Какво четем и какво разбираме
Дянковата "лаборатория" създава единствено франкенщайновци
/ брой: 200
Преди години се надсмивахме, дето някой уж бил казал, че за вкъщи му трябвали още два метра книги. А трябваше по-скоро да се радваме, защото книгата, дори в очите на неуките, представляваше ценност.
Днес валят предложения към мен и приятелите ми да ни дарят тази или друга част от библиотеките на хора напуснали този свят. Библиотеки, оказали се излишни далеч не само поради професионални причини: дядото бил икономист, а синовете и внуците му, да речем, лекари. Просто хората постепенно отвикнаха да четат. Или, ако четат, е от зор заман, примерно студент за изпит. Всекидневната доза телевизия, плюс по нещичко, клъвнато от интернет, понастоящем е обичайният образец. Който и в интелектуален, и в социален, и в морален аспект притежава съществени дефицити. Рецепта за пречупване на тренда не се очертава, въпреки родителски и преподавателски старания, последните на принципа "и без надежда се надявам". Неолибералният картел в средствата за масова информация у нас многолетно произвежда промити глави, неможещи да си представят нещо различно за обществото от пазарния фундаментализъм. А такива възгледи, както подчертава нобелистът Джоузеф Стиглиц, сами по себе си са отрицание на самото общество.
Ситуацията у нас е парадоксална
Страната ни е член на Европейския съюз, но се развива по алгоритмите на американските ултраконсерватори. Европейският социален модел бива напълно игнориран. Пропагандните централи на неоконсерватизма, многобройните неолиберални институтчета не случайно помежду си говорят, че обединена Европа се явявала социалистически проект.
Ако взаимстваме думите на Хайтов, едно е какво се иска на неоконсерваторите в Америка, друго е какво могат, а трето и четвърто е вече какво ще бъде направено. Идеи за фискален борд "ала Дянков", изповядвани от разни крачещи касетофони, се прокрадват и там. Но много се съмнявам американците да заложат на подобни идеологеми, дългосрочно застрашаващи лидерската им позиция.
И колкото и да е къса човешката памет, много добре се знае, че именно "дерегулаторите" от средите на републиканците, на които държавата все им пречеше, доведоха в края на краищата до глобалната криза от 2008 г. А излизането от нея бе и ще бъде платено от данъкоплатците посредством държавната задлъжнялост, която се очертава като първостепенен икономически проблем за следващите няколко години, вероятно до 2015 г.
Най-лошото е обаче, че стана традиция нашата България да бъде използвана като опитно поле за виреенето и отглеждането на всякакви екстравагантни предимино
задокеански неоконсервативни идеи
Подчертавам още веднъж, че основните канали, по които въпросните идеи се прокарват, са хора от сорта на министър Дянков, талибаните от неолибералните институтчета и масмедиите, функциониращи с малки изключения под съответния "правилен" идеологически похлупак.
През последната седмица министър Дянков отново разчете европейските реалности, както дяволът чете евенгелието. Става дума за срещата Меркел-Саркози. Действително на нея стана дума за вписване в конституциите на страните от еврозоната на фискални правила. Което г-н Дянков изтълкува като еднозначна подкрепа на неговите фантасмагории за фискален борд.
Вече няколко пъти пиша относно германската конституционна регламентация, че прочетена както трябва, тя се отнася до т. нар. широко балансиран бюджет. Което ще рече, държавен бюджет "симетрично" реагиращ спрямо стопанската конюнктура. Такъв бюджет при криза реализира дефицити, които компенсира посредством излишъци при икономически подем. По този начин не се натрупва непосилен държавен дълг и фискалната сфера действа антициклично, стимулира търсенето при срив и
охлажда прегряването на икономиката
когато последната върви нагоре.
Никъде и никога в стара Европа не е ставало дума за Дянковите фиксирани 40% преразпределение на БВП. Дайте да се запитаме как би реагирала една Финландия, където преразпределението на база бюджетни разходи към БВП през 2008 г. е било 48,4%. Или, да кажем, Италия, със съответен показател от 48,7%. В самата Германия показателят е възлизал на 43,9%, а във Франция на 52,7%.
Дянковите числа се раждат в някаква лаборатория, способна единствено да ражда франкенщайновци. Същото се отнася и до неговите идеи за максимум 40% държавна брутна задлъжнялост, 2% бюджетен дефицит и приемане на подоходните данъци с две трети мнозинство в Народното събрание, което означава увековечаване на 10-процентния плосък данък.
Интересно защо в щата Ню Йорк подоходният данък при необлагаем минимум от 2219 долара започва от 16,91% и завършва с чудовищните в насажданите ни тук представи 41,82%. В Германия годишният необлагаем минимум възлиза на 7834 евро, а подходният данък е в параметрите 14% - 47,48%. Във Франция годишният необлагаем минимум възлиза на 5687 евро, а подоходният данък е от 13,5% до 48%.
Това, което в действителност следваше българското правителство да разчете от срещата Меркел - Саркози, е, че макар и с малки стъпки, ядрото на ЕС се движи към федерално устройство и единно икономическо управление.
Хармонизацията на данъците и данъчното законодателство
в тези условия се неизбежни. Никой в перспектива няма да ни остави с плоския данък, никой няма да приеме да не събираме данъци, а да получаваме средства от структурните фондове.
Все неща неудобни за тукашните антиевропейци. Изборът им е открито да се обявят срещу членството на страната ни в Европейския съюз или, като минимум, да декларират, че според техните разбирания България ще се движи на втора, респективно трета скорост в интеграцията и дългосрочно ще остане в периферията на интеграционните процеси. Започналото официално дистанциране от еврозоната дава индикации именно във въпросните насоки.