Учителите са оставени сами с неволите си

Само с образование и просвета малък народ като нашия може да се равнява с другите европейски народи. Това послание завещава на поколенията възрожденският просветен деец Тодор Минков. Преди век и половина. Когато все още даскалът, попът и докторът са най-почитаните хора сред българите. Днес идолите на чалгизираното ни атомизирано общество са други. Ученето е досаден ангажимент, а усилията за получаване на знания са компрометирани от пърхащи калинки, полазили всички нива на държавната власт. Управляващите се гордеят с бетон и асфалт, измервайки "постиженията" си в тонове, километри и брой прерязани лентички. Магистрали, спортни зали, кръстовища. Близки цели с бърз резултат, обслужващи днешния ден и текущия мандат.

Образованието не е приоритет

но все още се държи къде на инат, къде на ентусиазма на оредялата армия от учители - много от които са истински съвременни донкихотовци, влюбени в професията си и искрени в желанието да показват на децата пътя, водещ към храма на знанието. От 185 000 към 1990 г., през 2011 г. те вече са под 82 000 по данни на националната статистика. От тях едва 3000 (3,7) са под 29 г.
Училището като образователна и социална институция е подложено на силен обществен натиск, провокиран от динамиката на ценностите, увеличаващото се влияние на новите информационни и комуникационни технологии, високите равнища на несигурност и безработица, загубата на престиж и доверие. Всичко това рефлектира върху онези, които осигуряват функционирането на системата - учителите, чиято професия е свързана с натоварваща отговорност, емоционално напрежение и повишени изисквания за качество. Преподавателите работят на крак в по-голяма част от работното време, по правило - в среда с преобладаващ шум, прах, без необходимите условия за почивка, със специфична социална група - подрастващите, които търсят разбиране, свободен избор, себеутвърждаване, личностна ориентация и проявяват естествено противопоставяне на възрастните. Равнището на напрежение е високо, стресът - всекидневие.  
Данни от проведения първи цикъл (2007/2008 г.) на международното изследване за преподаване и учене TALIS на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), фокусирано върху учебната среда и работните условия на учителите в българските училища, констатира тревожна тенденция на феминизиране на учителската професия (82,7%). Същите са илюстрирани и от направения от проф. Пламен Радев профил на кандидатстващите в педагогически специалности в ПУ "Паисий Хилендрски". Кандидат-студентите мъже преобладават в Педагогика на обучението по физическо възпитание и в Педагогика на обучението по бит и технологии. В Социална педагогика и Педагогика на обучението по музика съотношението мъже/жени е почти еднакво, а в специалността Предучилищна педагогика и чужд език решително преобладават кандидат-студентите жени. Така

феминизацията започва още от студентската скамейка

а Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН) няма абсолютно никаква политика за ограничаването й. Другите не по-малко тревожни факти са свързани с нарастващата средна възраст на учителите и регистрираната над 50 часа седмична заетост, водеща до недоволство от работното време, неудовлетвореност от условията на труд и възприемане на работата като рискова за здравето и безопасността. Като цяло работещите учители имат проблеми със здравето си. Около 30% от преподавателите се оплакват от проблеми със зрението, болки в гърба, главоболие и мускулни болки, 40% - от стрес, повече от 60% - от обща умора, между 20% и 26% - от проблеми със съня, тревога и раздразнение. Често се наблюдават и депресивни симптоми. Доказано е, че 43% от общата заболеваемост при учителите е резултат на стреса в работата.
Според проучване на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) в България, в образованието са налице няколко категории фактори, които са

причина за стреса

- шум, недостиг на средства, материали и консумативи, ниско възнаграждение за вложения труд, пренапрегната умствена дейност, поемане на отговорност за други хора, наличие на приятелски кръгове в колектива.
Проучване на безопасността и работоспособността на българските учители от средното образование и детските градини за периода 2009-2011 г., осъществено от синдиката на българските учители-КНСБ, чиито резултати бяха огласени на ХХХII национален синдикален съвет на 21 декември в София, потвърждава констатациите, направени в хода на проекта TALIS на ОИСР. В анкетата, проведена през меесец май 2012 г., на въпроси на Евростат относно субективната оценка на условията на труд отговарят 1030 учители и педагогически кадри. И двете изследвания регистрират ниско ниво на трудови злополуки на работното място. За наличие на проблеми със здравето обаче съобщават 41,4% учители, като 56,1% от тях считат основната си работа за причина за възникването или задълбочаването на здравословния им проблем. Най-многобройни са оплакванията, свързани със силен шум (75%), на второ място са посочени различни химикали, прах или други газове (35%), трудната работна поза (19%). Почти половината от преподавателите (48.8%) се оплакват от натоварване на очите. Едновременно с чисто физическия дискомфорт учителите (47.5%), изпитват и сериозен натиск за спазване на срокове и претоварване с работа. Изброените стресогенни фактори могат да доведат до т.нар. burnout - прегаряне, професионален феномен, рефлектиращ върху всички аспекти на личността - физиологични, емоционални, поведенчески, с различни прояви - суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма и др.
Независимо че учителите оценяват високо източниците на стрес на работното си място и са притиснати от различни фактори - заплащане, степен на подготвеност, липса на сигурност, запитани

дали са удовлетворени от работата си

87,2% от младите български преподаватели и 94,4% от възрастните отговарят положително, според проучване, правено от европейския синдикален комитет по образование ETUCE. Неговият директор Мартин Ромнер, обяви пред ХХХII синдикален съвет, че в близките години Европа ще има нужда от 1,5 млн. нови учители, ето защо привличането на младите към професията и задържането им в училище е от първостепенна важност. Особено през първите години. Установено е, че ако един млад учител попадне в училище и издържи 5 години, той остава и продължава. В този контекст буди недоумение фактът на изключително ниския процент (12.7%) постоянни договори, сключени от директорите с млади колеги (за сравнение в Дания този процент е 82.4%, в Естония 60%, в Турция 70%). Масовата практика за оформяне на трудовите отношения чрез срочни контракти провокира допълнителен стрес и несигурност и допринася за решения в полза на отказа от упражняване на професията.
Българските учители имат изключително предимство пред европейските си колеги -  високото образование на учителския състав (64,0% от учителите са завършили магистърски програми, според проучването TALIS) и то трябва да се запази. От тази кота следва да се разглежда и подготовката, която получават студентите, избрали педагогическите специалности на ВУЗ. Според Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители (СБУ), младите преподаватели

попадат в училище с ред дефицити в подготовката си

Те нямат достатъчно умения за работа в мултикултурна среда, за справяне с агресивната среда в класната стая, за общуване с деца със специални образователни потребности, с хиперактивни деца, чийто брой се увеличава, с децата от непълни семейства. Липсват им умения за работа в екип и за работа с родителите. Попаднали в училище без необходимите умения, ако не получат подкрепа от колегите, директора и наставника си, младите учители напускат, шокирани от разликата между онова, на което са ги учили в университета, и реалностите на класната стая.
За да се преодолеят тези недостатъци, СБУ настоява пред ректорите на педагогическите ВУЗ и пред МОМН за:
- висококачествена подготовка на кадри, основана на адекватна съвременна методика, гарантираща привличането и задържането на младите учители в системата и утвърждаваща учителската професия като привлекателна, авторитетна и обществено значима;
- отделяне на повече финансови средства за обучението на учителите, за подпомагане въвеждането в работата на младите учители, за продължаващо и последователно развитие на професионална им кариера;
- създаване на ефикасна съвременна методика за подготовка на учители, в разработването на която да се включат изявени действащи преподаватели с богат опит и квалификация;
- възможност за придобиване на учителска правоспособност по две и повече специалности в рамките на една бакалавърска програма във висшите училища;
- залагане на повече часове за учебна практика в училище на студентите, подготвящи се за професията;
- отделяне на специално внимание в програмите за обучение на учители при  подготовката по чужд език, информационни и комуникационни технологии, гражданско обучение, разрешаване на конфликти и др.
България, също като европейските си партньори, няма да бъде подмината от задаващия се дефицит на учители. Напротив, ще е сред най-засегнатите. При 35% от педагозите на възраст над 55 г. е очевидно, че са наложителни спешни мерки и политики както за привличане на млади преподаватели в училищата, така и за адекватната им подготовка в педагогическите ВУЗ-ове. И това съвсем не са цели, подвластни на нещо толкова преходно като управленските мандати поради факта, че образованието оперира с перспективата. Искаме ли България да я бъде, но не в задния двор на Европа, където в момента се намира, а като равна на другите европейци - трябва да се обърнем с лице към проблемите на учителите. И най-после да се опитаме да ги решим.