16 Ноември 2024събота23:21 ч.

Модерното робство

У нас е необходим преход от виртуална към реална европеизация

/ брой: 127

автор:Чавдар Николов

visibility 2193

    Ако все пак има налице нещо положително в периферно провинциалния и експериментално полигонния статус на нашата страна, то е, че нещата най-често се поднасят в изключително първично неподправен вид, без дозата социална демагогия, без корекциите, компромисите и балансите на интереси, които на Запад се изискват и налагат от общественото мнение, в частност и от чувството за благоприличие. Изпитал прозрачната, като правило примитивна еднозначност на въпросния приложен спрямо него подход, човек тук в повечето случаи трудно може да бъде подведен относно намеренията, целите и резултатите. Освен ако не принадлежи към прослойката на "информационно непроницаемите", което от своя страна е своеобразна

диагноза за безнадеждност

Струва ми се, че някой и преди мен се беше сетил да напише, че на съвременната дясна визия за икономиката й пречат хората. Главно с това, че те не искат да се съгласят да са просто придатък към бизнеса, нещо като прословутите "говорещи оръдия на труда" на Платон. Модерният днешен робовладелец - пазарът, би желал повелите му да се изпълняват безпрекословно, най-вече в посока "приватизация на печалбите и социализация на загубите". Приемствено редуващите се кризисни цикли се представят като нещо напълно в реда на нещата, неподлежащо на превенция и противодействие. Регулациите само създавали проблеми, както и възприетите или претендирани социални стандарти. "Възмущението" и "окупирането" внасяли шум и безпорядък в иначе по най-добрия възможен начин работещата система, затова били необосновани и иманентно неадекватни.
    В така разбираните условия и предпоставки не само общността става излишна (Стиглиц), но и всичко, което не се купува и продава. При това от коя точно страна, дали на пишещите или на плащащите сметки ще се озове някой, теоретично пропагандно етикетно би трябвало да е функция от неговите способности. Но на практика се оказва, че житейските перспективи и реализация зависят в най-голяма степен от принадлежността или непринадлежността към съответни кръгове и групировки, сиреч от ситуация, която е

предопределена най-вече по рождение

Отделните "дребни" индивиди са обречени през жизнения си цикъл единствено да се блъскат с лакти. С особена сила постановката се отнася до несамостоятелно заетите, до "обслужващия", най-добре, ако е доброволно безгласен, персонал. Свободата на последните според десните би следвало да се изчерпва посредством състезанието в себепредлагането за по-ниски, сиреч по-конкурентни заплати. Останалото - благосъстяние, перспективи, осигуреност, се явява изключително отговорност на пазара с присъщите му движения нагоре-надолу, нетърпящи противодействие и социални амортисьори.
    Смисълът на глобализацията като достъп до общочовешкото знание, умения и постижения също бе умишлено идеологически дясно извратен през годините или, погледнато от друг ъгъл, се изврати "от само себе си", но под целенасочено дясно идеологическо влияние. Глобализация, за съжаление, днес означава преди всичко подчиненост на непредвидимостта на капиталовите пазари и на капризите на рейтинговите агенции. На големия философски въпрос "дали всичко действително е разумно", лекомислено и безапелационно бе даден утвърдителен отговор, с който бяха легализирани всякакви перфидно конструирани рискови финансови инструменти и спекулативни операции. Виртуалният финансов свят резултантно придоби доминираща роля, постъпателно измествайки реалния.
   
Ефективността бе доведена до пълен абсурд

Всякаква социалност бе поставена под подозрение, да не кажа под запрещение. "Обществени и държавни интереси" бяха превърнати в категории безсъдържателни, изконно подозрителни, "фундаментално антипазарни" и по тази причина почти еретични.
    Щрихираната груба есенциалност на неолибералната и либертарианската съвременна дясна идеология, широко разпространявана и практически безалтернативно налагана по света през последните три десетилетия, и не отказала се след кризата от 2008 година от претенциите си за непогрешимост и всевластие, причини маса социални и икономически поразии не само у нас, но и на Запад. С тази голяма разлика, че там, в развития свят, въпреки неоспоримата инфлация на ценности, институции и принципи, благодарение на традицията и здравия разум бе съхранена субстанцията на обществата и нациите. С други думи, не се стигна до наблюдаемия понастоящем в България всеобхватен социален, морален разпад на държавността и социума. Този факт може да намери многозначително тълкуване също по линия на т.нар. експортна идеология. Сиреч, такава идеология, която бива масирано лансирана, за да бъде приложена не в собствената страна, а другаде с опитни, геостратегически, елиминиращи евентуалната конкуренция и пр. цели.
    Така или иначе пътят, по който човечеството вървеше през последния повече от четвърт век, се оказа коренно погрешен,

класическа задънена улица

Освен в координатната система на (абстрактната) свобода, обществата обективно се развиват и съобразявайки се с критериите за справедливост, както и с принципите на солидарността.
"Равният старт", респективно "равният шанс" имат своите исторически утвърдени прогресивни позиции и затова подриването и размиването им, на каквото станахме свидетели напоследък, е недопустимо. Платеното образование, образованието като бизнес не може и не бива да измества доброто държавно образование, осигуряващо основите на вертикалната мобилност в обществото и предотвратяващо по този начин кастовото разделение, вредящо на развитието.
В триединството на свобода, справедливост и солидарност, в последователното прилагане на принципа на равния старт/равния шанс се състои истинската хармония на напредъка. Едностранчивостта, изкуствената идеологическа конструираност и неприемливостта на нейната алтернатива човечеството вече, мисля си, я позна, усети и плати дълголетно.
    В България, с оглед на показания по-горе наш "особен статут", нещата многоаспектно стоят екстремно изострено и твърде зле. Тези дни президентът г-н Плевнелиев някакси между другото отрони фразата, че у нас не сме повишили заплати и пенсии, но затова пък сме постигнали забележителна стабилност. Никое общество не може дългосрочно да живее с абстрактни цели и постижения. Епохата на така наречения реален социализъм го доказа. Българският изход от предимно виртуалната днешна европеизация и преходът към реалната неотклонно минава през относително ускореното повишаване на благосъстоянието на целия народ. Включително и през преодоляването на поляризацията в доходите, както и на силно осезаемото напоследък настъпателно подкопаване и демонтиране на социалните структури в държавата. Следователно промените у нас са назрели навсякъде и колкото по-скоро стартират те в обществото и в политиката, толкова по-добре. Истинска алтернатива на полуграмотността и авантюризма може да бъде само разумът.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ