15 Ноември 2024петък02:01 ч.

Измеренията на сагата "Генджев"

Докога ще продължава асиметрията в българо-турските отношения

/ брой: 183

автор:Дума

visibility 2851

Симеон ПЕТРОВ

Вътрешнополитическите събития у нас предизвикват интерес не само сред българската общественост, но и в чужбина. Едно от тях е статусът на главния мюфтия в България. Във връзка с него през последния месец се състояха двадесет и една протестни демонстрации на мюсюлмани в различни селища и в София. Последната от тях беше пред българския парламент. Общото искане на демонстрантите, а по-точно на организаторите, беше отмяна на решението на Върховния касационен съд, с което бившият главен мюфтия и председател на Висшия мюсюлмански съвет Недим Генджев се възстановява на тези постове, които беше заемал преди. Той беше лишен от тях с решение на нерегистрирана мюсюлманска конференция, която избра преди години друг на негово място.
Така се стигна до голямата и упорита акция с 21 досега прояви на несъгласие, на неприемане решението на висшия съд на България от страна на български граждани. Какво означава тя, как може да се тълкува, особено като се има предвид и заплахата, че решението на Върховния административен съд ще бъде обжалвано, отнесено в Европейския парламент и Европейската комисия и то не от кой да е, а от евродепутата от ДПС Метин Казак. По неговите думи въпросното съдебно решение било намеса на държавните институции в религиозните изповедания. А как трябва да бъде характеризирано участието в тази акция срещу висша българска държавна институция на този български депутат? Акцията най-вероятно ще продължи, за да покаже на какво е способна една политическа сила у нас - сега и в бъдеще.
С всичко, посочено дотук, не приключва сагата около главния мюфтия. Тя има и други измерения. Журналистът от Анадолската агенция Еркан Тунджа, който писа за посещението на турския държавен министър Фарук Челик в София в края на юли, отбеляза, че гостенинът е разговарял в продължение на час и половина с премиера Бойко Борисов по различни въпроси, в това число и за главния мюфтия на България. Според информацията на Тунджа нашият премиер е заявил, че този въпрос ще има демократично разрешение и никой не бива да се тревожи. В тази връзка министър Челик заявил, че Турция непрекъснато следи дали сънародниците му в България живеят като "граждани първа класа" и дали се радват на своите права във всяка област. По-специално той предложил 10-минутната програма на БНТ на турски да се увеличи на 200 минути, като сънародниците му по този начин ще развиват своя език.
В тази връзка е уместно да отбележим, че Българското национално радио от много години излъчва всекидневно програми на турски език в продължение на 150 минути, а в неделя - 180 минути. Освен това българските граждани, знаещи и говорещи турски език, могат да следят неограничено предаванията на турските радиостанции, програмите на многобройните турски телевизии, които се слушат и гледат у нас.
Пак във връзка с усвояването и развитието на турски език министър Челик е заявил, че на българското образователно министерство ще бъде предложена подмяна на турските учебници в българските училища именно с тази цел. По негово мнение по този въпрос трябва да бъде създадена обща българо-турска комисия. По време на официалните си срещи в София турският министър е разговарял и за мерките по преодоляването на преливанията на реките Арда, Марица и Тунджа в Тракия и проектите за тяхното предотвратяване.
Казано накратко, ако съдим по написаното от журналиста на Анадолската агенция Тунджа, по време на разговорите на министър Челик в София са били разисквани предимно български вътрешни проблеми, интересуващи турската страна. Това обаче говори за асиметрия в българо-турските отношения, но не и за решаването на проблемите, които интересуват България и десетки хиляди нейни граждани, като например потомците на изгонените от Източна Тракия българи, заставени да напуснат своите домове, имоти, стада и да търсят подслон в майка България. С договор от 1925 г., който е още в сила, на тях, както и на прогонените от Западен Анадол българи, са били обещавани обезщетения от страна на турската република, която по онова време е била оглавявана от нейния създател Кемал Ататюрк. Но ето вече 85 години нищо не е сторено в изпълнение на тези и други клаузи от договора, и то не по вина на нашата страна. Има и други проблеми в българо-турските отношения - като българските църковни и други имоти в Истанбул, а също в Одрин и т.н.
Всичко това свидетелства за неприкрита асиметрия, за неравенство в българо-турските отношения. За него, макар и в друга област, говори един голям, неоспорим факт от нашето съвремие. Докато българските телевизионни канали всекидневно са заливани от турски филми, излъчвани в най-гледаното време, някой задал ли е въпроса защо поне едно рисувано аполитично детско българско филмче от многото български творби с международни награди не е показано по турските телевизии? Защо и докога ще продължава асиметрията, неравенството в българо-турските отношения?

 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ