16 Ноември 2024събота22:22 ч.

Християнска вяра

Исус се храни със слънце и пие вода от въздуха

Чудеса и малко известни моменти от живота на Спасителя

/ брой: 295

автор:Йордан Василев

visibility 4523

В четирите евангелия - на Лука, Матей, Марко, Тома - почти нищо не се споменава за живота на Исус през неговите детски и юношески години. Известни са само отделни случки, които се описват в религиозната литература.

На 6,5 години се загубва в Назарет

Когато е на 6,5 г., Исус с баща си Йосиф и майка си Мария отиват в големия тогава град Назарет, където родителите му смятат да пазаруват. Йосиф води с повод магаре, а на него е Исус. Колкото повече се приближават към тържището, тълпата става все по-гъста и Йосиф с мъка си пробива път сред нея. Когато най-после стигат до тържището, Йосиф се обръща и вижда, че Исус го няма. Завързва магарето на един кол и заедно с Мария тръгват да го търсят, но това е все едно да се намери игла в купа сено.
Денят свършва, пада нощта, а от Исус няма никаква следа. Минават още два дни и две нощи в напразно търсене. Йосиф и Мария са на границата на отчаянието, но тогава един гълъб каца на рамото на Мария. Тя го взима в ръцете си, погалва го и го пуска да лети. Гълъбът прави кръг и каца на другото й рамо. Отново го хваща и го подхвърля във въздуха, но гълъбът пада пред краката й и тръгва напред, обаче е обърнал главата си, сякаш приканва Мария да го следва. Така стигат до храма и там намират Исус. Той беседва със свещениците и им обяснява, че те не познават истинския Бог.
Заинтересуван от това, идва и главният равин, който го пита кой е този Бог, а Исус отговаря, че още не е дошло времето да се узнае за него. Разтревожени, Йосиф и Мария го питат къде се е губил три дни и три нощи, какво е ял и пил през това време. Исус отговаря, че не той, а те са се загубили, че той през цялото време е бил в храма, хранел се е със слънчева светлина, проникваща през прозорците, и е пил вода от въздуха!
Йосиф мисли, че синът му е превъртял от глад и жажда и го пита как може да се пие вода от въздуха. Исус най-спокойно му обяснява, че водата се състои от водород и кислород, а и двата елемента се намират във въздуха. За Йосиф това е непонятно, но той и Мария са щастливи, че са намерили сина си.

Дървени кучета пазят стадото

Йосиф е дърводелец. Той смята, че синът му трябва да наследи неговия занаят и го учи да дялка дървото, да кове и да прави различни изделия. Исус бързо усвоява тези дейности, но за него те са скучни. В околността са се навъдили вълци, чакали и рисове, те нападат овцете и козите, нанасят големи загуби на селяните. Местната порода кучета не може да се справи с дивите хищници, даже много от кучетата стават тяхна жертва.
Исус се затваря в работилницата на баща си и седмици наред не излиза от нея, дялка, кове, пили, не пуска никой да влезе. След един месец показва на Йосиф дървено куче, голямо колкото едногодишно теле. Има огромна паст с железни зъби:
- Ето, това ще опази стадата от дивите зверове - казва Исус на Йосиф, а той не вярва. 
Дървеното куче наистина има страховит вид, но вълците, чакалите и рисовете едва ли ще се уплашат от него само като го гледат. Тогава Исус казва:
- Куче, тръгни!
За голяма изненада на Йосиф то се раздвижва.
Христос е направил и дървен вълк.
Заповядва:
- Куче, дръж!
То се спуска и за броени минути прави дървения вълк на талаш!
Христос казва, че ще изработи още пет такива кучета и те ще унищожават дивите зверове. Тогава за първи път хората наричат Исус Спасителя, защото ги е избавил от хищниците, а той им казва, че заслугата не е негова, а светият му Отец го е вдъхновил за това дело. По същия начин трябва да се пази и човешкото стадо от лъжливи богове и пророци - с желязна вяра в единствения и истинския Бог.

Прекосява морето, носен от делфини

Само тези две случки не са достатъчни да осветлят живота на Исус до навършването на 30 години, неописан в евангелията. Още през ХV в. историци като Карл Щрьоберг и Франсоа Риген се стремят да запълнят тази празнина. Според тях Исус, след като навършва 18 или 19 години, отива в Египет. Усамотява се в Синайската планина и търси скрижалите на бог Саваот. Намира ги и от тях научава за преселението на евреите в Палестина, защото в Египет те са били роби и са подложени на гонения.
В един от скрижалите пише, че когато при бягството си са преследвани от египетската войска, са се озовали до бреговете на Червено море. Мойсей е свалил плащаницата си, разстлал я е над вълните и водата се е отдръпнала. Евреите минават на другия бряг, а след тях морето отново се връща и препречва пътя на египетските войници.
Исус не вярва и пита своя божествен Отец възможно ли е това. Чува глас, който му казва да слезе от планината и да се опита да прекоси морето. Исус се подчинява, нагазва до глезените, но колкото и навътре да навлиза в морето, има чувството, че се движи по твърда почва! Според споменатия Риген това са били стадо делфини, изпратени от неговия божествен Отец да му направят подводен мост.

Следите в Магреб смайват и очароват

По тях се открива къде е бил и какво е правил той между 20-те и 30-те години от своя земен живот. От Талмуда Христос узнава, че евреите дълги години са били в робство в Египет и Мойсей ги е извел оттам през пустинята на свобода. Римляните обаче смятат, че това е измислица, защото никой човек не може да оживее сред безплодните пясъци, а още по-малко да премине морето без плавателен съд. Христос обаче смята, че в преданието се съдържа истина, и тръгва да я провери.
Отправя се към Сирийската пустиня, като се движи само нощем, а през деня се крие от слънцето в сянката на пясъчните хълмове. Сутрин пие росата по камъните и така продължава пътя си. Стига до Червено море при Синайския полуостров. Там то е тясно, отсрещният бряг се вижда, и се замисля как да стигне до него. Тогава чува шепот: "Тръгни и ходи".
Той знае, че това е гласът на божествения му баща, и решително навлиза в морето. Колкото и навътре обаче да върви, водата го залива само до глезените и така стига до отсрещния бряг. Едва тогава стадо делфини изскача на повърхността и Исус разбира, че се е движил по гърбовете им.
В далечината вижда огромни скали и се отправя към тях. Намира пещера, в която тече подземна река и в нея има много риби. Прекарва там дълги месеци в усамотение. През деня слънцето нагрява скалите така, че започват да пукат, на тях Исус пече уловената от него риба, но самият той не усеща жегата. Вперил поглед в небето, той чувства божествената сила, която се вплита в неговия дух.
Една нощ, когато е в пещерата, вижда светъл синкав лъч и разбира, че това е знак да се раздели с усамотението си. Отправя се без посока, но стига до някакво селище, достъпът до него обаче е препречен от стража, защото там много от хората са заразени от проказа. Христос казва на началника на стражата, че болестта вече е и сред войниците му и показва един от тях със струпеи по шията. Началникът на стражата също ги вижда и нарежда веднага да бъде убит, за да не се заразят и останалите. Исус се изправя пред сабите, с които искат да съсекат нещастника, простира над него плащеницата си и когато я отмята, струпеите по шията на войника ги няма. Всички падат на колене и започват да му се кланят като на божество.
Началникът на стражата се оплаква, че от два месеца е престанал да вижда с лявото си око и пита непознатия странник дали може да му помогне. Исус избърсва с палец влагата от очите си и с нея го помазва по клепача. Началникът на стражата проглежда. Кани избавителя си в своята шатра да го гощава, предлага му златни монети, но Христос му казва да даде храната и парите на бедните, а той трябва да продължи пътя си.
Стига до друго селище, вече на Средиземно море. Там вижда, че хората гонят с колове един човек и вече го настигат. Нещастникът се блъска в Исус и пада на земята, а устата му е цялата в пяна. Идват и другите, казват, че този човек е заразен от бяс, затова са решили да го убият. Христос ги спира. Изважда от торбичката си тръстикова флейта, която сам си е направил. Засвирва и намиращите се наблизо 5 прасета като дресирани идват при него. Казва на заразения с бяс да ги целуне по зурлите. След това засвирва друга мелодия и прасетата послушно се отправят в морето, където се издавят, защото Исус е пренесъл болестта на тях и тя вече е погребана под вълните.
На брега вижда траурно шествие - на носилка носят умряла девойка и отвсякъде се чуват ридания. Христос я поглежда и вижда колко е красива дори и в смъртта си. Отправя гореща молитва към божествения си Отец да му помогне за нейното възвръщане към живота. Появява се онзи светлосин лъч, познат му от пещерата в скалите на пустинята, който само той вижда, но за него това е знак, че молбата му е чута и приета. Целува по челото умрялата и тя отваря очи. Хората са потресени от чудото.

Ад, Чистилище и Рай

Според митичното евангелие на Исая (за него само се говори, че е съществувало, но то не е открито) първият кръжец на Исус за проповядване на християнската вяра е бил именно във Византион, когато той е бил на 28 г. В началото на ХІІІ в. кръстоносците превземат Костантинопол, там идва тогавашният дож на Венеция Дандало. В подземията на базиликата "Св. София" той открива трудно разчитащи се надписи и рисунки, почти изличени от времето. Нарежда да се направят преписи и по тях хронистите започват да съчиняват различни тълкувания.
В своята "Божествена комедия" Данте Алигиери почти подсказва, че пътят към Чистилището тръгва от подводна пещера под Босфора, където идват душите на умрелите. Там, в подножието, Архангел Михаил поставя кръстен знак на челата им и те трябва да преминат през деветте кръга на Ада, за да стигнат до Рая. Известният писател Дан Браун (авторът на книгата "Списъкът на Шиндлер") в своя роман "Ад" също развива подобна теза. А каква е точната истина, едва ли някога ще се открие, защото времето все повече ни отдалечава от случилите се преди повече от 20 века събития...



Възкресяване дъщерята на Йаир

Господ Исус Христос бил заобиколен от огромна тълпа. Млади, старци, богати и бедни се блъскали, за да стигнат по-близо до Него и да чуят думите Му, защото славата на чудните Му слова се носела надалеч.
Но мълвата за чудесата, които вършел, още по-силно привличала хората. От уста на уста се носели разказите за излекуване на безнадеждно болни.
Ето че тълпата се разтворила. Всички дали път на един развълнуван човек, облечен в богати дрехи. Той се казвал Йаир и бил началник на синагогата. Така се наричал домът, в който се събирали юдеите, за да се молят на Бога. Паднал човекът в краката на Исус и казал:
- Дъщеря ми е на умиране. Ела и сложи върху нея ръце, за да оздравее и тя ще бъде жива.
Христос веднага тръгнал за дома му. Срещнали ги обаче домашните на Йаир и му казали:
- Дъщеря ти умря! Не прави напразен труд на Учителя.
За миг всички се стъписали пред трагедията. Но Христос казал тогава на бащата:
- Не бой се, само вярвай!
Неочакваните думи на Исус паднали като гръм сред развълнуваното множество. Всички се втурнали, за да видят новото чудо. Исус строго ги спрял. Той не одобрявал празното любопитство. Позволил да дойдат с Него само Петър, Яков и Йоан, брат на Яков.
Влезли в дома на Йаир и заварили близките на семейството да плачат. Христос им казал:
- Стига сте плакали! Детето не е умряло, а спи.
Някои от тях се подразнили от тези думи. Не виждали ли с очите си, че момичето е мъртво?
Но Христос отпратил всички, даже и родителите на детето. Приближил тогава с тримата Си ученици до леглото на 12-годишното девойче. Хванал го за ръката и му наредил:
- Момиче, казвам ти, стани!
Детето веднага скочило. Трудно е да се опише смайването на хората, радостта и сълзите на родителите!
Христос поръчал да донесат ядене на момичето. Така всички видели, че то е съвършено здраво.
Слухът за новото чудо се разнесъл из цялата страна.
     
(По християнски дамаскин от VІІІ век)



Писмо за Христа

Писано от Пилата Лентулос,
римски управител в Юдея,
намерено в ръкописите на Ватикана


 Тука в Юдея се намира един човек,
обкичен с много добродетели,
който нарича себе си Исус Христос.
Чужденците го считат за пророк, а
неговите последователи го почитат
като син на Безсмъртния Бог.
Въздига мъртви, лекува всички
болести само с една дума и чрез
възлагането на ръцете си; по тяло
е строен и благовиден, има лице ясно и
благородно, а косите му слизат до
раменете в закривени плетеници и над
челото разделени; техният цвят е такъв,
който е мъчно да се опише; челото му е
високо и правилно, страните му приятно
устроени, носът и устата съразмерни,
брадата гъста и разделена, с цвят както
косата и дълга колкото един пръст,
очите най-живи. Изобличава с умереност
и подканя с благост. Думите му са пълни
с приятност и делата му най-почтени.
Никога не са го виждали да се смее,
но често пъти - да плаче. Неговата
умереност и неговият ум са превъзходни,
и най-после той чрез голямата си хубост
и чрез божествените си съвършенства
надминава всеки човек.


Влизането в Йерусалим


Приятел на децата и на грешниците

Учителят и проповедникът

Исус Христос

Чудо - даряване зрение на двама слепци

Чудо - Христос ходи по вълните на морето

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1370

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1352

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1396

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1335

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1461

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1265

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1429

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1394

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1387

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1325

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ