15 Ноември 2024петък02:01 ч.

Кланът на недосегаемите от Вазиристан

Терористичната мрежа "Хакани" и двойната игра на Исламабад

/ брой: 230

автор:Петър Бочуков

visibility 3649

Пакистан e на ръба на разрив със САЩ. Провокираха го дебати в Сената на американския конгрес. Военният министър Леон Панета и досегашния шеф на обединеното командване на началник-щабовете генерал Майк Мълън апелираха за нови военни операции на територията на Пакистан. Причината - засечени телефонни разговори между агенти на междуведомственото разузнаване в Исламабад и водачи на терористичната мрежа "Хакани". От тези разговори се разбрало, че се готви нападение срещу американското посолство в Кабул. Майк Мълън подчерта още, че Вашингтон разполага с неопровержими доказателства за сътрудничеството на пакистанските власти с терористите, чиято основна база е на територията на страната.
Непосредствено след дебатите в Сената, сякаш за да потвърдят истиността на казаното от Панета и Мълън, терористите организираха нападение срещу представителството на ЦРУ в най-добре охраняемия район на Кабул. В Исламабад обаче категорично отхвърлят обвиненията като лишени от основания и несправедливи. Министърът на външните работи Хина Рабани Хар предупреди, че ако американците се опитат да унизят Пакистан, ще им се наложи "да си  платят".

Ограничени възможности за избор

Мрежата "Хакани" - афганистанска терористична организация, бе  създадена през 80-те години, когато страната бе окупирана от съветските войски. Лидерът на тази организация Джелалудин Хакани водеше своя джихад паралелно с муджахидините, подпомаган от ЦРУ. Когато през 1996 г. талибаните дойдоха на власт в Кабул, той се обърна срещу своите покровители - американците. За разлика от Ал Кайда, мрежата "Хакани" не тръгна на широк фронт срещу Запада, а си постави като главна задача битката с американците на територията на Афганистан и Пакистан. Всичките големи терористични акции през последните години - от атентата срещу Хамид Карзай на военния парад в Кабул през април 2008 г., когато той по чудо оцеля, до щурма на Хост и нападенията над зорко охранявани обекти в столицата и в Кандахар - са дело на бойците на "Хакани". Убийството неотдавна на бившия афганистански президент Рабани също се приписва на тях.
Експерти във Вашингтон признават, че днес най-голямата опасност за САЩ в Афганистан и в Пакистан е мрежата "Хакани". Тя се е вплела в официалните структури на Пакистан и всички опити на американците да прекъснат тези опасни връзки са безрезултатни. По неведоми пътища "Хакани" се снабдява с най-детайлна разузнавателна информация за системите за охрана на афганистанските обекти, получава сведения и от източници в правителството. Странно е хрумването на нейните непримирими водачи, да снимат терористичните акции на клана и след това да продават видеофилмите на пазарищата в пакистанските градове Пешавар и Квета. За американците ще бъде особено трудно в периода на изтеглянето си от Афганистан да постигнат примирие между клановете на Хакани и Карзай. Бивш офицер от ЦРУ, който е работил с Хакани през 80-те години, казва, че не би се изненадал, ако сътрудничеството бъде възобновено. САЩ нямат големи възможности за избор. Те трябва или да организират мощна атака срещу базата ни "Хакани" в Пакистан, което може да има непридвидими последици, или трябва да се договорят с терористите за бъдещето на Афганистан, игнорирайки факта, че войната там бе за изкореняване на тероризма.

Непристъпното убежище
 
"Хакани" е близка до талибаните, но е абсолютно независима организация. Най-активна е в южните провинции, където е иззела напълно административния контрол. Така например в провинциите Хост и Пактия афганистански чиновници не могат да се придвижат от едно населено място до друго без писмено разрешение на самия лидер на "Хакани". Неговата щаб-квартира е разположена в Северен Вазиристан - пакистанска провинция, намираща се изцяло под контрола на племената. Пакистанските власти отричат, че терористите са дислоцирани там. Но за американското разузнаване истината е друга - базата наистина е в Северен Вазиристан. А нейното унищожаване е възможно само с участието на пакистанската армия. Това обаче се оказва невъзможно. Въпреки настоятелните искания от страна на САЩ и щедрата военна помощ от средно 2 милиарда долара годишно, която те дават на Исламабад, непристъпното убежище на "Хакани" остава непокътнато. Гневът на Мълън и Панета дори не впечатлява пакистанските военни. Изглежда във Вашингтон чак сега започват да разбират какво са причинили на своя верен съюзник Пакистан с операцията си за ликвидирането на бен Ладен, без да поискат разрешение от властите в Исламабад. Действията им, казват анализатори в Исламабад, са нанесли дълбоки щети на авторитета на пакистанските ръководители пред гражданите на страната. "Пакистан поддържа връзки с групировката "Хакани" и гледа на нея като на основен стратегически поддръжник във всяко бъдещо правителство в Кабул след изтеглянето на американците", казва Талат Масуд, пенсиониран генерал от пакистанската армия.
Мрежата "Хакани" наброява около 15 хиляди бойци и държи под свой контрол освен южните провинции, Кабул и районите около столицата. Войните на "Хакани", които са поели отговорността за избиването на стотици американски войниици, овладяват местната власт веднага щом престрелките бъдат преустановени. "Който и да дойде на власт в Кабул, той няма да може да игнорира присъствието на "Хакани" - казва бившият сътрудник на ЦРУ в Пакистан Марк Сагеман. - Ние ще си тръгнем от Кабул, но афганистанците остават. И терористите не само добре знаят това, но и ще го използват".


Необходимият враг

Според наблюдатели, властите в Исламабад не само си сътрудничат с тази организация, но и залагат на нея. Те имат основателни страхове, че след окончателното изтегляне на американците от Афганистан, макар и разорена, страната отново ще предизвика сблъсък на интереси, и вечният враг Индия може да се окаже в по-изгодни позиции в Кабул. Настанявайки се в Афганистан, Индия ще притисне Пакистан от две страни - от Изток - Кашмир и от Запад - Афганистан. Делхи отдавна търси възможности за възстановяването на транспортния коридор през Афганистан за Централна и Югоизточна Азия. Освен това Индия ще разчита и на възможността да получи контрол над големите богатства от скъпоценни и полускъпоценни камъни в Афганистан. Сега този бизнес се контролира от "Хакани". Така че Пакистан трябва много ловко и дипломатично да урежда отношенията си с терористите от Северен Вазиристан.
САЩ също изпадат в деликатно положение. От една страна, те не могат да си позволят да оставят Афганистан в ръцете на мрежата "Хакани" и воюват с нея. Но от друга - прави впечатление фактът, че тя липсва в списъка на Държавния департамент на терористичните организации. За терористи са обявени само някои от лидерите на организацията. Обяснението е просто - "Хакани" се превръща в политическа сила, която не може да бъде игнорирана при следвоенното урегулиране в Афганистан в следващите три-четири години.  


Основателят

Създателят на терористичната мрежа "Хакани" Джалалудин Хакани, афганистанец по националност, е на почти 80 години. Бил е муджахидински лидер и като такъв е приеман в Белия дом от тогавашния американски президент Роналд Рейгън. През 1992 г. Хакани е министър на правосъдието в първото муджахидинско правителство, след като пада режима на Наджибула. През 1995 г. минава на страната на талибаните. Предлаган му е постът премиер на страната, но той отказва. Кланът "Хакани" е една от трите основни бунтовнически групи в Афганистан. Другите две са талибаните "Кета Шура" и "Хизб-и-Ислами", командвана от Гулбудин Хекматияр - ветеран на афганистанската политическа сцена. Днес оперативен лидер на "мрежата" е синът на Джелалудин - Сираджудин, който носи титлата халиф. Наскоро той заяви по сателитен телефон от неизвестно място пред "Ройтерс", че очаква американска атака. "Съединените щати ще понесат повече загуби, отколкото в Афганистан, ако ни нападнат" - подчерта Сираджудин .


Земя на вазирите


Вазиристан е планински район в северозападната част на Пакистан, граничещ с Афганистан. Територията му - около 11 хиляди квадратни километра, е част от федерално администрираните племенни зони. Вазиристан е неазвисима племенна територия до 1893 г., оставайки извън Британска Индия и Афганистан. Постоянните племенни нападения върху британските територии предизвикват чести наказателни интервенции от страна на английската армия през 19 век. Районът става част от Пакистан през 1947 г. Населението е около 800 хиляди. Административно районът е разделен на две части - Северен и Южен Вазиристан. Те са много различни една от друга, макар че населяващите ги племена говорят общ вазирски език. Вазирските племена са разделени на племенни подгрупи, управлявани от най-възрастните мъже, които формират племенно събрание, т.нар. джирга. В социален и религиозен аспект Вазиристан е изключително консервативна зона. Религиозните партии и организации, в това число и радикалните ислямисти, имат силни позиции сред пущунските племена.
 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ