Журналисти поискаха закон за защита на медиите

Закон за правата на медиите, който да гарантира защита на журналистите и да им даде възможност за разследване и достъп до информация. Това поискаха журналисти и редактори от водещи български медии на дискусия "Обективността на медиите и медийното законодателство", организирана от Института за социална интеграция и фондация "Фридрих Еберт".
Журналисти, експерти и политици обсъдиха най-болезнените въпроси за медийното пространство в България - монопола на пазара, намесата на властта чрез държавни поръчки или рекламни договори и автоцензурата в самите медии, наложена от страх или икономически интерес. Всички с тревога отбелязаха, че самото общество в България е загубило сетивата си за гражданска активност и

 не реагира адекватно

на случващото се в държавата.
Възможни ли са свободни медии в общество, което само не цени свободата, попитаха журналистите. Евродепутатът Илияна Йотова предупреди за още по-тревожна тенденция, обхванала вече част от Източна и Централна Европа. По думите й случващото се в Унгария е симптом, че тоталитаризмът пълзи отново към Европа. "Това вече се вижда в Унгария, Румъния, Италия, а и у нас. Аз не си спомням друго председателство на ЕС да е започвало с такъв скандал, както унгарското с техния медиен закон. В него се предвижда министерство на информацията, което сме чели само от книгите", не скри тревогата си Йотова, която е и бивш телевизионен журналист. Като цяло през 2010 и 2011 г. в България има регрес на активното гражданско общество и на свободата на словото, смята тя.
Дали медиите са обективни, критични или се самоцензурират - по тази тема дискусията бе най-разгорещена и дълга. В момента може би най-съденото същество у нас е журналистът, възмути се Бойко Станкушев, който говори за това може ли журналист да е обективен и свободен, ако се чуства заплашен от уволнение например. Социологът Андрей Райчев бе още по-категоричен и заяви, че е крайно време да има

 силен журналистически синдикат

Той призова за закон, който да осветли не само собствениците на печатни издания, но и на електронните медии. Според него е задължително да се забрани собственик на медия да е и собственик на разпространението. Категорично трябва да е и разграничението между собствениците на медии и рекламодателите, смята Райчев.
Жълтите издания често стават трибуна за изява и на политиците, особено по време на предизборна кампания, бе изтъкнато на дискусията. Това показва, че медийната среда е силно замърсена, заключиха участниците. Според лидера на БСП Сергей Станишев

 жълтите медии се превръщат в политически инструмент

и в инструмент за формиране на обществено мнение чрез информации, в голямата си част недостоверни. Според него оптимизмът ни трябва да е насочен към интернет-пространството. Там в момента текат свободните дискусии и се чуват смелите гласове, смята бившият премиер. Той обаче не отрече, че журналистите са под натиск от властта, понякога той идва от собствениците, друг път от самото общество. Българските печатни медии са собственост на хора от бизнеса, които имат други бизнес интереси и това поставя в зависимост журналистите, изтъкна Станишев. Според лидера на БСП има монополизация на медийния пазар и по отношение на разпространението на печатните медии. Станишев припомни изказване на Бойко Борисов, според когото медиите работят в комфортна среда, и цитира класацията на "Репортери без граници" за спада на България от 58 на 71 място по свобода на медиите.



Финансирането на обществените медии и в същото време гарантирането на тяхната независимост и свобода също бяха в дневния ред на форума. Председателят на СЕМ Георги Лозанов съобщи, че концепцията за нов медиен закон трябва да бъде предадена до часове в Министерския съвет. По думите му работната група е постигнала консенсус да се върви към прозрачност на собствеността на медиите и да се мисли за прага на концентрация на собственост. Лозанов е застъпник на тезата, че не трябва да има два закона - един за частните и друг за обществените медии, а законът трябва да е един. Според депутата от Коалиция за България Петър Курумбашев нужен е специален закон за обществените медии. В него трябва ясно да бъде разписано тяхното финансиране, но само срещу изпълнението на конкретни обществени задачи като културни програми, исторически предавания, игрални филми, убеден е бившият кукувец.
Участниците в дискусията си обещаха да организират следващия подобен форум върху проекта за нов медиен закон, който се очаква да бъде представен скоро.