16 Ноември 2024събота12:53 ч.

Наши вузове - сред първите 500 в света?

Слагане на ред в хаотичното вузовско образование предвижда усъвършенстван проект на МОН за Стратегия за висшето образование

/ брой: 124

автор:Велиана Христова

visibility 3363

Намеренията:
- Радикално насочване на повече средства към системата
- Разграничаване на многопрофилни университети и специализирани висши училища
- Засилено финансиране на качествените специалности, постепенно закриване на слабите
- Диференцирани нормативи за издръжка на база реалната стойност на обучението 
- Междуведомствен съвет ще планира приема по специалности
- Всеки преподавател - в академичния състав само на един вуз
- Общодържавни изисквания и контрол при "произвеждането" на професори
- Над 20% студенти от трети страни до 2025 г.


Нов усъвършенстван вариант на проекта за Национална стратегия за висшето образование до 2020 г. публикува просветното министерство на 28 май т.г. Мнения се събират в 14-дневен срок. В новата версия очевидно са отчетени коментари и забележки, които събра предишната версия за стратегия, огласена през ноември 2013 г. Тогава ДУМА анализира подробно проекта. Новият вариант сега е значително по-стегнат, по-ясен и по-реалистичен.
Двойна задача си поставя държавата според проекта за стратегия - да ускори започналия процес на реформи в университетската сфера, за да се преодолее изоставането спрямо останалите страни на ЕС, и висшето образование да се трансформира от допълваща обслужваща област във фактор за конкурентност в надпреварата за знания, материален просперитет и духовен напредък. В анализа за състоянието на системата документът отчита, че

51 вуза у нас (37 държавни и 14 частни)

са значително повече, отколкото в сродните по територия и население страни на ЕС. Категорична е констатацията, че това раздуване на мрежата е станало за сметка на качеството на обучение и че контролът на държавата за качеството не е достатъчен. То е довело и до съществени диспропорции в съотношението преподавател-студент, до слаба модернизация на учебните планове и програми, до слаба връзка на обучението с науката и намаляване на научните публикации на преподавателите, а в същото време - до много по-голям прием, отколкото са потенциалните кандидати за висшисти (през 2013/2014 г. 8000 места за първокурсници останаха незапълнени). Тези процеси се съпровождат и с все по-голям процент емигриращи младежи, търсещи добро образование в други страни. Както и с огромно разминаване между специалностите на дипломираните висшисти и нуждите на пазара на труда. Въпреки "бума" във висшето образование е налице явен недостиг на студенти в техническите и природо-математическите специалности, необходими за иновативните дейности в икономиката, докато в икономическите и хуманитарните специалности има "излишък от кадри". Много от вузовете

обявяват самоцелно несвойствени специалности

с единствената цел да привлекат повече студенти, се отчита в документа. За дисбаланса допринася и състоянието на икономиката, тъй като голямата част от предприятията търсят хора за рутинни и нискотехнологични дейности.
В стратегията е отчетено, че в изминалите няколко години висшето образование и науката са били причислени към секторите, подложени на драстични финансови рестрикции, което се е отразило крайно негативно върху всички аспекти на образованието и на науката. Затова е задължително да се започне радикално пренасочване на инвестиции към системата при спазване на изискването за ефективност на вложените средства. Авторите на проекта за стратегия обаче са се отказали от първоначално записаните 6% от БВП за образование и 3% за наука до 2020 г. и се връщат към определения по времето на ГЕРБ процент за наука - 1,5 от БВП до 2020 г., и "значително увеличаване на средствата за висше образование". 
В анализа е отчетено, че делът на българите на възраст 30-34 г., завършили висше, е незадоволителен - едва 26,9%. Целта за 2020 г. е този дял да стане 36%. Авторите на стратегията си дават сметка, че изпълнението на това намерение ще е трудно при намаляващия брой младежи, кандидатстващи в нашите вузове след средно образование - и заради драстичната демографска криза, и заради активното "изтичане" на Запад. А и заради икономическите трудности пред семействата, които намаляват възможностите на по-бедните слоеве за достъп до висше образование.     
Какво предвижда стратегията? Трудно може да се обхванат 39 страници, затова ще посоча само някои основни моменти.

От проекта са отпаднали крайните неолиберални моменти,

които в първия вариант бяха навяти в наследство от политиката на Дянков и предизвикаха силни критики от много посоки - изчезнала е идеята държавата да финансира само малък брой студенти, поръчани от нея и от институции, а останалите да са в т.нар. платено обучение, т.е. да заплащат изцяло обучението си. Отпаднали са и намеренията за "поддържане на оптимален баланс между държавното и частното обучение". Няма ги вече идеите да се създава финансов борд във всяко висше училище, отделно от вузовското ръководство - тези идеи категорично бяха отхвърлени от всички вузове.  
Как ще се оптимизира мрежата според стратегията? Не с административен натиск, а чрез финансови лостове. В последните 10 години постепенно се заличи разликата между университети и специализирани висши училища - почти всичките станаха университети, без да имат универсалния набор от специалности. Затова ще се разграничат ясно многопрофилните университети и специализираните висши училища, които обучават в набор от сродни специалности (технически, медицински). Ще се премахне неясната образователна степен "професионален бакалавър".
Проектът предвижда да се създаде междуведомствена структура за анализи и прогнози за потребностите от висшисти във взаимодействие с работодателите, синдикатите и браншовите организации. Разчетите на тази институция ще залегнат в основата на планирането на броя на приема на студенти и докторанти във вузовете и научните организации за съответната учебна година. Държавата ще насърчава приемането на студенти от трети страни - техният дял до 2025 г. трябва да е над 20% от общия брой студенти. Дали идеята е, когато младите българи заминават в чужбина, местата да се запълват със студенти от Африка, да речем? В същия срок трябва да се осигури изходяща мобилност на до 30% от българските студенти. Поставена е и целта младежката безработица да се намали с 60%. 
За приветстване е, че най-сетне всеки преподавател ще може да фигурира

в академичния състав само на едно висше училище

Това ще ограничи "роенето" на факултети и специалности и "куфарното" преподаване. Институционалната и програмната акредитация ще бъдат обединени. Чрез приема ще се преодоляват дублирането и разпокъсването на професионалните направления между вузовете в даден регион. И най-важното - ще се смени моделът на финансиране, който сега е на брой приети студенти, като ще се засили до 90 на сто стимулирането на специалности, в които вузовете показват високи резултати, а ще се ограничава (включително чрез прекратен прием) това за специалности, които просто кретат. За целта ще се използва рейтинговата система на вузовете. Освен това ще се разработи нова методика за диференцирани нормативи за издръжка на един студент на базата на реалната стойност на обучението във всяко професионално направление. Така по естествен път ще се подсилят направленията, в които всеки вуз подготвя студентите си най-добре. На висшите училища ще се даде

правото да развиват стопанска дейност

вкл. да създават спин-оф фирми. Те ще бъдат стимулирани да разширяват дистанционното обучение и образователните он-лайн програми, както и качествената научна дейност.
Целево ще бъдат финансирани стратегически за страната направления, например по-високи стипендии за практическо обучение в реална работна среда и изграждане на модерна учебна база. Предвижда се финансиране на студентските стажове и практики. Пари за наука няма да се дават на всички вузове, както е сега - където са слаби научните резултати, държавни средства за изследвания няма да се предоставят.
Стратегията предвижда нещо, което според академичните общности отдавна е закъсняло - промяна в Закона за развитие на академичния състав, който нанесе тежки щети на системата с възможността за "местно" безконтролно титулуване на хора без научни приноси. Ще бъдат въведени общодържавни изисквания и контролен механизъм за присъждането на научните степени доктор и доктор на науките и за заемане на научните длъжности доцент и професор.
В документа е отчетено, че заплащането на преподаватели и учени и изключително ниско, което е нелепо за хората с най-високата квалификация,  то отблъсква младите и "обезлюдява" кадрово системите. Не са набелязани обаче конкретни мерки, като например въвеждане на тарифа за минимален праг на заплащане при постъпване на работа във висшето образование и науката. По време на Тройната коалиция Сергей Станишев искаше да въведе начално заплащане за млади учени 600 лв., но партньорът от НДСВ тогава провали това му намерение.
 Сред мерките за подобряване на управлението на висшите училища е предвидена промяна в настоятелствата. Според проекта в тях ще влизат ректорът (по право председател), председателят на Общото събрание, финансист, юрист, представители на бизнеса (до 3-ма души), на студентите и докторантите, и на МОН. Финансистът, юристът и представителите на бизнеса се избират от Академичния съвет.
Необходими са политически консенсус и  политическа воля от страна на законодателната и изпълнителната власт, за да се направят необходимите промени, се казва в проекта. Записана е амбициозната цел български висши училища да намерят място сред първите 100 в европейската класация и сред първите 500 в световната класация.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ