Да фалираш като отличник

Откровено си признавам, че в началото подходът ми се виждаше, меко казано, странен. Нещо повече, силно ми напомняше на втръснали лозунги от тогава съвсем недалечното минало как трябвало да живеем и се трудим "по комунистически".
Хората от автентичната социалдемокрация в началото на прехода естествено не бяха идеални. Достатъчно често по нашенски и те си имаха своите интриги, сплетни, обиди, малки омрази, ежби, недоразумения, неразбирателства и предразсъдъци. Лагерите, пък и животът навън, "под зоркото око", не произвеждат ангели...
Но рано или късно идваше "моментът на истината", когато очи в очи се питаха помежду си: "Това по социалдемократически ли е?" Доста време мина, докато разбера, че ставаше дума не за препратка към празни идоли, с каквито моето поколение бе навикнало, или за обичайната високопарна и затова неискрена поза, а за система от споделени основополагащи ценности. За независещи от конюнктурата вкоренени и изстрадани убеждения, за адекватна, доказано работеща система от възгледи за общественото устройство и развитие. За нещо по-голямо от всеки поотделно. Д-р Дертлиев имаше навика да казва още, че партия се прави с доброто у хората.
Каква е същността на предлаганата и масирано налагана днес дясна визия. Човекът - като придатък към машината на бизнеса. Рестрикции, обричащи го за неопределено бъдеще на бедност и безработица. Поляризиращо се, без перспектива за овладяване на процеса, общество. Ерозия на всичко социално, стагниране на благосъстоянието като най-доброто бъдеще. Несигурност, превърната в ежедневие, както и плъзгане по спиралата надолу в приемствени рецесии.
Визията "по социалдемократически" обаче едва се заформя. Без да се фанатизират възгледите за ред в държавните финанси, паричната емисия и стабилността на съответната валута, последователно започват да се търсят пътища за развитие, растеж и заетост. Включително посредством фундаментални иновационни пробиви. Включително и посредством ограничаването на своеволията на финансовите пазари. Не случайно на "растежа и заетостта" бе наблегнато и на последната среща на Г-8. Май "скучният", според казаното по една олигархична тукашна телевизия, френски президент може да свърши доста полезна работа. Като че ли Франция наново поема пионерски функции в историята на човечеството. Но всичко още предстои да го видим и, дай Боже!
Проблемът не е в това, че светът след 2008 г. се е променил, както ни съобщи г-жа Кристалина Георгиева, а че си остана същият. Свят с иманентна фатална предопределеност хората да плащат издръжките на кризите, организирани им от финансовите спекуланти. Не е никак "по социалдемократически" това да се приема за даденост и да не се мисли за фундаментални промени.
Не е приемливо също министър Дянков да бъде критикуван все от десни позиции от уж убедени дейци и експерти на лява партия. Против плоския данък съм писал повече от достатъчно, преди да беше въведен и откакто бе въведен. Всеобща става вече увереността, че за левите е в реда на нещата и затова идва на дневен ред възприемането на прогресивно облагане на доходите у нас. И по-нататъшното заобикаляне на проблема няма да бъде разбрано от никого.
Но как нашата икономика може да заработи без единствено да разчитаме на "издърпване на буксир"? Пък и, конкретно, относно "издърпването", през втората половина на настоящата година може да се окаже, че няма да има кой да ни дърпа. Защото, ако трендът към рестрикции в обединена Европа се запази, дори и успешно развиващите се икономики на Германия, Полша, Австрия се очаква да влязат в рецесия.
Шансът да станем първият в света фалирал отличник не изглежда понастоящем никак малък. Вицепремиерът Дянков, зает с ежедневните си "реформаторски" хрумвания, фатално закъсня с емисията на еврозаем с цел покриване на падежите по външния дълг. Оттам следват, а и се обясняват, и усилията му да се докопа до Сребърния фонд, което обаче е опасно за съществуването на валутния борд. При очерталата се серия от напълно погрешни действия през последните години преговорите с Международния валутен фонд няма да ни се разминат. Но и такива преговори следва да имат своята стратегия, подготовка, логика, синхрон. Сиреч куп неща, чужди на изконно импровизационната, повърхностна и авантюристична натура на министъра на финансите.
Плашилото на дълговата криза, с конкретен пример Гърция, не е актуално у нас. Блокажът в тукашното стопанство може да бъде преодолян кратко и средносрочно само "финансово експанзивно", чрез инжектирането в него на пари. Които могат да дойдат само назаем от разнообразни източници. Вече проточилата се четвърта година криза илюстрира еднозначно пълната безизходица на официално лансираните идеи за управление.
Обективно погледнато, правителството на Бойко Борисов е в капана на собствената си икономическа политика, откъдето излизане няма. Всеки месец може да се бие тъпанът, че сме потеглили нагоре, но така явно нищо не се случва. Алтернативата е да се мисли и действа "по социалдемократически", още повече, че по света се появяват положителни примери в тази насока. И ситуацията вече не изглежда толкова безнадеждна, както беше само преди няколко месеца, при подписването на фискалния пакт на ЕС.