на обществения преход, когато младите хора, а и не само те, бяха обзети от еуфория: започва времето на свободата на словото, край на суховатите, догматични медийни стилистики, животът ни ще се озонира чрез широк отвор към световни културни и нравствени ценности.

И избухна очакваната промяна: разноречие в множество частни вестници, радиа, телевизии. На хоризонта се зададе интернет. Оправдаха ли се очакванията? И да, и не. Това днес е мнението на новите млади. Впечатляваща е тяхната оценка. На изпит им зададох свободен въпрос, вън от конспекта: "Какви нови явления наблюдавате в телевизиите, каква е вашата оценка за тях?" Отговорът, даден от около 60 млади хора, е богат на позиции и нюанси - от поощрения на положителни явления до тревожни, дори категорични отрицания.

* * *

Млади хора отчитат на първо място като положително явление

технологическото развитие

в съвременните телевизии - процесите на дигитализация и предстоящата цифровизация, обвързаността на образите с интернет пространството. Приветстват се усилията, особено в утринните програми и в някои популярни публицистични предавания, благодарение на които зрителят е в течение с най-важните обществени процеси. Приветстват се новата стилистика в разследващата журналистика в "Господари на ефира", хуморът и сатирата, чрез които напр. в Шоуто на Слави на прицел са личности и властови структури. Одобрение срещат подходи, чрез които обществени проблеми се разглеждат чрез човешки истории. С удоволствие се отбелязва, че "млади хора с хъс" творят в телевизиите и съдействат за нестандартни решения. Положително се оценява включването на зрителите в програмите, ползването на непрофесионални репортери, цитирането на мнения в блоговете. Приветства се експериментирането с нови жанрове и динамичната дифузия между тях. Така се "разчупват стари практики и теории". Бъдещи телевизионни журналисти смятат за успех съобразяването на български телевизии със световни тенденции, ползването на чужди формати. Забелязват се нестандартни решения в архитектурата на студии, декори, осветление, цветови акценти. А все по-активното информиране "на живо" от страната и чужбина се оценява като изява на същностна черта на телевизията.
Защитници на риалити програмите развиват тезата, че с този тип образования се откликва на потребността на зрителите да се забавляват и заедно с това да научават по документален път, чрез "ефекта на присъствието", истини за социални и духовни процеси в обществото. Тази неподправеност на реалния живот, с добрите страни и недостатъците, е повод за размисъл. А конкуренцията между телевизиите в риалити предпочитанията се оценява като възможност за експериментиране, скъсяване на дистанцията със зрителите, създаване на усещане за достоверност.

* * *

По-голяма част от участниците в тази своеобразна анкета изразява тревога от процеси, които протичат в телевизионната среда. Едни съзират

"властови натиск" върху журналисти

и собственици на медии. В резултат - наличие на автоцензура. Собственият персонифициран коментар се замества с интервюта, за да се "скрие" журналистът зад мнението на другите. Малко са авторите, които според анкетираните правят собствени анализи, а когато има такива, нивото им не задоволява като компетентност. "Улавят" се усилия на някои телевизионни творци да обграждат с ореол политически личности чрез преекспонирането им на екрана. Имало неравнопоставеност на ефирно време между властта и опозицията. Прокрадва се разочарование от избора на журналистическа професия. "Оказа се, че журналистиката е по-мръсна работа и от политиката."
Обект на анализи са новинарските емисии, които при всички телевизии много си приличали. Отбелязва се, че на моменти има предпочитания към пикантни факти. Тъй като и новините се ръководят от пазарни принципи, "хаотичното представяне на събитията", "липсата на контекст" обърквало зрителя.
Младите хора смятат, че повечето от частните телевизии променят функциите си. Главната им характеристика днес е "ориентацията към забавлението, просташкият манталитет, жълтият привкус". Смята се, че публичното пространство е преситено от различни вариации на риалити, ток шоу, сериали. На фона на този "потоп" от формати потъват културата, образованието, стойностните български детски и младежки предавания. Заключението е, че протичат процеси на изкривяване на ценностни ориентации. Залага се на пошлостта, ниските страсти, в които "затъва човечността". Към това се прибавят говорни дефекти на някои журналисти, прекалено силно присъствие на водещи от средите на шоу бизнеса. Задава се въпросът: "Дали новата тв журналистика е в унисон с етични норми или кове нови правила?" Студент образно пише: "От "прозорец към света" телевизията се превърна в "прозорец към кухните и спалните". Воайорството се определя като "новата изумителна характеристика на телевизионната комуникация". Анкетираните студенти пишат за "оттегляне на аудиторията от телевизиите". Зрителят "или трябва да се нагоди към новия вкус, който му предлагат, или да се откаже да гледа".

Защо се случва всичко това?

Млади хора подозират съзнателно изместване на фокуса от общественозначимото към интимното. Най-тъжно било, че част от публиката радушно приемала риалити програмите не като социален експеримент, а като "форма на забавление". "Би било много тъжно, заключава бъдещ тв журналист, ако телевизията изостави останалите си функции и се съсредоточи основно върху това - да храни масите със зрелища." "Защо човек да гледа, като не вижда нищо?" "Пошлост с цел печалба. Преекспониране на личностни скандали. Семейства - злобни, комплексирани, глупави хора, сплотени единствено от перспективата за апартамент и кола. Прекалено е!" Ироничното заключение е: "Добре че започва Световното по футбол..."
Любопитно е, че младите хора не разграничават отделни телевизии. Не правят разлика между обществената и частните телевизии. Обяснението може да бъде, че не следят внимателно обществената телевизия, или  намират, че тя ярко не се откроява със своя специфика.

* * *

Струва си по-често да чуваме какво мислят младите образовани хора. Който си въобразява, че отговаря на техните интереси и вкусове, е далеч от истината. Те са обективни, готови да откроят доброто и гневни, когато усещат опасности за нравственото здраве на нацията. Оптимистка съм, щом като имаме такива умни, откровени млади хора. Дано в бъдеще не ги "смели" телевизионната машина, когато попаднат в нея.