Позволете да ви обичат
/ брой: 262
"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи." Думите са на известния комик Джордж Гарлин. Звучат... банално, но са толкова уместни днес. В Международния ден на толерантността.
Вчера министър Томислав Дончев сподели, че общински съветници в един български град не пожелали да подкрепят изграждането с европари на дом за деца с увреждания. Защото не искали "идиотчета да се разхождат по улиците" (стр. 5). Потресаващо! За толерантен народ като българския, за какъвто ни определят от десетилетия. Навярно по-скоро заради примирението, с което посрещаме изпитания, каквито други народи биха отхвърлили безпрекословно.
Накъде вървим? Докога "другият", "различният" ще е "лошият"? Не осъзнахме ли, че разнообразието е многообразие? Не помъдряхме ли с годините, осъзнавайки, че има неща, които разделят хората, и такива, които ги сближават и ги правят по-силни? Които дават път на доброто пред злото. Които позволяват на хармонията да измести дисбаланса. Които ще направят живота ни по-хубав. Ако не по-заплатен, то поне по-мирен и по-добър. Такъв, за какъвто мечтаят и какъвто биха искали момичетата от Търговище, написали специална песен срещу насилието (стр. 5). Срещу гнева, омразата и самотата. Срещу онова, което ни противопоставя и разделя. Три деца - също толкова наши, колкото онези, които понякога се опитваме да отритнем, вместо просто да обичаме.
Различни мечти и копнежи, различни идеи и цели. Те са нашият свят. Дават му цвят и го карат да се развива. Ако им позволим. Ако се научим да обичаме и да даваме, а не да вземаме, няма да е толкова трудно. Не можем да накараме никой да мисли като нас. Или да ни обича. Но можем да позволим да ни обичат.