По света - "умни" пътища, а у нас?

Пътищата на България са най-смъртоносни, сочат данни на Европейската комисия. Ние и без констатациите на Брюксел си го знаем. Достатъчно е да обърнем поглед назад към трагичния инцидент в тунел "Ечемишка", да минем по "Цариградско шосе" по-известно сред столичани като "Цариградско море" заради завиряването на отделни участъци и нагъването на асфалта (особено около Орлов мост) или да попътуваме по прясно построените автомагистрали. Настилката на "Струма", "Люлин", "Марица" и "Тракия" се напука месеци след тържественото рязане на лентите. От "Марица" и "Тракия" пропаднаха цели участъци. Тази зима станахме свидетели на иновативни методи на ремонт на повредени улични платна - запълване на прясно зейналите дупки с пясък, утъпкване с крака и... напред към следващия кратер.
Докато ние тук се лъжем, че градим европейска инфраструктура, по света вече експлоатират "умни" пътища. Първият такъв път се намира на германското пристанище Хамбург. Строителството му отнема 4 месеца. Онова, което го прави различен от обикновените пътища, са десетките датчици и камери, инсталирани по лампите, които го осветяват. Те осигуряват информация за четирикомпонентната система, която го превръща в "умен". В нея влизат "умно" осветление, "умно" регулиране на трафика, контрол на околната среда и система от сензори. Осветлението се включва, когато термодатчик засече, че покрай пътя се движи пешеходец или велосипедист. Контролът на околната среда е поверен на мрежа от сензори, свързани чрез Wi-Fi връзка, която следи за екологичната обстановка в района на пристанището. Система от алгоритми поддържа оптимален режим на движение на транспортните средства в района. Ако на територията на "умния" участък стане пътнотранспортно произшествие, то се фиксира от камерите и информацията се изпраща в полицията.
Вместо да създават стратегии като нас, в които да пишат, че ще премахнат завоите по пътищата до 2020 г., норвежците са измислили друго. Системата е известна като WayPilot. Тя използва датчици, представляващи пасивни радиочестотни предаватели, монтирани в пластмасови капсули в настилката по края на пътната лента. Активните предаватели са инсталирани във вратите на леките автомобили. Когато колите приближават края на платното, активните датчици от вратите им се свързват с пасивните  от настилката и предупреждават шофьора чрез вибрация на волана. Ако той не предприеме нищо, системата може сама да спре автомобила. 
Все повече стават държавите, които търсят начини за използване огромната площ на пътищата за производство на електроенергия от слънцето и за зареждане на електрическите превозни средства от нея. "Слънчеви пътища" (Solar Roadways) се нарича проектът на ентусиасти от САЩ, чиято цел е разработване на слънчеви платна с товароносимост до 100 000 кг в комбинация със слънчеви батерии. Те ще могат да се разполагат по магистралите, тротоарите, велоалеите. Освен, че ще осигуряват електроенергия на сградите в непосредствена близост, ще могат да бъдат и елемент от система за разтопяване на снега и леда. Собствениците на електромобили, шофирайки по такива пътища, биха могли да ги зареждат в движение, без да спират по метода на електромагнитната индукция. Големият проблем е в товароносимостта на слънчевите панели. Той вече е преодолян от френска компания, която ги изработва от многослоен пластичен материал. Те са способни да издържат тежестта на камион. Изпитателният полигон, на който ще  протекат тестовете, е дълъг километър и се строи от миналата година край селцето Турвур в Нормандия.
В началото на тази година Израел започна реализацията на проект за безконтактно зареждане на електромобили по време на движение по специални електрифицирани пътища. Първият ще се появи в Тел Авив по един от маршрутите на градския транспорт. Технологията е проста. Необходими са само медна тел и гума. Монтират се както в нови, така и в съществуващи трасета. Машина изкопава ров с дълбочина 8 см, а друга след нея полага свързани помежду им индукционни бобини и ги покрива с асфалт. По този способ в рамките на един ден може да бъде електрифициран около километър. Системата се захранва с енергия от свързани в мрежа "умни" инвертори. В скоро време по улиците на Тел Авив ще пътуват автобуси с малки буферни акумулаторни батерии, способни да се движат по пет километровия маршрут без допълнително зареждане. В Израел са изчислили, че инвестицията в преоборудване на автобусите и в строителство на "електрифицирани" пътища ще се върне бързо. Компанията, която реализира проекта, е получила грант от Европейската комисия и нищо чудно да видим скоро "електрифицирани" пътища и в някои европейски страни.
Учени от университета в Айндховън (Холандия) са изобретили пътна настилка, която освен, че се самопочиства, може и да филтрира околния въздух. Полагането й сваля нивото на вредните азотни окиси с 25% до 45%. Тайната е във веществото титаниев диоксид (Titanium Dioxide, TiO2), притежаващо силни фотокаталитични свойства. Проблемът е, че е два пъти по-скъпа от обичайната. Макар подобен проект в момента да изглежда трудно приложим, той не е невъзможен. Има обаче други, които за нас, българите, са странни, но не и за страните, в които вече са практика.
В Япония, Исландия, Финландия е обичайно да се подгряват тротоари, улици и площади. В Исландия използват термалните води, във Финландия електричеството (от 1998 г. имат тротоари, подгрявани с електроенергия), вероятно защото са пресметнали, че е по-евтино да ползват улици без сняг, отколкото да го почистват, да плащат обезщетения при катастрофи и при травми при падане на заледени участъци. В САЩ подгряват мостовете, предпазвайки ги от обледеняване. Системата ползва енергия от слънцето и се задейства автоматично, щом температурата на въздуха падне под 3 градуса. Прилагането й заменя използването на химикали, които, освен че препятстват образуването на лед, ускоряват корозията на металните части на мостовете. Което пак ни връща към родната действителност, в която откъртен елемент от пътен надлез надвисна над релсов път и спря движението на влаковете по линията София-Варна край Шумен на 7 февруари.
Кога ще имаме и ние "умни" пътища е въпрос за милион! Най-напред май трябва да се научим тези, които в момента изграждаме, така да ги правим, че да не се пукат, пропадат, "вълнуват" след първия пролетен порой, първото лятно слънце и първия зимен снеговалеж...




Български пътища след стапянето на снега, февруари 2017 г.
Път, "застлан" със слънчеви панели в Нормандия
"Електрифициране" на съществуващ път в Тел Авив, Израел
Система за подгряване на мостове, ползваща слънчева енергия
Тротоари в Исландия